Отброявам нищожни минути,
в трепет губя съня си
и чакам ново утро,
блъскайки се в огледалото на гордостта си.
В тесен коридор се лутам ...

Пролог (Амфора)
"Най-страшната от всички смърти
е предвидимата"
Вакхилид
Над Беотия още е лято. ...

ГЛАВА ВТОРА
1.
- Озлобен ли сте? - попита репортерката.
Той повдигна вежди.
- Озлобен ли? Бога ми, не. ...

Елегичен епос за стари и млади
(Истините за тинейджърския мироглед )
Някой е казал: „Всичко тече, всичко се променя." ... каква висша истина в живота! Той наистина е като река, която с всеки изминал метър надолу по течението става уж по-спокойна, но по-дълбока и по-мътна. Често бистрият поток завърш ...

Ето го. Най-накрая го срещнах.
Той тичаше неукротен.
Погледна ме, застана насреща
и аз останах вцепенен.
Той спря се за миг, повърна се малко, ...

Тя излезе от къщи сама. Беше тъмно. Почти не усети приближаващия се камион. И той не я видя. При сблъсъка видя само фаровете му... като нечии очи.
Събуди се някъде. В началото не разбра къде. Не можеше нито да се помръдне, нито да отвори очи. Можеше само да чува. Гласовете идваха като спомен от дале ...

Ти си само име без лице,
аромат без дъх си ти за мен...
Ти си цвете, но в саксия,
ти си поглед... поглед празен...
Ти си всичко за човека, ...

В мисли дълбоки потънал,
Зевс просто мълчеше,
в реалността не се бе върнал,
след секунда вече спеше.
Той сънува странен сън, ...

Ти тръгваш. Подавам ти ръка.
И тръпнеш. Дали е от студа?
Зима е. И вън, и вътре в душите.
Вали. Студът сковава ни сълзите.
Обречени! - но има хиляди значения. ...

Ти си усмивка и ласка.
Ти си шепот в нощта.
Моя нежност прекрасна,
пелинена моя сълза.
Мой рубинов отблясък, ...

Искам с вас да споделя
моя мъка една,
как сестра ми любима
замина преди време за чужбина.
Отиде тя в началото сама ...

Познато е от древни векове
оръжие прецизно и безгрешно,
приписвано дори на богове.
С отровата било е всичко лесно.
Използвали я принцове, крале, ...

СВЕТЪЛ ЛЪЧ
когато слънцето изгрее
и славеят тихичко запее
започва слънчевият ден
с радост и мъдрост озарен ...

Искам да си лодка
в бурното море
на моята душа!
Така ще мога
със вълна огромна ...

Длъжник си на ръцете ми, задето
виновно ме докосват, вместо тебе...
Сърцето ти, твърдиш, било заето...
Но потвърди за мен, че ти не дреме?
Гладуваш за перверзното си бягство ...

Силата на времето
Ръждяса огледалото... Страх!
Изнизаха се нанизите от
гердана на кукла порцеланова... Като пустите години!
Черно-белите снимки са станали на прах... ...

Аз имам свой прозорец към небето,
през който гледам залеза на боговете,
през него виждам пътищата мои по земята.
Аз няма да забравя тайната в човека -
тя сън е, тя - илюзия и облак-сянка.

Седя в тъмното… сама с мислите си, които изпълват помещението… и само светлината на монитора пробива мрака. Пуша поредната цигара, а димът й си играе така безгрижно с въздуха в стаята ми. Усещам за пореден път, че имам нужда от теб. Да, преди броени мигове бяхме заедно и беше все така вълнуващо и ра ...

Сънят ми се разплака от умора,
избяга от надеждите си слепи -
измислени присъствия на хора,
разграбено сглобени от нелепост.
Разпръсна се сънят ми на парчета ...

Тъга,
Болка,
Мрак и самота
и отново една
изгубена душа. ...

Не се намерихме във времето. Бе късно
неистово да просим тежки извинения.
Раздялата боли изгарящо, а всъщност
боляха устните във тъжно откровение.
Разминахме се и всичко беше същото... ...

На...
Не си ми длъжен с абсолютно нищо.
И аз, за щастие, не съм ти длъжна.
Посоката превърнахме в окръжност,
домът - във клада (вместо в огнище). ...

Единствено пристанище тихо
при тебе намирам дете
мое мило момиче открито
мой пристан и мое сърце
Ласкаво кротко изслушваш ...

Разпиляна и влюбена
тръгвах към тебе.
Гледаше умно,
някак вглъбено.
Наречена беше посоката - ...

Разля се зад хълма
стопеното Слънце.
Убодох го с поглед,
а беше красиво.
Във алено пламна ...

Лепнеш ми, Страх! Лепнеш по мене...
Прогризал до кости беса.
Попиваш във вените, стелеш се по тялото
и не бързаш да махнеш с ръка.
Оплиташ в коварните мрежи човечето, ...

Скъпа моя!
Аз знам, ти спиш сега,
затворила клепачи уморени.
Но знам, дори в съня си
се тревожиш, ...

Достойна си
във полет
да се слееш.
Сама да породиш във мен
страха. ...

Самочувствие с липса да стъпя
е по-зле от напразно:
като имаш под пъпа си пъпки,
защо ги показваш?
... Този довод го зная – принцесите ...

Усмивка плаха. Поглед чист.
Звездиците във него греят.
Косите - бляскави лъчи,
откриват мъдрото й чело.
И като Фея в странен свят ...

Спасението?... Да не обичаш. Започва да ми става страшно, щом
помисля за това. Колкото и да блъскам по проклетите стени,
колкото и да крещя... то... не мога да го махна. Заклещило се е и
е толкова голямо, че едва го различавам. Кажи ми как отново да
бъда същата... същата онази, която вървеше със зат ...

Гореща си. И моя.
И моя си. И чужда.
Изливаш в стъпките ми писъци,
изгаряш вените ми, дъхава.
Разголени под плискащото слънце, ...

Лежиш на леглото в бялата стая
и мирис отровен пропълзява към теб,
и хиляди мисли напират в ума ти -
отнемаш частица от себе си,
погубваш душата на неродено дете! ...

Нахално налети, зърната на грозде
улавят със ласо очите ти,
и овалите топли на праскова
те примамват да вкусиш
от сока им... ...

Самички двете си седяхме
и нашите момчета ний видяхме.
Не искаше при нас да идва Слави,
но Димитър точно туй направи.
Дойдоха те при нас веднага, ...