Дали лъжата,дава облекчение...
на тези дават и живот,или просто
е прелюдия на по дълбок предлог.
А истината,тя какво е!?
Ръка подадена от Бог... ...

В очите ми да можеше да видиш болката,крепя се вече на последната клонка
от дървото наше на любовта капят вече неговите листа.
От очите ми отронват се последните сълзи,да те обичам колко много ме боли.
Само спомени ли ще светят,те за тебе винаги ще ме подсетят.
Спомени за нежни устни,за две длани и ...

Прехапвам устни при мисълта за теб и твоите две ръце
Усещам пръстите ти още по тялото си,как нежно ме докосваш и как с поглед ме събличаш .
Устните ми чакат да ги вкусиш ,да вплетеш палаво език в тях и да усещам как ръцете ти ме опипват навсъкъдe,да започна да губя контрол над себе си и страстта да ...

Остани сама
Остани сама... ти си силна жена
бъди наясно какво искаш и какво можеш да дадеш,недей и чуждото щастие да крадеш.
Не се впускай в авантюри ,знам че има купища сладури.
Изчакай го eдин ден ще дойде и с любовна стрела ще те прободе. ...

Ни отгоре, ни отдолу
съд не иде по реката --
само вятърът подмята
тука чайки и вълни.
Само голите тополи ...

Седнал на кресло в мрачината,
загледан на простора в далечината,
мога да си пия питието
под едрите звезди на небето.
Мога да си плацикам краката ...

Морско утро, замечтано
чака ме да се събудя,
нищо, че е много рано,
ставам, не море, а чудо,
взорът ми го съзерцава, ...

Не гледай тялото ми клето
дори и вече застаряло.
Звучи във него песен земна
разказваща за буйна младост.
Треперят ставите сковани ...

В един почти забравен град на име Староврем, се намирал един мистериозен затвор, известен със своите високи стени и строга стража. Той бил дом на най-опасните престъпници в града! Вътре, сред зловещата атмосфера, лежал един особено загадъчен затворник, наречен Гузен Негонен. Всички, които попадали з ...

Мисли тук и там хвърчат.
Хора нереални приказки разменят.
Кой в кого се блъска.
Кой с кого в спор влиза.
Мисли срещам, подминавам, ...

Аз съм птицата, която лети високо
без теб.
Познах сълзи на истинско щастие.
В минало време…
Познах радостта ...

На учителя с любов
Мир, обич и възторг
Посвещавам аз това
За обичта, грижата и мъдростта
Усмивката и подадената ръка ...

Прегоряха лозите набързо. От сутрин – до пладне
нямат грозде за лек, само жълти листата висят.
Нито капчица сладост. Осите са стръвни и гладни
изпожилен, смълчал се от болка е целият свят.
Тихо свито в къщурката живо е старото куче, ...

БАЩА НА ДУМИ
Когато вдига много шум, човекът просто оглупява,
отиват си по своя друм възторзи, почести и слава,
и стават смешни изведнъж илюзиите за значимост,
нетрайни като летен дъжд, след който няма да ни има, ...

Най-хубавите ми години,
годините със теб,
са като скъпо ,френско вино
Шато Лафет или Сотерн.
За тях се казва: дар от Бога, ...

Краят на Путин се вижда от всеки.
В Хага го чака дългичък срок.
А може би близък другар или лекар
ще му налее стакан Новичок.
С края на Путин светът ще празнува. ...

Тъй, както си живеем мъдро,
под благия поглед на Европа,
решихме да си построим пилон,
във сърцето на Родопа.
Да издигнем трикольора, ...

Не искам половинки аз от нищо
не топли половинка топлина
И половин сърце е тъй безлично
а половин приятелство -злина
И мъничко предателство е слабо ...

Не проклинам съдбата си. Тя от душата събира
сред сгрешилите мисли пречистваща шепичка сол.
Щом ме види да сбъркам, завърта ме. Тъй се нервира,
че съблича крила и мечти и оставя ме гол.
Зъзна в спомена вечен, далечен е, аз – пеленаче – ...

Развиделява се, настъпва ден.
Отварям черепната си кутия.
Погалвам мозъка, той промърморва уморен:
„На работа ще да се ходи - не на мене тия…“
-Ти лъжеш се приятелю - му казвам. Аз знам. ...

Смъртта краят на едно съществуване, или началото на нов живот. Живот, но какъв? Да „Лошите мъртви“ бяха наистина мъртви хора. Мъртви телом, но доста живи духом. Те са обречени на тежки страдания в материалния свят, и от озлобление вредят на живите, когато им се позволи. Но те бяха зависими от ведмаг ...

Да продължиш е трудно, когато не искаш да се откажеш.
Ще те намеря в друг живот, надявам се.
Когато най-накрая съм мъртъв
Може би ще се върна като някой друг.
И след цялата тази болка, мога да те обичам накрая. ...

Учените открили най-после какво искат жените.
Но те вече си сменили мнението…
хххх
Лъжата е най-неприятна, когато е истина…
хххх ...

ПРЕД ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Две врабчета се снишиха – стана сумрачно навън.
Полудял от жега вихър – сякаш в неспокоен сън,
над градчето шал преметна – от вратига, трън и хвощ,
безнадеждна, искрометна – спусна се дълбока нощ. ...

ЖЕНИ И БИРА, БИРА И ЖЕНИ!
... понеже дигнах кръвно, кръвна захар –
от бирата ме заболя корем,
и джипито към мене пръст размаха –
пич, вика ми, загазил си съвсем, ...

1.Ако можеш да ползваш сутиена на жена си, като чанта за баскетболни топки, и да не може да готви, простено и е!
2. В Кръчмата на Живота се храниш с това, което ти поднесат.
3. Специалитетът "Паниран мозък от политик" засега, а явно, и занапред, ще си остане несбъдната мечта на поколения кулинари, п ...

Едноличен търговец нима не е двуличен?

В полунощ
Във полунощ сърцето ми е твое,
нощта чертае пътища незрими…
Във полунощ красивото е мое
и всички блянове неустоими. ...

Роби сме и винаги сме били!
Стара притча в ново облекло.
В блатото сме със и без кокили,
а молитва думата - Дано!
Завистливи, злобни и жестоки, ...

Отричах любовта. И Жулиета...
Но те не се отрекоха от мен.
„Една от вас“, Ники Комедвенска
Едва ли заслужавам тази участ.
Недей да будиш Жулиета в мен. ...

Смисълът на живота
Малка, спретната къщурка...
лириката е до тук.
Череп костите си клати
и оригва на суджук. ...

Черната й коса се полюшваше и влизаше в очите й от следобедния ветрец.Тя вървеше между гробищните кръстове и камъни .Тук нямаше никой ,само тя и мъртвешка тишина .Гробището бе огромно ,тук бяха всички ,цялото село , а тя беше дошла да се сбогува .Ето ,приятели от детството ,хората които я харесваха ...

Макар да се чувстваше ленива и приятно отпусната, Елизабет все пак се постара да удържи на думата си и да не се бави прекалено. Щом приключи с бързия си душ, прекара още толкова време да разглежда.
В банята имаше няколко шкафа. Два от тях бяха пълни с най-различна козметика и парфюми. Някои от тях б ...

Понякога съм тиха и безмълвна,
потънала в мисли и тъга.
Понякога съм търсеща, безсънна
по пътя на житейската нега.
Понякога потапям се на село ...

За малко съм напускал този свят,
заслужил без покана да прекрача
към онзи, в който няма благодат
и там, където болката не плаче.
А ний сме се помислили за важни. ...