Изправена пред своите копнежи,
със икона във ръка…
Трепереща, никой не иска да я забележи,
пред нея се разпилява любовта…
Целува очите ти на снимка, ...

Животът минава в очакване,
животът минава в мечти,
в сълзи отминава животът ни,
в щастливи и весели дни.
Животът минава в объркване, ...

Аз знам - до днес аз нищо не загубих.
И много пожелаха ме: опивах, властвах, бях...
По пиршества блестях, разлюбвах, любих,
видях - от всичко на света видях!
Аз знам - във някакви далечни полудели нощи ...

Жоро скочи от леглото. Беше огладнял. Наведе се и изяде бълвоча си от сутринта. Храната не беше толкова вкусна като първия път, но ставаше.
След като се наяде, Жоро се прозя и протегна, доволен от втората си закуска. След това излезе на балкона, където се изходи. Когато свърши с това, се обърна, за ...

Отбий се в мен.
Аз чакам те, вековна!
По стъпките
познавам, че си тук.
Не си отивай! ...

Понякога най-тъжно е, когато не вали,
самотно е небето без гърмежите
и плачат изгреви без глас за дъжд,
умира в шепите ми времето…
Понякога на ум минавам светове, ...

Слънцето се смее,
вятърът леко вее,
а моята душа линее...
Всичко навън зеленее,
а моето сърце тъжно е! ...

Залезът се стовари върху Люлин планина с целия си кървав блясък. На светлината на отиващото си слънце сенките на крановете, с формата на пречупени кръстове, се забиваха в земята. Някъде в далечината се чуваше протяжния вой на линейка. Колоните от коли пълзяха и се извиваха, досущ като огромна металн ...

Може би животът е случаен.
Може и да е илюзия.
Но може и да е незнаен,
за този, който чувствата на другия
не вижда. ...

Обичай ме... Добра и лоша...
Простил невинните ми женски грехове...
Дори когато жилото по скорпионски точа...
И те оплитам в тъмните си страхове...
Обичай светла радостта ми ...

Ти нежно ме събуждаш,
ти силно ме възбуждаш,
ти нежно ме мечтаеш,
ти силно ме желаеш...
Ти нежна си кат' птица, ...

Сън сънувах...
Две души...
Непрекъснато се търсят...
и във бурните води...
и във болката потъват... ...

В полумрака сенки населяват
крепостта, притихналия двор,
стъпките стените отразяват,
хората мълчат с угаснал взор.
Бяха Калоян и Десислава ...

"Туркия ке падне"! А дано! Този път обаче ролите са сменени. Ще ви разкрия неща, които научих след дълго изследване на много извори, истории и статии, които дори могат да ви шокират или поне да запалят малък, но горещ пламък в сърцето ви. Решителен поврат в българското просветно движение настъпва пр ...

Закъснях, любов.
Закъснях!
До теб преди да стигна
устремен, като орел ти литна.
Преди очи към теб да вдигна ...

Обичам те в ромона на тихия дъжд,
теб, проникнала дълбоко в душата.
Тази любов тъй безгранична задръж,
сливаме се с теб в цвета на дъгата.
Обичам те в капките на свежа роса, ...

Безцветна картина -
скучен романс.
Пейзаж на самотата -
той рисуван е от нас.
Изгубени сред цветове, ...

Влюбих се и се загубих
в нежните песни на вятъра.
Влюбих и се загубих
в градината от пролетни сърца.
Влюбих се и се загубих ...

Някой вече спи,
някой вече спуснал е завеси.
Може би решил е
сложен ребус от живота си
и превърнал в стих ...

Никога за нищо не е късно.
Да блеснеш или станеш за резил.
Да вържеш възел, после да го скъсаш.
Или да бъдеш с някого по-мил.
Никога за нищо не е късно. ...

С.РАСТНА СЕДМИЦА
или спасението, което донесе една правописна грешка
В дните нейде между
Цветница и Възкресение,
когато хората жадуваха ...

Дете... мъж... ангел... демон... какво си?
Понякога наивен си по детски,
понякога като Сатана си ти греховен:
измъчват ме толкова много въпроси.
Коя ти същност повече желая? ...

Какво си ти, любов?
Какво си ти, любов? Магия
или си просто зрънце?
Къде си, как да те открия,
дали обичаш сянка или слънце? ...

Смеят ми се
Смеят ми се стихове, че пиша,
трябва да не съм добре.
Трябва да съм превъртяла -
и се смеят от сърце. ...

Цикламените ириси на утрото
оглеждат хълбоците на брега.
Скалата, с лунните лъчи флиртувала,
виновно моли Слънцето за прошка.
Но Слънцето е тъй ревнив жених - ...

Почерня като катран
душата ми -
от мисли
цигарени.
Като прашен таван ...

Изтрий с ръка ти любовта,
от нейните окови избави ме.
Спаси ме, моля те, върни ми радостта,
а след това върви си и прости ми!
Проклинай ме, проклинай любовта, ...

Вярвам, Боже, в Твойта Милост
и Виделина,
в бащинската Ти закрила -
мощна и добра.
В туй, че съм от Теб посята ...

На една поетеса
„...Душата ми те чака. Тя е твоя.
В очите ми е цялото море.”
Ралица Монева
Синьо е морето в твоите очи – ...

Не е реално да сравняваш
крилата на пчелата
с тези на мухата
или на гургулица,
или на друга птица. ...

Когато блесна
Под светкавицата
Новата ти кожа
Боядиса ли забравените си
Очи от дъжд намокрени ...

Обещано
Утре
ще харесвам другите момчета.
Други ще са и врабчетата,
както и прасетата. ...

Студено и тихо е там, сред пространствата
и вакуумът ледено трака със зъби.
Сами астронавтите връзват си раните
на звездния вятър под тъмния зъбер.
На тежки мълчания сбруята схапана, ...

Той се ражда веднъж, а умира по няколко пъти,
как изглежда не знае, безименен скита навред,
не заспива почти и дори не сънува в съня си,
на лицето му бледите устни заветно мълчат.
Той харесва зведи и ги гледа със скрита надежда, ...

Отивах си... сама,
случайно или не -
винаги първа.
След себе си
оставях ...