От толкова време те чакам
да се върнеш в предишния свят.
Не виждаш ли, аз никъде не отидох,
смирена от милиони зими, но как...
Как да вярвам, че не си ме забравил... ...

Как се яде портокал?
Когато бях на пет годинки, на Нова Година, мама и татко ме оставиха, с по-малката ми сестричка Дари, да гостувам при баба си. Общо взето си прекарахме добре всички - гледахме телевизия с кабелна, боричкахме се на килима в хола с дядо (който е ужасно забавен), ядохме на корем (и ...

Другата ще бъда, знам,
винаги със нея ти ще бъдеш...
Второстепенната ще бъда аз
и не ще ме ти погледнеш...
Не ще ме ти обичаш, както нея! ...

Очите ми... отворени са крепости,
в които погледът... живее,
искриците... от тях излитат,
дали във огъня им ти ще оцелееш?
Косите ми... са вятър във мълчание, ...

Иска ми се да можех да избягам... някъде там...
Да потъна в самота, да се разхождам по брега, да усетя нежността на пясъка, обгръщащ ме с копринената си мекота...
Искам да погледам залеза, да ме погалят последните слънчеви лъчи, да ме дарят с топлота...
Искам вълните да галят кожата ми, по-нежно от ...

"В твоя памет"
Нима е истина, че теб те няма?
Казват времето лекува, но дали?
Животът рано или късно все отваря рана,
но не знам кога ще спре да ме боли?! ...

Чашата с отрова ще изпия,
която даде ми за из път.
И в страданието си с дявола ще се спогодя,
за да мога да ти отмъстя.
Ще пътувам с влака на забравените души, ...

Посветено на всеки публикуващ в сайта, който ще каже: „Това не се отнася до мен.”
Имаше някога едно малко момче с нюх към писането. Момче със стил. Възпитание. Толерантност. И гъбички на краката.
Веднъж, когато слънцето така напече августовските дни, че се съсухриха и вятърът ги разпиля като прашинк ...

Най-хубавото може да се види само със сърцето
(разсъждение)
Независимо колко е богат и колко е красив човекът, ние не трябва да го считаме за истински приятел. Трябва първо да го опознаем вътрешно. Нямам предвид истинския смисъл на думата "вътрешно", а преносното и значение тоест, че човекът трябва ...

Кой ли не стъпва във локвите...
Разхождах се с кучето вярно.
Накрая, щом вдигнехме котвите,
във вкъщи прибирах го кално.
Подът сумтеше страдално - ...

Утрин бяла
Тъмнина. Сьс дъх и топлина,
останали за миг след твойто тяло.
Дълбока, хладна тишина.
Илюзии. Самотна утрин бяла.

Любовта е чужда крепост под обсада,
която ревностно отблъсква всеки щурм.
Стените й от удари не падат -
тя може да е твоя само с ум.
Ти опитваше със огън да я палиш ...

След 100 години ти ще бъдеш
овехтяла снимка, грижливо
скътана от твоите деца...
В очите правнукът ще се взира.
Лицето ще погали детската ръка. ...

А мислех, че съм счупено стебло,
че вече няма поглед да изправям,
но в корените ми подаде се листо -
едничко, но с желание да ражда.
А мислех, че забравено гнездо ...

Сърце от камък
Сърце от камък имаш ти,
сърце от лед и мрак,
душата ти - от дявола
пленена душа, ...

СПОМЕНИ
Намерих се в спомени.
След дългия път.
Те искаха подкупи -
за да мълчат. ...

Нестинарка
Танцува нестинарка млада
по въглените зачервени.
Изпитва сякаш тя наслада
под погледите възхитени. ...

Невъзможна любов
Невъзможна любов
в този свят съществува,
когато, когото обичаш,
друга целува. ...

Когото боговете обичат, погубват го млад...
Аз знам - не ще дочакам утрото.
Дойдох при тебе, за да си отида.
Ще можеш ли с целувка да изтриеш болката,
която толкоз време вече бавно ме убива?... ...

С ръцете си подпрях небето -
да не падне върху мен...
Сега звезда си - ярко светиш
и нощта превръщаш в ден.
Внезапно времето бе спряло ...

Забравих ли те?! Не. Не съм.
Макар, че даже и не съм те помнила.
Видях те само в някакъв си сън...
От снимка може би, единствено...
Познавах ли те?! Да. На уж... ...

Отново си в града на своето минало,
отворил си сърцето си за спомени.
Тук времето е своя път изминало,
като листа през есен е отронено.
Цигара палиш, плахо се оглеждаш. ...

Най-страшното време - когато компютърът млъква
и през пощата даже спам не тече.
Пак си сама, празна е цялата къща,
тъмнина сплита шал върху теб.
И си мислиш кого си ранила със думи ...

Турмалин
От камъка
изгрява черно слънце
с лъчи, пробили
твърдата му гръд. ...

ТЕКСТ:
До скоро си мислех,
че инерцията
е вечен двигател.
До скоро... ...

виенското колело спираше винаги на високото
умирах от страх
виждах звездите долу
върху проснатите платна на художниците
държаха ги на открито дълго ...

Блуждаят мислите ми във беззвездни нощи,
прилепи без плът се лутат без насока,
повличат ме лавини с безпределна мощ
и безпощадно ме застигат пътищата без посоки.
Объркан, втурвам се в опротивялото живуркане, ...

Обичам дъжда...
Небесни бисерни сълзи...
Пречистване... За нечия душа...
Обичам да вали...
По керемидите на дядовата къща ...

Луна като бръснач.
Очи - оловно тежки
и сплетени ръце.
Заспали грешки.
Звезди като очи ...

Интимно нещо тук ще ви призная.
Из еротични сънища витая.
В любовен огън през нощта горя.
Задъхвам се. От кадри се моря.
Сънувам тънки, разкопчани блузи. ...

Прекрасно ухае си хвойната!
Ще кажеш, по градски, на джин!
Акация бяла - свенлива е.
А орехът - той е самин.
С него не можеш да спориш, ...

* * *
Като прелетни птици,
уморени от полети,
ще поспрем на полето.
Ще потърсим по голите жици ...

Една година... един миг, роден там на границата между дивия порив на мечтите и тъжната елегантност на реалността. Неусетно, почти като в сън, отлетя времето, този тъй безмилостен враг на моята романтична душа. Иска ми се да може да поспре за миг, да си отдъхне, но сякаш на него е отредено бясно да п ...

Отново своя пурпур залезът разлива.
Без дъх остава вятърът с душата на поет.
Изтънчена мелодия лазурен щит пробива.
Човърка из тъгата ми надвечерен тромпет.
А алените пухчета на облаци ефирни ...

И любов голяма, и болка, и тъга -
това ми даваш, мили, това е моята съдба.
Красиво ме целуваш и до смърт раняваш ме,
но каквото и да правиш, без теб не мога - не!
Ту безкрайно мил си, ту си много лош. ...

Сърцето ми е лабиринт
без верен път и без посока,
началото е малък стих,
а краят - няколко въпроса.
Наляво тръгнеш ли - сълза ...