В деня, във който съм родена,
орисница е мен орисала една...
Да падам и да ставам пак непобедена...
Да побеждавам в битките със болестта...
Да срещам мъката и радостта, ...

Загубих ключа за сърцето ти
Загубих ключа за сърцето ти.
Как ще се върна при тебе?! Не знам..
Боли ме, боли ме, вината ме гори.
Напомня ми за тебе всяка сълза. ...

човек понякога се нуждае да подреди хилядите мисли в главата си, да класифицира спомените, случките и сънищата си (дори и най-стипчивите), да ги подреди по азбучен ред...
...
за какво ми е будилник рано сутрин, ако имам страхове, които ме държат буден нощи наред и за какво ни служат тези главни букв ...

"Приятелство между жена и мъж.
Най-висшата игра със огъня."
Бл. Димитрова
"Не се ли умори от роли?" -
натрапчивият стар въпрос. ...

Кого лъжем, момичета?
Кого лъжем? Защо ли?
Че ще спрем да обичаме,
че не ще се молим...
Кого лъжем? Себе си!? ...

Обичам дъжда през пролетта. И знам защо. Тогава, ако съм тъжна и си поплаквам, не личи.
Обичам дъжда – това е време за почивка и сладка дрямка.
Обичам дъжда. Ето още една основателна причина да го обичам – след като спре - хуквам на лов. И пада едно ловуване – свят да ти се завие! И то - без много с ...

Старееш ти, сребреят ми косите,
по бръчките годините броим,
довчерашният блясък във очите
във влага се превръща и горчи.
Каквото сме посяли днес го жънем: ...

Свиря на пиано сякаш е душата ти,
клавишите мълчат,
но в сърцето ми отеква
познатата мелодия на твоята усмивка.
Ръбът на пропастта вече не е толкова страшен. ...

„Жив е той, жив е!” – там, някъде сред една робска вселена и в сърцата на българите – онези, с тъжните песни и парещи сълзи в очите. „Жив е той, жив е!” – там, някъде по върховете на Балкана, дето се ражда свободата. „Жив е той...” и вечно ще живее, задето знае що любов е и що саможертва.
„Тъй е, тъ ...

МАЛКАТА КАЛИНА
Рано, рано отзарана
бодра, радостна, засмяна
тръгна малката Калина
днес за детската градина. ...

Поглеждам те, в тебе има смисъл,
за който вярата си струва...
Останала без послеписи,
завещателно робува
на недогледалите истини, ...

За мен очите ти решават,
те моя свят крепят.
Макар, че те го разрушават,
отново те ще го скрепят.
А устните ти, що ли могат, ...

Можехме да си подарим надежда!...
Подарихме си тъга...
А после изтрихме спомена...
Сълзите го измиха...
Бавно...

Колко пъти се питаме защо ни бе да знаем това, защо трябваше да го виждаме, да го изживеем...? Ако не ви се е случвало никога вие сте късметлии. Но докога? Всеки си задава този въпрос. Защо?! Просто търсим някакъв смисъл, за да продължим без да се променим, търсим начин да се закалим от това, което ...

В свят приказен живеем с теб,
в който самото Слънце е бог.
Край нас текат реки от мед,
а обичта е като вишнев сок.
Ти, принцесо на любовта, ...

Посоки
На юг основите са здрави!... Още...
Непоклатим като скала стоя...
Атаки вражески отбивам мощни
и жалките им трупове броя! ...

Очите ти блестят като звезди.
Бледнее слънцето пред теб.
Искам само с мен да си.
Чакала съм цял живот само теб.
Ангелското ти лице плени ме и ...

СЕБЕПОЗНАВАНЕ
Когато душата ми
пее,
край нея разцъфат
цветя. ...

временно е временно е временно
като перифразираш господаря на времето
задържаш дъха на секундите
дълбоко в дробовете
издишаш срички ти-ли-си-ли-ти ...

Може ли някой да разчита мислите ни и да ни влияе като ни внушава какво да мислим?
Всеки си има своя следа, свой свят, свой щрих, свои мисли... И никой не знае какво се разхожда между твоите мисли. Може да се опитва някой да разчита мислите ти, но това ще си останат само негови предположения. Предст ...

Тихо на пръсти ще стъпвам
в роба ефирна и с боси крака,
до леглото ти аз ще потръпвам
със протегната, топла ръка.
Лицето ти с поглед ще галя, ...

Аз те обичам
твърде дълго време, за да отрека,
аз те бленувам
твърде дълго време, за да съм сама,
аз се заричам ...

Птицата лети към любовта,
пълна с радост е душата,
лети със полет на любов
и носи се из небесата.
Искам аз да я последвам, ...

Защо са ми тези бездънни,
тежки и горчиви дни -
бездушни, безгласни, трънливи мигове...
Защо са ми тези болезнени и осквернени самоти -
безпътни, оскърбени думи... ...

Безобична съм.
В очите ми - суха слама.
Копнежът ми - нива без синор...
Със птичите ята
хабер изпращам на орача...

Пътека
Мога да си тръгна днес от тука.
Ще го направя с вдигната глава,
която никога не сведох за преструвка,
която няма да сведа дори сега. ...

Довлече Янтра труп...
- май женски беше...
Ранена муза, бледа и студена!
Главата си разбила във стената...
поредната стена... ...

Красавицата с разбъркани мисли, които трудно някой може да разбере. Тя пак нямаше търпение да дойде часът, в който ще види момчето. Така й бе преобърнал живота. Tой бе нейният лъч светлина. Красива е историята им, пълна със загадки, но все пак толкова наивна и красива. Тя бродеше из дома си. Броеше ...

Обръщали ли сте внимание в нюанса? -
на поклона, в реверанса,
в цветовете на дъгата,
в очите на децата?...
От бяло до черно - ...

На студени вълни към мен запълзя омразата:
късно пристигнах - парцелите са запазени.
Други злато копаят - имат правото да ме поучат.
Милосърдните сме последни - аз щадях своите кучета.
Хайде, палета мои, нека вием на месечина: ...

* * *
В предсмъртен гърч
земята се разкъсва
Небето огнено
раздира се до бяло ...

Както пясъкът крие стъкло във сърцето си -
и прозрачно, и крехко, блестящо, красиво,
ние крием зад грубите маски душите си -
романтични и нежни, раними и живи...

МЕЛАНХОЛИЯ
Каква е тази филантропия напразна,
когато всеки миг изчезва някой.
Защо да ненавиждаме омразата,
щом и тя е чувство като всяко. ...

Защо така ме изостави, защо със мен се подигра?
Защо надежда днес ми даде?
А после стъпка я в калта...
Защо душата ми погали?
А после смачка я с крака... ...

Колко пъти те поглеждам
краднешком отстрани.
Ти не ме ли виждаш,
отправил се към залеза?
Как да те попитам ...

Вървях към теб,
а ти мълчеше,
изгарях тихо - без сълзи,
а ти мълчеше,
стопих се в собствената си тъга, ...

Любовта и скоростта
Зад мен седни и ме прегърни,
забрави тъги, неволи и сълзи,
че когато Харлито под нас бучи,
светът утихва и мълчи. ...

Колко дълго трае една любов? И колко сладост има в един живот? Може би толкова, колкото сам си създадеш... Или толкова, колкото са склонни другите да ти дадат, без да те нараняват. Но това е невъзможно! Всеки страда, дори понякога, когато се усмихва. Защото не всеки ще те разбере - теб и разбитото с ...

МЪГЛА
Когато пред теб е мъгла
и животът няма смисъл
живееш просто... ей така,
без много да му мислиш. ...