Ухая на билки и Божи тамян,
в душата водопад се изливам!
Копнееш и страх те е - знам,
да любиш една самодива!
Пред очите нов свят се издига, ...

Като млада лъвица – изящна…
от зной и любов изтъкана,
тя е тайна. Възможност блестяща.
Венера, родена от пяна.
Той призван е да бъде ловеца. ...

Простете, мъртви! Мойте прегрешения,
най-тежките, които още върша.
Все идвам аз на ваш'те погребения
по пътя към последната ви къща...
В земята сте блажени с тишина, ...

Крадат ли спомени лъжите...
както преброени са на човека дните.
Дали листата сами напускат
клоните дървесни,или просто...
умират безизвесни!И защо? ...

Да се събудя сутрин рано,
да чуя твоя топъл глас.
Със звън по телефона само
да кажеш "Ало, пак съм аз!"
Че още жива съм да зная ...

- Бабо, защо смърди страха? Даже и в гората я усещам...
- Хи,хи,хи... Че тя смърди си вечно. Само, че като ги хване хората... Запали си мило да изчистим въздуха.
- Ама Бабо как умесиха се хората, че и страха?
- Хората... Хората ги помня от ей-хей! Различни бяха, яки във време старо. Ама и Ти си една ...

„Рим е зрял. И зрелостта му е неговото падение, и падението му е неговата погибел.
Има град Византион. Дойде Константин от Рим и превзе Византион; като го унищожи и разруши, изгради град и го назова като свое създание- Константинов град. В него царуваха ромеите до кир Мануил цар, а след това не ще ц ...

в памет на Елица
Тихи ангелски крила.
Тих небесен лик.
Тук била ли си? Била.
Само, само миг. ...

Понякога е нужно да преглътнеш,
дълбоко да поемеш въздух чист.
Понякога, дори от гняв да тръпнеш,
не бързай да разгръщаш следващ лист.
Понякога е нужна само дума, ...

"Madness"
"51 seconds" Nasko Hristov Rocksky&Venes Vanya Kuzeva
Песента е издадена от Adakite rock label Acuna Digital UK

На Продавача!
Преди двайсет и пет години продавачите му казваха колко добре говори английски. Беше току що беше пристигнал, и едвам можеше да свърже две три думички заедно в смислено изречение.
Много се усмихваше тогава защото беше млад. Усмихваше се и защото не разбираше и една десета от това което ...

Жаба Жабурана песен сладкогласна пак подхвана.
Весело подскача през деня, там край къщната леха.
Силно гърло си надува, на певица се преструва.
За концерт се готви тя, чака я поредната хвалба.
Песента е за децата, дето плуват във водата. ...

Черно море (Песен на Черно море)
Кораб на мечтите
в едно с Черно море,
в едно като телата ни,
в едно като душите ни. ...

Странни същества сме хората. Всички имаме уши и очи, но чуваме и виждаме различни неща. По-скоро ги тълкуваме по различен начин. Поради което се оказва, че фактите са без значение. Важно е тяхното тълкуване. Всички искаме да живеем добре, но имаме различни виждания как да се случи това. Всички вярва ...

Отключи, влезе тихо той, но Поли
го чакаше сред стаята сърдита.
- Защо те няма, тате, казвай, моля!
Събудих се в леглото си завита,
а вчера знам, че легнах на дивана. ...

В балтончето с хастар поизлинял денят крака по плочките тътрузи.
На "самаряни" доброволно дал, да го шамарят и по двете бузи.
Облечено на голо при това балтончето, че старата си риза,
безмълвно щом го вятър призова, денят ми несебично я хариза.
И ще замръкне, кой го знай къде, глупашката порода - ве ...

А дните и годините летяха неусетно.
Мерилен, дъщеричката ни, вместо да си играе с кукли, с часове седеше пред оргромния домашен аквариум съзерцавайки рибките вътре.
С Уйлям-младши бяха редовни на заниманията и уроците по плуване в басейн. Съжалявах ги понякога като излизаха от водата с посинели устн ...

