ПРОЧИТ НА БИБЛЕЙСКИТЕ СКРИЖАЛИ
... благословени часове
на съзерцание и мързел,
когато вън денят снове,
а аз заникъде не бързам, ...

Желая силно
Обичана да бъда
Копнея страстно
Да ме докарват до полуда.
Но страх... таи се в мен ...

Какъв прекрасен ден!
Усмихва се небето!
Подухва вятър уморен,
разлиства храстът до дерето.
Тревата палава, игрива, ...

Черно-бяла снимка от соцвреме показва две момчета на плажа, хванали отляво и отдясно за опашката една провесена риба.
Беше лятото преди казармата, когато срещнах там един съученик. Нямаше никакви вълни и ята от новоизлюпени рибчета циркулираха в близост до брега. Крачехме на плиткото, когато видях т ...

Беден съм, но не клошар,
а сред жените имам чар.
Вярно , ако давам пачка,
ще имам всякоя глупачка.
Все пак, аз си ги подбирам. ...

Аз съм Ти, нея, него...
аз съм всички лица,
аз бях... всички,
преди много нива.
Бях сред скалите, ...

“От такава любов се умира...
Има приказки дето не свършват добре.
А аз... все такива намирам...”
И нашата свърши!
Колко тъжно, нали... ...

Вратата се захлопна от злобата й. Той допусна грешка – каза гласно:
- Бе, какво ли съм направил в предния си живот, та съм наказан сега…
И вратата пак зейна…
хххх
- И как стана това? ...

душа
помага – сиреч –
мила е на
Господ Бог и драга

КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА НА ПОЕТА
... навярно по клиничната пътека
и аз ще си отида някой ден –
там, дето спят Петрарка и Сенека,
Артур Рембо, Верлен и Пол Гоген, ...

От древни времена ги има,
до нас достигнали са китни и могъщи.
Дърветата са живата им рима
и за животни цял безброй са къщи.
Горите са сърцето на земята, ...

Вкусът ти вече избледнява,
ароматът ти - почти недоловим
на пътеката сама оставам
споменът се стеле като дим
Имагинерна сбирка от картини, ...

Поглед
Красив е онзи поглед, в който има уважение
и може да създава с огромно въображение.
Винаги е изразяващ, някак специфично,
красив е онзи поглед, когато е мистично. ...

Стари окови се чупят, защото идва новото време,
в което млади поколения ще пишат за края на робското бреме.
Отвъд простора реките шумтят,
а изумрудени поля като сърца в горите туптят.
Отива си колониалната пасмина, пред волята на народа за прошка ще лазят. И само прах ще останат в миналото ...

Размишлявайки в мрака на нощта, дълбоко в своите мисли, забелязах една светлина, която блестеше в далечината. Тя беше като звезда, която е избягала от небето и паднала на земята. Искрящият й блясък караше очите ми да прозряват от тъмнината, а мислите ми да отлитат далече в просторите на безкрайното ...

Върви неземнице, танцувай
върху въглени от жива страст.
Прегръщай огъня, проклинай
свят обръгнат от мъгли и грях.
Че брои петаци всяка власт ...

– Пусни го! – изръмжа Чарли и затегна хватката си около меката кожа. За момент отново се зачуди дали да не използва магия, но бързо размисли – ситуацията все още можеше да бъде разрешена мирно. – Пусни! – настоя отново мошеникът, този път малко по-спокойно, но също толкова твърдо.
Усиленото дръпване ...

... неизбежностите, които стоят и чакат... или отчаяните копнежи на съдбата...
"Разумът е безсилен в изразяването на Любовта..." - Руми
Спести ми непознатите жени...
Живяните. Оскъдно. И в излишък.
Дъждът пирува с мислите ми. И гаси. ...

ОТМЪЩЕНИЕТО
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Като низ от непрозрачна връзка
е свързана веригата на злото.
Безкрайното жестоко отмъщение ...

Надя мина покрай пилоните и тъкмо щеше да заслиза по стълбите, когато се обърна и разпозна своя приятелка от съседна улица, с която бяха играли като деца. Момиченцето, всъщност вече беше жена и сега накуцваше около пилона, опитвайки се да танцува без да залита. Гледаше безизразно със същите очи, с к ...

Като капчици дъжд изпаряват се всички минути.
Огънят гасне, времето трие следите ни.
Лист подир лист откъсват се от календара.
Мечти и илюзии чезнат. Луда някаква надпревара.
Но очакваме прошка. Прошка, като последна награда. ...

ФЪНДЪЦИ ОТ СОФИЙСКАТА МЪГЛА
... бяла, блага, ненадейна, от Владайските била
на фъндъци ми се вейна! – върху София мъгла,
както винаги – от изток, слънцето пое си дъх,
сетне вапца във златисто витошкия Черни връх, ...

За тебе, всичко е за тебе –
луната, слънцето, звездите…
За тебе, всичко е за тебе –
дъхът на лятото и дните.
За теб са цветовете нежни, ...

ЧЕРНА КУЧКА СЪС СИНИ ОЧИ
... черна кучка със сини очи –
не скимти, нито лае, не хапе,
пред вратата ми цял ден клечи,
сякаш аз съм махленски касапин, ...

СЕКУНДАТА БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ
Потропай тихо на вратата,
Добре дошъл си в тишината.
Ефирен плащ нощта намята.
Ухае здрачът на липи. ...

Е, как няма да съм горделив… На високо ли съм? Да!
Над всичко наоколо – всичко, дето вече и още диша и мърда. Гледам ги от високото, преценявам, оценявам, осъждам. Да, разбира се – и те ме гледат, взират се към мен, но няма какво да видят. Освен червения ми задник, който изразява цялото ми отношение ...

КЪЩАТА НА „СТЕФАН БОГОРИДИ”
... къщата, която онзи ден
някакъв си бизнесмен я купи,
беше с век по-стара и от мен,
с две стайчѐта – мънички хралупи, ...

„
Българийо мила, родът ти свещен
на твоя народ е с най-древния ген.
Сега в летаргичен, дълбок сън приспан
на чужди езици припява рефрен! ...

Уморих се да се боря със себе си...
да драскам по своята същност,
да се хуля затуй че съм същият
уморен от борба с същността.
Не съм застанал пред огледало... ...

Когато любовта си отиде. Остава неизказани думи, думи, болящи колкото скала. Всеки прилича на себе си, всеки греши. Имам много грешки, но това прави ли ме лоша? Зла, не съм ли прокудена за обичта? Обичам, ала и греша.Аз съм цветето, което умира бързо. Небето, което синее кратко. Листото, отронено, п ...

На тази пролет тайно се надявах -
да дойде с щастие и радост пролетта.
Да чуя птиците и тяхната гълчава,
бълбукащия глас на водопад.
И даже ветровете ободрени ...