Когато слънцето в душата ти помръкне
Когато и фенерчетата на светулките
едно след друго гаснат
от полъха на злите, живи духове
Rодени със души родилно омъртвени ...

Из книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
От глава "Петко и Иванка"
Продължение 2
В амбулаторията докторът прегледа детето, но с категорична диагноза не можа да излезе затова ги прати в Ботевград. А от там в София.
С всяка следваща инстанция страхът и ужасът сковаваха все повече и повече сърцата на млади ...

Нека кажем: - Хубав ден! -
Парламентът заработи.
Бойко, Христо и Асен,
днес са славни патриоти!
Те си спретнаха сами ...

ЩЕ БЪДА В БЯЛО
... нали съм уморен и стар, и грохнал от житейски прози,
се спрях на Женския пазар, че да ти купя две-три рози,
и шоколад ти взех – "For you"! – да ти ухае на канела,
фишу ти купих – цвят екрю, и жълта сламена капела, ...

който спасява -
на БОГ подражава и
НЕГО прославя

АКО ТИ СИ ТАМ
/на Дани/
Ако трябва да избирам
сто години самота,
летен студ, гореща зима ...

Зимният дворец в Плиска
– Ами Левски? За Левски да имаш нещо да кажеш? – Алибей се наклони заплашително към Мирабела и тропна нервно по лакирания орехов плот на бюрото ù с дългите си, сухи и н е з а к р и в е н и пръсти, чиито чисти, добре поддържани нокти преливаха в седефен блясък.
– Левски го ням ...

Една сърцатост
Мигом сгрява и дивѝ
И вдъхновява
Една усмивка
Мигновена — искрена ...

Надіє, втомина сестрице,
Терпінням прижите дитя,
То серце повниш ти по вінце,
То враз зникаєш незбуттям,
То легкістю прозоро сходиш, ...

Блести роса по ярката ми същност.
Разрязвам я на две с един замах.
Заточената ми усмивка стръвно
предвкусва кръв… Долавям нечий страх.
Усещам го физически. До нежност. ...

Безполезност е ли безвредност?

ЗАЧЕРКНАТИ СТИХОВЕ
... тъй както гларусът лети и следва рибните пасажи,
за полет си готов и ти! – на стих из римни благолажи.
Кажи поне щастлив ли бе във шеметните два-три мига? –
земя и въздух – и небе? – да скъташ в шепица на книга. ...

През далечната 2053 година великият учен М’Бомбари М’мале М’мале създаде инсталация за изтегляне на ядрената енергия от пърцуцата и реши да почине половин час преди откриването на следващото гениално приспособление. Пък се и налагаше – земната промишленост беше претоварена от производството на негов ...

На времето в объркания ход
изплуват много истини горчиви:
кой е човек и кой - човекоскот
със замисли невероятно диви.
Накрая идва пълна яснота, ...

Прибра се в къщи и беше уморен както обикновено. Последно време все беше уморен и всичко го болеше.
Докато слагаха масата за вечеря не се стърпя и побърза да съобщи това дето го човъркаше цял ден:
- И третото умря. Няма го. Сигурно се е скрило някъде за да умре.
- Ех, че работа, каза жена му - значи ...

Снощи хапнах, пийнах яко,
ала, не ориз и мляко,
а салата позахрупах,
три ракии аз опуках!
Карах бавно и полека, ...

С пуйезия реши да си изкарва хляба
една пуйетеса апетитна...
Сега от кобра е по-слаба
и духа ли, възможно е да литне...
Да, трудно се задържат килограми, ...

Акъл не ща, яйца ми дай!
Кой какви си ги свари - такива ще си ги чука!
Казана дума - спукано яйце!
Чук-чук къща разваля!
Всяко яйце си хвали майстора. ...

Сам можеше да заключи вратата и без да гледа какво правят ръцете му, само че упорито беше забол поглед в бравата и по никакъв начин не реагира на бягството й. Защото това си беше бягство. Тя искаше да избяга от него и да осъзнае това караше кръвта да застива във вените му. Не му харесваше нито мисъл ...

Мистър Бийн от Харвард
на всеки устата разчекна -
на сикаджийския бодигард
позорно взе, че клекна!

Някъде дълбоко под земята, на неизвестно място, скрито не само от широката, но дори и от по „тясната“ общественост, се бяха събрали едни от най-влиятелните хора на планетата. Което не означаваше непременно най-известните. Не, повечето от тях пребиваваха в сенките на публичния живот, но за сметка на ...

пред болките Му
ПредВъзкресни - скръб - поклон -
Любов и песни

Не се страхувай когато те боли...
Знай, тогава жив си.
А акото дори да подсладиш, пак ако си остава.
Не давай крила на туй което на червей не става.
Не буди не заспал човек защото бълнува. ...

Дариха ми я – малка, крехка,
смути ме тоя странен жест.
Признавам, бе случайна среща,
но ме вълнува и до днес.
На улицата – сред позната проза, ...

Тя седеше на края на моста, гледайки реката, която тече под нея. Вода се движеше бързо и силно, все едно иска да я завлече със себе си. Тя се чувстваше като част от тази река - изплакана и безсилна. Очите ѝ бяха празни и безжизнени, като да не видят нищо. Гледаше в далечината, но мислите ѝ бяха в др ...

ЦАРЯТ Е ГОЛ
... тъкмо седнал бях на бира, поглед в Нищото забол,
изведнъж! – откъм баира, гледам – Царят иде гол!
Както си го бе родила майка му през двайсти век –
нито сърма, нито свила! – а бе, просто гол човек. ...

Възкръсна Бог! Възкръсна любовта!
Грехът се срути, скри се и угасна.
Ти в ада слезе, победи смъртта!
И вечност подари с десница властна!
Осанна, Боже! Слава, о, Христе! ...

Очите ти, за щастие създадени,
изпълнени са с мъничко тъга –
сълзи да бликнат с чувства позабравени,
откъснати от твоята душа!
Вали. С дъжда следите чезнат в нищото. ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ: НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА ТВОИ!
Днес Самарянката каза, че ще му разкаже нещо, за което не била сигурна дали се е случило наистина, или просто е плод на въображението й. Според нея, тя преминала за кратко през някакъв времеви портал и попаднала във времето на Освободителна ...