Коя съм? Вятър сред тихи звезди?
Небе, което очаква луната?
Аз съм въздишка излята във стих,
въпроси много бушуват в душата.
В‘ вятърни шепи събирам звездите, ...
Голо е детството, а също и босо...
Няма страхове, интереси, комплекси...
Всичко е безгрижно, вълшебно и просто -
игра, в която егото не може се меси!
И всички копнеем понякога, ...
Чистачката усърдно бършеше кристалната ваза и с леко презрение следеше развихрящия се хаос в залата. Нищо особено – очаквано посещение на някаква чужда делегация. Такива имаше понякога по две на ден, най-често всеки ден. Даже тя познаваше правилата и можеше да изреди ритуала, но винаги с известно уд ...
Не се изучава това, за което
няма думи в очите ни гладни,
което разбира само сърцето
в абстракции реално холограмни,
в миражи по-истински от реала, ...
Неподслушан член на изпитната комисия за български еврокомисар:
- Тая ме изненада приятно. А аз вече бях разочарован – мислех, че всички българки са… Да не приказвам…
хххх
Директорът на „Пирогов“ в една /с извинение!/ телевизия. Питат го: „ Кажете как тази информация се озова в руска медия?“…
Дребна ...
Изглежда сме подранили на автобусния терминал. Чудно нямаше и чак толкова много чакащи, то всъщност навалицата е в събота и неделя. Обикновенно автобусите на фирмата тръгваха късно след обяд, нощен преход до границата и рано-рано по първи петли са в България.
С Иван седяхме на пейката зад багажа, ча ...
Елизабет смръщи лице още преди съществото да е докоснало езика й. Отново отвори очи и страхът ги насити с атма, но само за миг. След това тя извъртя глава и се опита да се изтегли по масата, но изплака от болка, когато раздвижи ръцете си.
– Не мърдай, шейа. – Сам положи ръка на здравото й рамо, прик ...
Каква красота и съвършенство. Един оазис на спокойствието. А ето ме и мен, потопена във искрящите води на моето въображение. Всичко е в хармония със моите чувства и това така ме унася в този прелестен свят, направен само за мен. Галактики, звезди и милион слънца се ширят по небесния простор, а широк ...
Забави! Забави времето ,моля те!
Забави бурния му бяг
Нека поне за миг да сме заедно,чу ли ме,
а не непознати, на различен бряг.
Забави времето, моля те! ...
Можеш ли да влезеш в мойта кожа,
от седем извора вода да донесеш?
Можеш ли да разгадаеш мойта сила,
от где ида и защо към теб летя?
Можеш ли да полетиш със мене над орлите, ...
Тихо клонче смокиново пак по прозореца драска,
а Луната ме буди – всевиждащо, златно око.
А септември по котешки шарен, гальовен и ласкав,
мърка вън: — "Помечтай, за минутка поне и ако,
бъдат дните до болка отрудени, грозни и груби, ...
На шестия ден Бог реши да сътвори човека и направи Адам по свой образ и подобие. След това размисли и от реброто му създаде Ева, но те решиха да се подадат на съблазънта на говорещата Наги и изядоха плода на познанието. Това разгневи Господ и Той от Рая ги спусна на Земята...
Обаче след няколко дни ...
КРАДЕЦ НА ЛИСТОПАДИ
… навярно по рождение съм спец да съм добър крадец на листопади? –
и – щом през Варна есенен ветрец разчорли ги по градските площади,
събирам ги на пазва – лист по лист! – и по Гезмето с тях се ветролея,
или се смъквам в залеза златист – с мелтема да ги вихря върху кея! – ...
Всички искаме нещо: и то очевидно не става.
Философски е вещо, че не така става държава!
Щом търговията е обща: бий на масрафа надежда!
Ако жената е общност, значи е плетка прилежна...
Нужна ли ти е причина да обичаш,
сърцето когато затанцува в ритъм?!
И в копнеж безумен го обричаш,
друг да обича лудо до катаклизъм.
И какво да правим щом ни призове, ...
Клетва на Витус (D&D 5e, Oath of the ancients paladin)
🇧🇬
Клетва на Витус
Пред вас кълна се и пред всичко, що е живо в този свят.
От себе си ще дам, за да покълнат семената на живота.
Когато облаци и сняг покрият небесата, ще ги стопля.
Сред непрогледен мрак ще им доставя светлина. ...
ПИСМО ОТ АДА
… защото Господ каза, че не съм достоен да отида на небето,
ще се напъхам в Ада – таласъм! – ще седна до казана връз кюмбето,
ще хвърлям цял ден в огъня дръвца под грешниците – шепа живи мощи,
в неделя ще ви пращам писъмца! – e-mail-и в електронните ви пощи, ...
- Хайде, деца! Кико, стой мирен да ти вържа връзките! Симо, вземи и жълтия плик с кекса от печката, и да тръгваме, че майка и татко ни чакат!
- Няма кекс, какъв кекс?
- Как какъв, оня, дето снощи по никое време правих за обяда днес. И картофената салата, може да сложиш кутията в жълтия плик с кекса. ...
„Ако искате да разсмеете Бог, разкажете му за плановете си!“
Разсмиваш ли се, гледайки ме от небето, Господи?
Отказах се,… отдавна вече планове не правя.
Живея праведно (е, по каноните признавам си, не постя)
но не забравям, че никой не е по - голям от хляба. ...
С природата не можем да се борим,
ний мислим, че тя почит ни дължи.
Ала очите трябва да отворим
и да се молим грешки да прости.
Природата уроци ни предава ...
Все пак излезнахме в другия край на плажа. Зеленина отвсякъде, огромни евкалипти хвърляха сянка току до чадърите, ограда от камъш и храсти отделяха плажа от горичката.
Настанихме се под чадъра. Митка начаса избяга към водата. Деца, отново намериха общ език, гмуркаха се, крещяха по детски, радваха се ...