Търпение изстисква ме без мяра,
но жилава е любовта - живее.
Не идва влакът с теб... На странна гара
търпение изстисква ме без мяра.
С тъгата самотата ме изгаря, ...

Художничката
Жената имаше магазинче в старата част на градчето. На първия етаж в една от многото къщи, обграждащи обширния площад; с бликащ фонтан със статуи по средата и църква в единия край. Градчето беше туристическо, със средновековен чар - вити улички, старинни къщи, замък-музей на хълм в далеч ...

Зима е, вятърът свири в комина.
Кротко се стелят бели дантели.
Огън догаря в стара камина.
Мислите нейде далеч отлетели.
Къде е онзи белобрадият старец?! ...

Той не обичаше да празнува
и винаги на празник бе сам.
Излизаше нощем сякаш ловува,
а лицето му не излъчваше плам.
И на поредната Нова година ...

Отиват си годините – тъжни и радостни, такива са каквито ги усещаме и изживяваме. То, времето са хората и събитията. Аршина с който мерим е онази категория за усещане, която сами си определяме и позволяваме да ни съпътства и напътства. Дали това е правилно или не, е трудно да се каже, но при всички ...

ЗАЩОТО МЪЛЧАХ
Реката, из която дирех брод,
тече през мене – кървава и мътна.
Излиза тъй, че цял един живот
опитвам да се правя на безсмъртна, ...

И вън вилнее тя. Една семейна песен с дъх на вятър.
Та слагам до живота и смъртта. Почти строшено малко храмче.
И знакът ми е още цял и знак. Свещичката гори и свети вътре.
А моят по-голям и сприхав брат. Разтваря стар албум във мъчно утро.
И пътят ни е среща със селце. Когато е спасено от торнадо. ...

Ще бъде уточнено през антракта.
Смехът на всяка болка е горчив...
Когато се представят всички факти,
дори и Бог е длъжен да мълчи.
Какво ли, всъщност, трябва да направим? ...

Всяка война е престъпна, гражданската - максимално.

Нов път блести пред мен сега
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
А стария, отъпках си го бавно, упорито! ...

Когато силната жена върви,
не се опитвай пътя й да спреш.
Сърцето може силно да кърви,
но тайната й няма да съзреш.
Тя винаги върви смело напред ...

Пак родопските гайди минорно звучат,
композирали мъката наша.
Нека хищници дебнат под път и над път –
вдигам с Крум за победите чаша!
Глътка спомен от тъмното робство отпил, ...

Наливам от спомените
Замайвам се от болка и тъга
А уж вкусът трябваше да бъде друг
Дали пропорцията бе грешна
Дали захарта бе в повече и от това боли глава ...

На годината кокетна казвам сетно мило „Чао!“.
Нека спомените светнат, свити в пъргавото „Уау!“.
Ще будуваме с творбите и ще пеем от душа
за лъчите на мечтите и за всичките слова!
Дами, вие сте прекрасни! След разделите узнах, ...

Прага любима, ти приказен град,
към тебе ме тегли сила магична.
Дори да обходя аз целия свят,
ти пак ще бъдеш на мен тъй обична.
Сред твоите сто кули потапям се аз ...

Ползвам случая, за да ви кажа, че не ви се сърдя. Аз изобщо не съм лош човек, независимо как ме наричате и за какъв ме смятате. Бил съм и в по-лоши ситуации, наричали са далеч по-оскърбително от длъжник, но винаги съм оцелявал. Да оцеляваш в днешно време, е въпрос на морал. Неморалните не оцеляват, ...

Ще тръгна по пътеките незрими,
пътеките, които виждам аз.
Табели нямат те със свое име,
не ги лови́ най-точния компас.
Ще тръгна, там ме чакат световете, ...

В очите ми единствено блести целта,
светеща като луната през нощта.
В сърцето ми пламъкът яростен и бурен гори,
надежди, болка, радост. . . Всичко запалѝ!
Ръцете ми, белязани от тежки времена, ...

Пътеката към вкъщи е огряна.
Приканва всеки във празничната нощ.
Трапезата тържествено засмяна
сияе колоритно с гурме разкош.
Стрелките на часовника се движат ...

