Contemporary authors work: literature, music, art etc.
389K results
Аз съм (сега)
🇧🇬
Аз съм само една - тук и сега.
Аз съм всичко и всичко е аз.
Аз съм безкрайността - безбрежна душа,
вятър, вода, огън и мраз.
Аз съм творец и творение. ...
Пак си пускам твоите песни
и искам във всичко твое да потъна...
(Знам, зная го прекрасно...)
... В твоята нощ да се скрия, докато не съмне.
Знам, зная го прекрасно... ...
В крайна сметка нали аз съм тази, която избира? Нали съм свободна, самостоятелна (поне в интелектуален смисъл) и подкрепям тезата, че всеки има избор?! Тогава защо всеки път, когато проклетият ми телефон звънне и видя неговото име, проклетото ми сърце затуптява САМО за част от проклетата секунда и з ...
Когато никовете оживяват...
на четири момичета от Пловдив с любов
Проблясъци от мисли в стихове
като комети кръгозора ми пресичат.
И аплодирам непознати никове, ...
Мечти, желания, копнежи...
Игра на думи - лабиринт, пълен с опасности.
Докосваш, бягаш - опасността заобикаляш,
не спираш, а трябва все някога да се справиш.
Вярваш - правиш се на интересен. ...
В пустинните пясъци, поглъщащи тишината,
далече от времето, от фалша, суетата,
една самотна сянка под лунното сияние мълчи,
заслушана далече в музика от падащи звезди.
В притворените нощни двори ...
Сънувах те, далеч от погледите хорски,
сред талазите и в дълбините морски,
като бисер, скрит в пазвите на мида,
душата ми те чака, ела и намери я.
Сънувах те, ти бе там, някъде, където ...
Делото е номер 206-то под ред,
заседателите да заемат места на първия ред.
Нека подсъдимият в залата влезе
и охраната пред вратата да излезе.
Аз съдя те, да знаеш, ...
Те бяха заедно от малки. Животът им бе преплетен още от деца, когато отначало играеха на улицата с топка, учеха се да четат вкъщи книжки и до вървенето по училищните коридори с хванати ръце. Обичаха се много. Когато бяха заедно, се чувстваха щастливи, изпълнени с радост. Учеха, излизаха навън заедно ...
Oнези въздишки, които те карат да се отказваш от живота безсмислен и запустял. И чакаш някой да погали душата ти, но нищото я гали с празни ръце, а ти на перваза на незнанието стоиш...
Къде си сега, живееш ли като мен?
Ако умреш, дали ще разбера?
Дали и аз ще умра?
Дали си моята сродна душа, с която ...
Търсих те. Дълго време - ден, седмица, година. Търсих те всяка секунда, всеки миг. Взирах се във всяко лице и исках в него да видя теб. Търсих те във всяка усмивка, във всеки поглед. Търсих те в утрото и в мрака. Търсех те, но никога не те намирах и мислех, че всичко това е напразно. Тогава потъвах ...
Не посмях да се върна (по навик се спрях).
Отесняха ми думите - глухи камбани.
Нощем приказка кърпех (а денем мълчах...).
Подслонявах надежди, в хазарт проиграни.
С тихи сребърни гларуси търсех брега ...