Псевдопоема
На Георги Костадинов (Смешко)
Сядам и „сесийно” почвам да мисля,
но нищо конкретно във мойта глава.
Чуждите лекции ветрилно разлиствам. ...

Неуместни въпроси
Камелия Мирчева
Мъжът беше на 43 години. Умен, добре изглеждащ, материално обезпечен.
Накара я да си тръгне.
Сама, разплакана и бременна, тя събра малкото си вещи и след седем-годишно общо съжителство напусна жилището му. ...

Отново съм скапан. Тялото иска да спи,
но духът, що се е вселил в него, не му дава.
Имам гадното чувство, че всичко ме боли.
Да се чуди човек защо съм на кеф тогава...
Алкохолът е кофти. Цигарата адски горчи - ...

Една легенда ще ви споделя.
Поуката забравена е вече.
Как син, спасил е своя стар баща...
Как мъдростта помага, а не пречи.
В една държава царя наредил: ...

А исках просто аз да те опазя,
защото зная, само теб си имам.
Да не познаеш думите: "Аз мразя",
да не познаеш думите: "Без смисъл..."
И ето днес, така опустошена ...

Вървя до теб и те поглеждам,
усмихваш ми се на шега,
в очите аз отново виждам
онази - твоята съдба...
Онази приказка красива, ...

Създаден с кал, изваян от плът,
човекът бе създаден.
Изстрадан чак до кръв,
с душа-вселена бе направен.
Тялото е фигура, простичка обвивка! ...

В мислите, които тайно крадеше вятърът,
ръка прости, да ме видиш истинска...
В бурята, когато листата с вихъра се мятаха,
целуни очите ми като в стара приказка...
И когато преглътнеш горчивото във мене, ...

"ИЗЯЩНОТО" ИЗНАСИЛВАНЕ
(или неизящно за старците-деца като "изящни" герои в клоаката на Мрежата)
Това, което ще прочетете тук е до известна степен продължение и развитие на темата от първата статия: "Клоаката на мрежата". Защото явлението продължава. Продължава играта на "големите" играчи в Мрежата, ...

Както обикновено, тя се появи внезапно от мрака. Плашилото я погледна и зачака да му се обади.
- Здравей – по едно време каза тя. – Как си?
- Здравей – отвърна Плашилото. – Нормално. Правя се на тъп и нахален.
- Как така?
- Много просто. Опитвам се всяка протегната ръка да я издърпам, колкото мога п ...

Здравей татко,
Как сте с мама? Аз ти пиша, за да ти кажа, че ще е поостана малко повече. Но не се притеснявай – тук отношението към задържаните е страхотно! Честно казано, готвят по-добре от мама. Но това не й го казвай, моля те. Предполагам, се чудиш защо ще остана? Е, нищо страшно – малко ударих е ...

прибирам се
без грим.
не нося лак
или
цветя. ...

Една калинка, в шепите ми скрита,
на юг от дланите ми отлетя.
"Калинчице, къде е моят дом?" - попитах,
а тя помаха ласкаво с крилца.
И аз поех на Юг, за да намеря ...

Сега, когато всичко свърши,
разбирам, че чувствата ти са били игра на думи!
Сега, когато всичко свърши,
разбирам, че изгради света ми на лъжи!
О, само как ме боли... ...

- И така, ученици, запишете си Past Perfect...
- Господине, нека си тръгваме, остават само 5 минути!
- Защо, да не би някоя дама да те чака за среща? Или пък вкъщи? - учителят се усмихна лукаво.
- Наистина трябва да тръгвам...
- Запишете и това... ...

И кой днес в съзнанието бледно
е способен да прозре мечтите
на едно преплетено от мъки сърце...?
На едно объркано сърце,
кой ще погледне в очите? ...

Пумпали сме ние -
въртим се, въртим!
И свят да ни се вие,
все във кръг вървим!
Всеки ден е кръгъл коловоз, ...

Всяко сърце си има мечта,
просто трябва да я разбере,
да следва своята съдба,
да не мисли, да се отдаде...
Неизвестна отрова, сграбчила сърцето, ...

Стоя пред теб, сълзи блестят в очите,
сълзи от радост, че до мен си ти сега,
ти знаеш, колко много те обичам
и колко много те ценя.
Пораснах, вече съм голяма ...

АЗ
Дванадесет висок
демоничен бог
с разперени желязо-свирещи криле,
от тухли заледил сам в празното поле ...

На тези, които си отиват преди очите ни (пред студените ни, празни очи)...
Като гънките по пръстите втвърдени
от докосване на мъртви цветове...
Като болката в очите уморени -
от вторачване в мъглите. ...

Изкорубен от очакване е изгревът.
Гмурвам се до шия на деня в дълбокото.
И подлъгана от сънища измислени,
търся някъде да хвърля котва.
Разпиляна от тревоги и от тичане ...

Искам да си наранен!
Безсилен...
Ей там... във ъгъла.
Пред мен.
На колене. ...

Днес празнуват всички с имена
на нежни, дъхави цветя.
Празникът се Цветница нарича
и всеки много го обича.
Име нежно и красиво носиш и ти, ...

Дъждът вали с едно такова привидение на недоизречена самота, недовидяна, недоизпитана. Аз съм сама тук, където се срещнахме за първи път и болката, лутаща се в душата ми, силно ме изгаря. Дъжд, един обикновен, пореден дъжд се стича и мие улиците, а аз вървя. Напредвам, може би съм все така бавна, за ...

Очакване
От теб аз чакам вест,
а тя така и не идва -
отговор на тоз прекрасен жест,
утеха в непрестанната гонитба. ...

Замислено на стола се поклащам
и погледът в посока неизвестна тъне.
За нощите безсънни пак си плащам,
за всеки миг преди да съмне.
Всяка нощ при мен се настаняват ...

Аз ходя сам в нощта.
Това е истината
и не смея да изкажа
що в ума ми щъка,
но ще кажа сега: ...

Музика. Припламнал поглед.
А тя - невинната соната -
със своя го завива - огнен...
над тях се стеле Красотата...
Развяла е косите страстно, ...

На хълм съм. Град блести в позлата.
Лъчисто-бяла пътната одежда...
Оглеждам се... И аз стоя в тълпата,
прахът по пътя с нея ме повежда.
Към Пасхата. И с палмовите клони ...