I. Цар-месия-р
За да изчудотворства с дни 800-ин,
"Величеството" ги разпредели на квоти.
От мисията си "народоспасителна"
прескромно задели ...

Тъжна съм и явно ми личи,
Архимед отдавна не помага.
Марс е май с изпилени лъчи,
юли беше шапка на тояга.
Значи ти за мен луната сви, ...

Вадя трънчета, очи и мед,
страхчетата вадя без упойка!
Месеци премествам с Архимед,
... юли някъде отново хойка.
Пи́ля връхчетата на звезди, ...

Тя, старата... така си отлетя.
Нека я изпратим със усмивки.
Заслужила едно: "Благодаря!"
и почит за уроците ù, всичките.
През дните ù преминахме с любов, ...

Пенсионираните полицаи Петров и Станков разговарят.
Петров: Станков, ти имаш ли си баня вкъщи?
Имам разбира се - докачливо отговаря Станков.
Петров: А тогава защо ходиш и на обществена баня?
Станков: А, това ли! Виж, Петров, аз обичам да мина през теляк. ...

"На Коледа се случват чудеса".
По навик пожелаваш си вълшебство.
На ясните и сини небеса
се молиш с плам от ранното си детство.
Пораснал си на ръст и на мечти ...

Обичам в облаците да летя
върху крилете на ефирна мисъл,
но те са част от същата земя,
която с любовта си Бог ориса.
Сияе колосалният й чар ...

СЪДБИЦА
Свят видях ли или не?!
Пих ли сладката забрава
да не помня от къде
тръгнах и какво оставих! ...

Измина седмица, а болката, нанесена от обидата за размера на спалнята му, още го терзаеше:
-- Как пък само на нея и се видя малка?!? Другите не мислеха така! Първата не можа да удържи и две минути на напъна, и хукна да се спасява! Втората... Добре, че се появи Игнат да я спаси, защото направо издъхв ...

Омръзна ми от тези политици,
прав се оказа алековият герой,
те са маскари, алчни и циници,
първо мислят за джоба свой!
Наивни надежди в душа имах, ...

Вървим през живота с
полюшващата походка на дните,
яхнали времето като волен ездач.
Нямащи ясна посока в главите
следваме програмата и оня мираж. ...

Коледа. Годината е 2010. Правя баница със сирене и увивам късмети написани на листче във фолио. Съпругът ми ме гледа в ръцете. Помните, че е сърбин, нали? Пита ме:
— "Какво увиваш в това фолио?"
И си отговаря:
— "Ох, да, бе – кашмери*"...
Аз и моите турцизми... ...

Моя прекрасна Агнес, от няколко нощи пред очите ми се появяваще онова, което се опитвах да нарисувам за теб, моя обич. Ще ти го опиша като подарък с пожеланието да го изпиташ по време на новогодишната нощ.
Ти бе изтегнала своя разгорещен от ласки храм на истинската божествена любов. Отгоре ти се въз ...

ХЛАПАШКА ПЕСЕН
... дали защото вечер тишината със пухкави безмълвия ме гали,
и всякоя минута ми е свята – да скитам сам във варненския залив,
да си премислям щяло и нещяло, каквото преживял съм го до днеска,
със присмеха, че тленното ми тяло ще се превърне във абсурдна фреска, ...

Най-слънчевото синьо на небето,
огряло уж студения декември,
напомня за очите на детето -
невинни, а обхванали вселени.
Снежинки липсват, само че отгоре ...

Под знак на планети, звездите космични –
мъжът и жената, от Бог сътворени –
Създателят вложил заряди различни...
в красива градина били настанени.
Но Звездния бродник, дошъл от небето, ...

Всеки човек се ражда свободен. Свободен да избере какъв да бъде. Свободен да избере как да изживее живота, който му се предлага само веднъж. Да избере дали да води живот-независим и свободен, или да бъде подчинен на нещо земно, което може да унищожи всичко, което има.
Милиони хора избират да бъдат н ...

Тъгуват, боли ги нещата.
И не знаят защо ги боли.
И не знаят защо тъгуват.
„На добър път, странници в нощта, тръгнали с последния влак в тази наша година!“
Цитирам по памет думи, изречени от екрана преди много, много години. Думи в една несъвършена, но истинска емисия за новините в последния ден на ...