Селото отдавна бе потънало в тъма. Звездите ярко грееха, а луната се бе показала като малък сърп. Август месец бе най-горещия месец, но в селото вечерите дори тогава бяха прохладни. Книгата бе оставена на бюрото на Камен в бараката, която дядо им бе построил предното лято. До нея беше само лаптопа н ...

ДОДЕТО ПРЕБРОЯ ДО ТРИ
... додето преброя до три, поглеж – и моят ден отмина,
изчезнаха ми вдън гори мъжът, живял за тристамина,
момчето в цъфналата ръж, целунало в дъждеца Джени,
ловджията, извикал „Дръж!” на псето си в гори с елени, ...

И когато усещаш, че нещо в живота ти не е наред,
хей, усмихни се и гледай напред.
И когато искаш нещо силно да се случи,
повярвай в себе си и ще се получи.
И когато сълзите се стичат по лицето, ...

В сърцето дълбоко нещо тежи,
огънят вътре се нажежи
в мисли потъвам за живота,
да го живея сама ли ми е съдбата.
Трябваше ли през всичко да мина, ...

Познавам цветовете
и нюансите им
като светлина на живота.
Но сънувам в черно-бяло
като сянката, ...

Събужда се зората с корона от лъчи.
Денят започва весел сред облаци мечти.
Рисуваш си усмивка и мъничка сълза.
Под дрехите на клоун отново си в игра.
В главата пак препускат красивите коне. ...

Животът ниже броеница от цветни камъчета ред по ред,
и ден след ден
не ги подбира - големи, малки, кръгли, пъстри,
груби, остри,
чисти, мръсни, всякакви и колкото си щеш. ...

Всички искат да бъдат чути. Искат да изкажат позицията си, която е толкова стара, че чак е посивяла. Толкова отчаяно викат всяка една дума и обясняват, преобясняват, повтарят и преповтарят своята мисъл, че вече са я забравили. Забравили са момента, в който са я измислили и открили - забравили са мом ...

Все още рано е да се забравим,
дори потънали в мълчание.
Скърбим в молитви, свили длани
и хулим стари обещания...
В една безпомощност, словесна ...

Запали лулата си светофарът,
гледащ зорко към свойто кръстовище.
Боклукджийската кофа извади китара
и запя романтичното гробище.
Миг спокойствие за тях в късна доба, ...

Това бе любов от пръв поглед.
Винаги ще помня нашата първата целувка.
Светът до теб получи нови багри, а в този свят твоята прегръдка е всичко, което ми трябва.
Ти бе първият човек, на когото се обаждах и пишех и с когото мога да разговарям с часове.
С тебе винаги избирах усмивката, а колкото до наш ...

Да псуваш и да храчиш-
това си е призвание.
Безцелно да се влачиш-
си е същестувание.
В кал да се тътразиш- ...

Облаци над мен летят,
тъмни бури ме преследват,
гръмотевици блестят,
силни ветрове ме следват.
Просто ти ме прегърни ...

Консуматизъм е употреба на непотребно и злоупотребно.

Нямам сили, никакви и то,
в камъни, сърцето си да крия.
Тръни да кося вместо сено,
от лъжи, очите си да трия.
Нямам сили вече за борба ...

Елизабет си даде сметка, че той не си прави някаква глупава шега. Изражението му… макар студа от снощи да липсваше, Сам бе сериозен.
Лизи облиза устни.
– Пак ли е тя?
Сам беше вперил поглед в нея, а сърцето му блъскаше бясно, докато се бореше със себе си да не й каже, че всъщност се шегува. Не искаш ...

Спри малко, бе… Чакай! Не ме дърпай назад – искат ме хората, искат да им се поклоня и да се насладят на присъствието ми…
Екранът, екранът… Що му викат екран, когато е високото място на паравана, мястото за героя, за мен…
Да, да… И това понякога помня – кукла съм… Кукла, ама герой… Аз върша подвизите ...