В пустинните пясъци, поглъщащи тишината,
далече от времето, от фалша, суетата,
една самотна сянка под лунното сияние мълчи,
заслушана далече в музика от падащи звезди.
В притворените нощни двори ...

Посоки
Надолу -
Нямаш мечти, стремежи, цели, идеали...
Очаква те само дъното.
Назад - ...

И в нямането още те има,
боли от вчерашно - Да!
Но болката храни и помага,
като храна е за моята душа.
От обич почти се забравих. ...

Така изписано лице,
очите - толкова красиви,
докосване от прелестни ръце -
достатъчно ли е да съм щастлива?
Мечтала съм за някой като тебе, ...

Сънувах те, далеч от погледите хорски,
сред талазите и в дълбините морски,
като бисер, скрит в пазвите на мида,
душата ми те чака, ела и намери я.
Сънувах те, ти бе там, някъде, където ...

Делото е номер 206-то под ред,
заседателите да заемат места на първия ред.
Нека подсъдимият в залата влезе
и охраната пред вратата да излезе.
Аз съдя те, да знаеш, ...

Те бяха заедно от малки. Животът им бе преплетен още от деца, когато отначало играеха на улицата с топка, учеха се да четат вкъщи книжки и до вървенето по училищните коридори с хванати ръце. Обичаха се много. Когато бяха заедно, се чувстваха щастливи, изпълнени с радост. Учеха, излизаха навън заедно ...

Oнези въздишки, които те карат да се отказваш от живота безсмислен и запустял. И чакаш някой да погали душата ти, но нищото я гали с празни ръце, а ти на перваза на незнанието стоиш...
Къде си сега, живееш ли като мен?
Ако умреш, дали ще разбера?
Дали и аз ще умра?
Дали си моята сродна душа, с която ...

Търсих те. Дълго време - ден, седмица, година. Търсих те всяка секунда, всеки миг. Взирах се във всяко лице и исках в него да видя теб. Търсих те във всяка усмивка, във всеки поглед. Търсих те в утрото и в мрака. Търсех те, но никога не те намирах и мислех, че всичко това е напразно. Тогава потъвах ...

Моралистка и пощальон
по Бертолд Брехт...
Моралистката в квартала изпищя:
„Пощальонът наш, пияница е, хора!
Велосипеда му видях подпрян ...

Мълния раздира тъмнината
и образи излизат от водата.
"Котелът ври, вода разлива
и бъдещето ни разкрива:
"Когато златната Арфа запее ...

Честито - ти си върхът
Стигна до края
На дъното е тъмно
подай ръка
ще те дръпна до средата ...

Тя е твоя жена
по всички писани закони.
Тя ти сложи пръстен,
който така затяга пръста ти,
че почти забравяш да дишаш. ...

На самота ухая...
онази нежна самота.
Дошъл е краят...
умря ли любовта?
Сините цветя мълчат, ...

Не посмях да се върна (по навик се спрях).
Отесняха ми думите - глухи камбани.
Нощем приказка кърпех (а денем мълчах...).
Подслонявах надежди, в хазарт проиграни.
С тихи сребърни гларуси търсех брега ...

Мираж за мен си ти,
мираж в безкрайната пустиня,
мираж в моите очи,
мираж, през който не мога да премина.
Мираж, за мен недосегаем, ...

От първия миг, в който се докосна до мъж, усети, че желанието й към мъжете минаваше през отвращението, което изпитваше към тях.
В началото за нея мъжът беше просто едно усещане. Нещо отдавна познато, но като че ли наскоро забравено. Беше като слепец, който откриваше света около себе си само с върхов ...

Nun liebe Kinder gebt fein acht,
ich bin die Stimme aus dem Kissen,
ich hab euch etwas mitgebracht,
hab es aus meiner Brust gerissen.
Mit diesem Herz hab ich die Macht, ...

Tailor Swift - Invisible
Lyrics:
She can't see the way your eyes,
Will light up when you smile
She'll never notice how you stop and stare ...

AMAZING GRACE
Verse 1
Amazing grace! How sweet the sound
That saved a wretch like me!
I once was lost but now am found, ...

Не може да не си ме виждал там -
сред безсметни глутници от хора,
седя на бара пак сама
и пак текила пия... без умора...
Каква ли мъка давя тази нощ? ...

Миналото ни преследва упорито,
безмълвно демонът стои
с поглед, вперен в света.
В планината, високо на скалите,
до еделвайса и орловите гнезда, ...

С ДЪХ НА ЛИПИ
Юнска вечер е.
Луната,
притворила в унес очи,
спуща ...

Стихотворение искам да напиша аз,
но не мога да се сетя в този час.
Музата не идва лесно
във времето така горещо.
И ето, че набързо се отнесох - ...

Болка до болка,
кръв до кръвта.
Сама пак остана.
А защо си сама?
Така ти харесва, ...

Вървя по прашен път,
с огромен антураж от малки хора,
неразбиращи какво ще трябва да платят,
за да останат още ден във боя.
Колко болка причиняват ...

* * *
Дойдох на Земята
като искрица от
буйния огън на Живота
Горях от чувства... ...

Когато над бездни
призвездни
излезне
зад облаци хрили,
безкрила ...

Атлас живее в някакво селце
под възлестия крак на планината
с една жена и няколко овце
и къс земя на края на мъглата.
Той става много рано. Точно в шест, ...

Затваряш ли вратата?!
Прости ми, закъснях...
Пусни поне душата,
но заключи отвънка онзи черен грях!
Пусни я, нека влезе, ...