Всеки човек копнее да му се казва, че е обичан. Да се почувства нужен. Да има нужда от някого. Мечтае го. Желае го. И всичко това до тогава, когато някой започне да му го казва по няколко пъти на ден. И човекът спира за миг. Замисля се. Има ли смисъл от тези две думи, ако са само изричани? Да му бъд ...

Любов различна има
На този свят любов различна има –
като въздишка лека, даже като стон,
красива и заучена със рима
или пък чувствена, която е бетон. ...

На вратата се почука. Лизи вдигна глава напрегнато.
– Спокойно. – каза й Чарли. – Страшникът няма как да ни намери тук. Сигурно е…
– Елизабет? – чу се приглушеният глас на Сам.
Първата й реакция бе да се отпусне с облекчение. Минаха цели няколко секунди, преди девойката да си спомни, че всъщност е с ...

В свят, където разполагаме с неограничено знание и безкраен поток от информация, купища книги, стойностни филми, красива музика и мъдри същества; В свят, където хора стъпват на други планети и изпращат сигнали из далечни галактики, където науката процъфтява, където всичко има пленително и логично об ...

Имало едно време в гората магаре. Какво прави там – въпрос, на който и то не могло да отговори. Обаче – било в гората. Сиво, дългоухо, глупаво, убедено във величието си – най-великото магаре в гората.
Един ден решило, че е скучно само да пасе и рита по муцуните гладните вълци. Не било това делнично ...

/сериен хорър/
Впих в него зъби.
О, дъх на кръв!
Бе свежа,
л е с н а ...

Като синци небето хвърчила навърви,
отвисоко да гледат, далеч да летят.
Пролетта да съгледат, прегърнат я първи,
че я чака премръзнал сред болките свят.
Хвърли слънцето тънка мъглица - забрадка ...

Който твърди, че не обича
да бъде докосван, не лъже...
безсмислица казва.
Нима повея на пролетния вятър
не му дава чувство за покой!? ...

Не можеше да се отрече, че позицията му беше стратегическа – всички, които идваха по моста, за да отидат на предизборния митинг на площада в стария „Варош“, щяха да минат покрай него.
Дамян, брадясал, висок и с едър кокал, но съсухарен от недояждане, разгъна рибарското столче и тежко се отпусна отго ...

Тяхната приказка кротна се в своя логичен,
най-ежедневно окастрен от плам епилог.
И заживяха си... В радост. Без пик романтичен.
С много надежди за утре в съня си дълбок.
Само забравили бяха за мъдрост от века, ...

Фалшивото бреме
в заспалото време
душата ми котви
забива и дреме.
Омайните залези ...

Плачеш ли... недей.
Погледни светът е
илюзия голяма...
Уж си тук но всъщност
си измама. ...

Да допуснем, че цената на петрола не пада.
Сякаш ако падне, ще ми падне... настроението.
Да помечтаем, че у нас няма картели и че дори Комисията за защита на потребителите работи, а също и онази загадъчната – Комисията за защита на конкуренцията, дето е платена.
Да екстрапулираме дори, че има държав ...

Февруари някак промени се –
малък Сечко хич не се показа,
само вятър, мокър сняг харизан,
кал и шума в горските оврази.
Февруари е като попарен, ...

Разкъсвам се, разкъсвам се на две.
Сърцето ми обител е на тайна.
И изнемогвам вътрешно обзет
от най-мъчителното постоянство.
Изгубих сън, изгубих сетния покой. ...

Метлица имам, вярна като куче,
за книжки, сестро – няма да се случи,
за друго не, мишлетата жалея,
стомахче ще ги заболи от нея.
А знаеш – Купидон от мене бяга, ...

Този мъж, който срещнах в подмола на моята младост,
бе посипан с барут и ми стигаше драска с кибрит –
да взривя есента и в пръхтящи от дим листопади
да изригнат телата ни с порив, старателно крит.
А сега ми го връща животът – изгърбен и смачкан, ...

Като длани, разкъсани от тръните на отсечените акации започнаха да кървят и дните им. Изпълнени ту с вкуса на сладостта на залезите, стичащи се по върховете на бориките, ту с горчивината на изтръпналите есенни сутрини, които попарваха със слана всичко, до което се докоснеха.
Безмилостно време на гор ...

ТОПЛИ РИМИ
Така живях си – праведно и чисто,
мен Господ Бог ме водеше по пътя.
По-дребен от търкулнато мънисто,
мен мисълта ми никой не помътя! ...

Искам този мъж в моите дни... в моите нощи.
Искам да заспива, да се буди до мен.
В дните светли да обича и кара усмивката ми да блести.
В тъмни нощи да прегръща нежно, да вълнува и обсебва съня.
Искам този мъж да държи моята ръка, ...

***
Тя излезе от шивашкото ателие, където работеше майка ѝ и пресече улицата. Загледа се в отворената врата на мизантропа и видя на една затънала в прах витрина книжката, която баща ѝ и четял приживе.
Тя почука на вратата и поиска да разгледа книжката, но книжарят сякаш не я чу.
Тогава тя влезе и вз ...

Последна капка вино... и последната чаша привършва...
а след това, горещи, топли и опиянени – нямаме тайни един от друг.
Посрещни отново горещата ми плът и както виното в кръвта,
опиянявай жадната ми душа.
Докосни ме... остави ръцете да те водят. ...

Гледам се в огледало от блестящ кристал...
виждам се, такава, каквато съм – гола, чиста, нежна.
Дяволски красива – аз съм "порядъчната" твоя жена.
Виждам го в отсрещната страна, огледалото показва в мен промяна.
Стоя, изправена пред греха, а той на теб прилича, ...

Не поглеждай назад към годините минали
всяка болка и страх в тях натежават.
В тях е кодиран животът, но имаме
спомени, които кръвта нажежават.
Забрави за вините, не търси вина в никого, ...

Ти си безценен.
Като луната блестиш
в пълнолуние.
Озаряваш в нощта тихия град
Ти си непреклонен. ...

Мама си търси щипалката,
ала не ме и поглежда.
Мисли ме още за малка тя.
Мамо! И аз тънча вежди!
Питаш ме: „Кой ме одраска тъй?“ ...

Далече, много сме далече,
от портите на онзи Рай
на който някога, човече,
змията сложи за нас край.
И май е път еднопосочен ...

Обич свята си за мен, Родино мила,
хубост древна в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...

Кога ли ще пристигне любовта,
тя не признава времена, сезони.
Връхлита като приливна вълна,
намери ли те няма да я гониш.
Тя прилив е на звезден прах, ...

***
Вчера бях дете.
Днес съм жена. Утре ще
съм прах. Кръговрат...
*** ...

представата за
ада идва в образ на
душепроказа