Д О С Т О Й Н О Е С Т Ь
"Достойно есть, яко воистину
блажити Тя, Богородицу..."
В тясната килия вече падал мрак,
бледен пламък кротичко просветвал, ...
С нежен полъх утрото настъпва,
слънчев лъч в прозореца блести,
тихо към иконата престъпвам,
за молитва, във очите със сълзи.
Ще моля Бог да благослови ...
"Всичко"
Защото ти си утрото и ти си вечерта,
колкото залез си, толкова и зора;
защото никой не може като теб да ме зарадва -
ти си моят слънчев лъч, ...
Сън
Луна магьосница покани ме във своя плен,
покри главата ми със рой звезди,
душата ми поръси тя със звезден прах
и прати ме в страната на владетеля Морфей. ...
„У някои хора няма и грам лудост. Представете си какво противно съществуване водят!"
Чарлс Буковски
От мига, в който зърна рожбата си, обвита във кръв и слуз, да се отделя от тялото й, майка му разбра, че синът й беше особен. И дълбоко го намрази, задето я разочарова. Ала тази мисъл се стрелна в съз ...
Тегнат над двете ни бири облачни плажове -
неутешими пастелни чудовища.
Малкият пъб е последната линия, врязана
в поливалентните наши кръстовища.
Лодки разсъхнати спят по очи, и лагуните ...
баси, ква депресия съм забравил да публикувам тук...:)
Без тебе тъжно е небето,
без тебе плаче моят ден,
без тебе пада ми пердето
и се чувствам адски натъжен. ...
Симетрия харесваш и неопределеност.
От толкова теореми си противоречиш.
Странен си, това си е твоя награденост
да казваш много и когато замълчиш.
В науки точни криеш се неопознат, ...
Сърцето на Луиза се разкъсваше от болка. Също както късче по късче се разкъсва захарния памук в ръцете на малко дете. Тя се обвиняваше за случилото се. Искаше й се момчето с черешите да я разбере поне за миг и да я избави от всичката нейна негативна емоция. Беше я страх да слезе от колата и да прист ...
Показа ми света на твойта страст
и сякаш времето за нас бе спряло.
И моят свят пред мен се завъртя.
Душата ми простенваше в наслада!
Звучеше в мен поредният ми стих ...
Чувах звука от скърцането на клепачите стържещи по зеницата ми. Усещах как студеният въздух се мята по спомените ми, главата ми се изпразваше, после пак се пълнеше с черни мисли, поосветени от зимата.
Отблясъците на снега разплакваха така или иначе влажните ми очи. Тъкмо ще смажат светогледа ми. Не ...