Бях забравила любов да получавам,
отпуснах се и малко по малко се предавам.
На думите ти лесно се поддавам
и с наивност се оставям и подарявам.
Не успя да зърнеш истинското момиче, ...

Замина рано. Беше на разсъмване.
Със мен заплака празната неделя.
А стъпките откатови на тръгване,
забиха се отляво, сякаш стреляха.
Събуждането ми улучиха от упор. ...

Тънка струя от киселина през зъбите се процежда,
всяка малка мисъл необратимо уврежда.
Болката я няма вече в това сърце-развалина,
останала е само алкалната му тъмнина.
В електроотрицателности различни се преплитат ...

Съхне върбата -
жаден спомен от детството.
Напича пладнето на живота.

Имам мотив да я ненавиждам. Дори да я мразя. Ако намеря сили може дори да я убия. Имам мотив. Не е като да нямам. Всеки път като я видя всичко в мен се преобръща, сърцето ми бие лудо, омразата покачва нивото си, а в гърлото ми засядат злъч и отрова. Не мога да я гледам. Не искам дори! Не мога така, ...

Душата ми
Душата ми е изворна вода -
не знаеш откъде дошла е и къде отива.
Следва пътя си сама -
така се чувства най-щастлива. ...

Изгарям вечер във очакване.
Потрепва счупено крилце...
Така ли ще си ида, непогалена,
в простора - вечното Небе?
Щастлива съм, че там плът няма. ...

Разминаха се пътищата ни,
а бяхме тръгнали в една посока.
Мен вятъра на промяната ме посети,
теб пленяващото слънце нежно те погали!
Аз към теб бях тръгнала, ...

Морето се
разля пред мен,
бушуващо, претеглящо
и необятно,
а приливът, ...

Бъди въздухът, който дишам.
Бъди слънцето, което ме огрява
и луната, която пази моите тайни.
Бъди море - необятен,красив.
Бъди и океан. ...

Може би ми липсваш,
а може би те преодолях,
може би те искам,
а може би ще бъде грях?!?!
Но кого ли лъжа? ...

Блясък няма вечността, а само стон,
преплитащ се със ехото от миналия век.
Далеч от нас е, но и близо тя,
във очакване на идния човек.
Като орлица майка пази ни, ...

С косата на бяла звезда,
рисувай по моето тяло.
Мечтай си за мене в нощта,
направи ме своя изцяло.
Песен с Луната запей, ...

Разпръсвам се - във космоса тъга,
във времето обичано
се разпадам - светещи
частици съм, разпръсвам се
измежду пръстите ти... ...

Улисани във делничният ден,
забравят хората... за себе си?!
Заровени в БИТието, уморени...
незрящи те остават за небето,
за песента на птиците отвън, ...

Едно безумно лято влачеше
поройните си пориви към бездните,
небето жално денем плачеше,
а нощем грееха пътеки звездни.
Една безумна есен ни примамваше ...

В огледало от рубинени мечти
виждам сбъднат сън -
преливащи смарагдови реки.
Може да е есен вън,
но в душата огънят гори. ...

Виждам те
в пространството
изчерпано.
До пределите
на зрението пак си ти. ...

Пролетно
Всеки ден е различен
и сам еднакъв да бях,
той е пак непривичен,
микс от грижи и страх! ...

Земя за оран, не за бран -
такава днес на хората е нужна!
Хей! Циганино, българино, турчин!
Превърнаха ни просто в сган,
под бича алчен и бездушен! ...

Събуждане
Отварям очи.
Събуждам се .
Отново посрещам изгрева на днешния ден.
Поглъщам дълбоко въздух, ...

Казват, че опърлените пеперуди не излитат,
че крилете им са немощни за полет нов...
Аз и моето сърце ви питат
има ли тогава след любов - любов?
Има ли след тъмна нощ пак изгрев? ...

Не искам да пускам ръката ти…
Студена е, но топли ме,
повярвай…
Не искам да чувствам умората,
но бягах към теб до зори… ...

Аз съм просто "ТАЗ".
Да, правилно ме чу - "ОНАЗ".
Откакто ти така ме нарече,
разби живота ми, човече.
Така безлично към мен се отнесе, ...

Различни сме,
когато си рисуваме "Обичам!"
и то е наше, но и ничие.
Пътувам подир лентата на пътя
през битки на дървета ...

Лунна жажда за вятър лелее,
с морския бриз в сън да се слее.
Луната - непорочна и сама,
властва пак над жадната тъма.
Обкръжена от хиляди звезди, ...

Някога, някога, толкова някога,
вече не помня почти,
моите стъпки тичаха с лятото
по брега от мечти.
Само морето запомни ги, пясъка ...

Няма да се крием вече зад заключена врата.
Няма да крещим, шептейки.
И не ще пълзим за нашата даденост в калта,
а изгрева ще срещаме с птиците, летейки.
Тези дни няма повече да се налага да мечтаем, ...

А сълзите са солени...
Стичат се бавно… засъхват…
А очите уморени,
затварят се… и болката попиват…
И морето е солено и пенливо... ...

ПРОЛЕТНО НАСТРОЕНИЕ
Слънчицето грее, грее.
Минзухарко весел пее.
А калинката добра
росна китка си набра. ...

Утрото е в твойте длани.
Там се губи реката.
Вечерта е в мойте устни.
Те целуват луната.
Следи, отдавна начертани, ...

Едно парче олово ме погълна,
забито с изстрел в голият ми гръб.
Една лъжа в душата ми покълна
и пусна корен в силната ми гръд.
За мен куршумът не е смъртоносен, ...

От тоя дом когато си отида
лампата ще спре да свети...
Моят образ вече ще се вижда
само в пожълтелите портрети.
Кафето си сама ще пиеш, мамо, ...

Как всичко се повтаря отначало!
Тревогите. Мечтите. Радостта.
Целувките, събрани в звездна цялост.
Натрапчивия дъх на ревността.
Натрупаният опит не помага, ...