Не ме съди, че искам да си тръгна.
Не ме вини. Аз вече знам.
От тебе любовта отлитна,
а щом е тъй, какво да дам
на южните морета в мене ...

Тази моя песен е за тебе,
крадената обич - как боли?
- остави я, веч е непотребна,
слушай песента ми... замълчи...
В тази своя песен ще разкажа ...

Не ме приспивай преди изгрева...
Красива си... казах ли ти вече?
Луната иска да се слее с въздуха,
а звездите пеят вечер...
Слушаш ли? ...

Престъпление и наказание
Никой човек не е желал доброволно да бъде роб другиму.
Но слабостта и разединението на българското царство, разделило се на пет на брой по-малки държави от феодален тип, дало прекрасна възможност на едно малко племе “каиъ” от огузо-тюркски произход – дошло от Азия и създало ...

Когато нещо си отива,
обикновено с гръм и трясък,
сред облаците прахоляк
съзираш счупени парчета,
пирони, ...

За мен какво са твоите въпроси?!
Щом истината сам за себе си разпъваш.
Не ме мъчи, не искам да съм лошата,
а с душата си аз искам да рисувам...
Задаваш ги - едни и същи, ...

Може ли?...
Разкъсах ти дрехите,
разкъсах ти кожата
и питам се - може ли
сърцето ти на две да срежа?... ...

Още си тук
Търсих в очите ти слънце, за да прегърна лъчите му. Надявах се, че молитвата ми е способна да разбие преградите на сърцето ти, за да престанеш да бъдеш винаги един и същ. Исках те друг. Мечтаех смехът ти да не горчи в сълзите ми, а да ме сгрява в обърканите ми мигове. Но сякаш не чуваш, н ...

Прерисувах вечерта. А тя ми взе
най-последното парченце огледало.
Нямам вече светлина... и цветове.
Разполовявам обичта, за да съм цяла,
но отрязаната плитка ме боли. ...

... Като вино...
Отпий от моята любов
със вкус на отлежало вино!
Вдигни наздравица за туй,
което с теб ни предстои! ...

Не ме разбра. А как те исках.
Разхвърли бляна ми красив.
Прекърши вярата ми. Тънка нишка.
Не бе готов за мен, любов.
А сбъдването. Бе на метър. ...

От самотата се страхувам,
с любим човек да съм жадувам.
На двадесет и четири години съм,
но не чувам звън.
Звън за знак, че любовта е близо, ...

На Tomad (Тома)
В амплитудата на чувствата
себе си без страх намираш.
И безжалостен към лустрото,
режеш с мислите - рапири. ...

Врабче, врабченце сиво,
самотно, скромно,
не ти се чудя,
че си ти бездомно.
Гарго, птицо черна, ...

на един лицемер
И когато тялото изстива
си даваш сметка,
че нищо не си бил.
Нищо от Нещото... ...

Дървото не очаква
небето да го порази.
И мравките са му приятели...
Листата му -
миниатюрна светлина (наесен), ...

Любовна сметка
Любовта си сложих в епруветка,
добавих студена вода
и раздели се фалшивата клетка
на страст, копнеж и самота. ...

Всичко беше много просто.
Човек и маса, дявол, стол.
Днес дяволът ми е на гости.
Посрещнах го със хляб и сол.
Поиска да не го забравям. ...

Една сълза...
Една сълза по бузата се стече,
за миг поспря, а после продължи.
Дали съм тъжен ти ми рече.
Щастлив съм, мила, нежно я вземи. ...

Беше почти, както той си го бе представял – очарователно и загадъчно! Сладникавата мистериозна миризма на това място го опияняваше и сякаш го увиваше в копринен шал и го прегръщаше нежно, както никоя жена досега. Той присви очи. Той не искаше нищо да пречи на прекрасния момент. След толкова много го ...

Прошка ли? Не я заслужаваш -
прощава се само, на който може да прости.
Любов ли? Вземаш я от мен и на друга я даваш -
да ти вярвам вече, просто забрави!
Път ли? Давам ти пътека ...

Заедно
Какво виждаш ти в очите ми,
какво бих ти предложила на този свят?
Всичко, което имам, си ти,
но дали ще успея да те задържа?! ...

Да не преставам да мисля за малкото мигове, които сме имали заедно.
Да очаквам да те видя всеки ден, дори да знам, че няма как.
Да искам да ти се обадя и да знам, че няма смисъл.
Да съм щастлива с друг и отново да мисля за теб.
Да ми липсва всеки миг, всяка усмивка, всяко ухание, да ми липсват очите ...

С болка в сърцето снощи ви изпратих.
От скайпа само довиждане ви казах.
Ръцете за довиждане не можах да ви стисна,
сълзите в очите успях някак си да потисна!
На дълъг път, приятели - поемате. ...

Стаята
Не знам как съм дошла тук. Нито пък помня живота си отвъд това място. Не знам дали има нещо отвъд тези стени или може би наистина това е целият свят. Или поне моя свят.
Седях на земята в един от ъглите и гледах към сивите стени – гладки и студени. Светлина имаше, но тя идваше от една единстве ...

Да ти залости някой портата,
да окраде и мисли, че и злобата,
е все едно да стихнат страстите...
С такава решителност непрегърбена,
ще се промъкна пак на пръсти, ...

Предвкусвам устните ти,
копнея допира на твоите ръце.
Жадувам думите ти,
разкрили тайната на твоето сърце!
Очаквам ласките ти, ...

Небето е будно. И слънцето вече е закачило усмивката си над морската шир. Светлината, концентрирана в огнено жълто кълбо, търси своите пътища на изразяване. В сияйна мекота тя обгръща всичко наоколо. Както и да обхождаш брега, откъдето и да погледнеш набраздената морска снага, между теб и небето се ...