Неправилно
Отначало всичко започва на шега, отначало всичко е един невинен флирт. След време идва обаче и трепетът да го видиш, да си до него, само погледът му да ти е достатъчен, за да видиш слънцето през деня. И всеки ден, без дори и капка от него, е мъчение, превръща се в тъжна буря, навяваща пеп ...

Обичам те...
Така нежно, че искам да те докосвам всеки ден.
А с нощта да заспивам.
Бавно искам да те оближа и да те усетя.
Огън се уви около мен и тръпката се приблежи до нас. ...

На сърцето ми градските порти
нямат дворник и разписание.
Незалостени вечер остават.
И странниците утрото не чакат,
подпрели гръб на каменния зид, ...

Ти знаеш ли какво е да обичаш,
да даряваш някого с любов?
От всичко мило ти да се отричаш,
да търсиш смисъла на думата живот?
Ти знаеш ли какво е да прощаваш? ...

***
Измамен е ликът... препуска...
във вялото си ложе онемя...
И странно е... дори не пуска,
когато от лицето прокървя... ...

Половин луна ме гледа, сякаш разсечена е с нож...
Аз гледам я и питам се дали ще се изпълни?
Ако не през тази, то през следващата нощ.
Тя гледа ме, сякаш другата половина не ще се появи.
Черни и злобни облаци разделят ни сега. ...

Раняваш ме отново и отново –
пак с думи – като огнени стрели,
и в мен попиват капчици отрова,
сърцето ми пронизано кърви.
Но няма смисъл повече да спорим – ...

За да изгрее моето слънце,
за да засвети и мойта луна,
имам нужда от мъничко зрънце
да посееш в мойта душа.
Имам нужда от малко надежда. ...

Имам трудни минути,
много даже...
но кой какво може да каже...
всеки гледа той да е добре
и си мисли, че държи всичко в своите ръце... ...

Подтикват ме към престъпление,
а аз се дърпам и не ща!
От последното си провинение,
поука взех - да не греша!
Но ме молят пак да сбъркам ...

Това е едно малко откъсче от една моя история, която е прекалено дълга, за да я публикувам тук. Надявам се да ви хареса.
Двамата стояха и се гледаха безмълвно, нямаха какво да си кажат. Беше го наранила жестоко, беше предпочела да послуша собственото си сърце с цената на неговото щастие. Мразеше се ...

ЛИПСВАШ МИ
Липсва ми усмивката ти,
която бе слънце в моя ден!
Лисват ми устните ти,
които бяха само за мен! ...

Тя е тъжна. Очите - изстинали.
Уморено върви из града
и се вкопчва във своето минало...
Няма сън, няма даже мечта
и надежда за някакво бъдеще, ...

Прости ми за безмислените грешки,
за обидите, отправяни на ред,
за изричаните думи немислими
и всичко, дето в мен крещеше срещу теб!
Няма повече да съм такава - ...

Почти по Дикинсън
Нощният перон - пуст и притихнал.
Внезапните ни погледи
и тръгващият влак...
Никой си. ...

Днес те виждам - бял и неизписан.
Облачно заченат в мисълта ми.
Впил искряща тишина по листа,
раждаща под пръстите ми думи.
И те търся... цял и недокоснат, ...

Какво желаеш ти от мен?
Не ще се върна в твоя плен.
Поне не и този път.
Заобиколен съм от мъртвата си плът.
На теб подадох мънчика искрица, ...

Е, да де, нали с тях се гледам. Ей ги на, в огледалото... Едното сякаш по-зелено. Такава съм и отвътре. Едната ми страна, кротка кошута, голяма, сбрала обичта на целия свят и съчувствието му, другата... Е, тя обрала все, що бяс съществува, като кучка побесняла. Затуй и едното око по-зелено. Като рус ...

„НОСТАЛГИЧНО - ОПТИМИСТИЧНО"
(из цикъла „Винарки")
Тъжно гледам аз в снега навън.
В душата ми е празно -
не зная що е радост, що е сън. ...

Ако се случвам в битието на епохата,
но ме лиши природата от ефимерност,
то мога ли като Христос от кръста
да дам на своя брат излишната си риза.
Дали ще имам смелост да възкръсна ...

Коя съм аз? Една сянка, промъкваща се,
бягаща от тъмнината в страх
да не се стопи.
Светлинка на свещ, угасена от
лекия полъх на вятъра. ...

Разказ за момчето и кометата
Имало едно време, както разказват в големите томове с приказки... Едно приказно начало - на една не толкова приказна история. Всъщност, тя е съвсем истинска, толкова, колкото е и смъртта, история, която всеки от нас изживява поне веднъж през екзистенциалния си път. Тя е ...

В отношенията между двама
ревността е страшна драма.
Всички чувства тя помита
и опустошава ти душата.
Ставаш тъжен и унил, ...

На моите колеги- юристи в ОТКРОВЕНИЯ
Във търсене на истината обективна
сред букви; точки; алинеи...
Запазихме ли своята сетивност?
Не страдат ли душите от анемия? ...

Винаги съм си мислела как ще изглежда моето бъдеще - какво ще работя, дали ще се омъжа, колко ли деца ще имам…
Представям си бъдещето ми с поне едно висше образование и добре платена работа, съпруг, който ме обича и две деца - да ме радват и които да глезя.
За всеки човек е важно да е образован, с б ...

> Часовникът тиктака,
> времето лети.
> За кой ли път изплаках
> своите мечти...
> ...

Не искай от мене любовта ми,
аз вече от нея бях ти дала.
Връщаш се късно, не разбра ли...
сега в сърцето ми бушува хала..
Не го моли за обич, късно е сега, ...

Тьй нелепо се отдалечихме -
без спор, безизразно, студено,
взаимно с теб се наранихме
и от днес се разминаваме смутено.
Като напълно непознати, чужди, ...

Днес видях любовта,
а тя изглеждаше така:
един въпрос, една усмивка и...
още една усмивка!

Толкова съм тъжна в този час
и няма никого до мен сега...
Защо ли точно в този тъжен миг
го няма любимия човек до мен?
За да дойде той при мен, ...

Къде е?!
Търся си опашката.
Онази, която ме прави дявол.
зъл и злочест дявол,
за да я изтръгна, ...

А сърцето ми
беше
като отворена врата
на олтар,
готово да приеме ...

И огън съм!
Родена съм в недрата
на стар вулкан, все още незаспал -
от лава са изваяни бедрата
и парят устните ми, щом си ги допрял... ...

в отсъствието
бледо
на нощта
душата ми
е само ...