Мамя те в душата си, любов,
в погледа на чайката -
пясъка, морето, жълтите треви...

Ред. Дисциплина. Лишения.
Всичко това за добър живот.
Режим. Точност. Откровение.
Не! Това не е съдбата на роб.
Скаути. Изпълняват обещания. ...

В порой от лъжи
безмълвна Истина стои...
Търси да се скрие...

Липсата ти ме изличава! Нали ме разбираш? Не задавам въпроси. Ти също. Не губя време в словесни излияния. Ти също. Умирам и се раждам всеки път. Ти също. Мисля, че се влюбвам. Ти вероятно също. Понякога не те разбирам. Ти също. Понякога те мразя. Ти също.
Еднаквост. До болка различна еднаквост. Поло ...

Лебеди.
Сдържани чувства.
Танц-мечта...

Предизвикано от стихотворенията "Да поговориме тогава за жени..." на megans
и "Да поговорим малко за мъже..." на изречена
И тъй… да поговорим и за секс?
Защо така - жени, мъже, отделно?
За чуждата жена е твоят мъж жребец, ...

Там, където има ''нас''!
Преди да падне мрак и луната в сърп да се извие - ела при мен!
Ела под залеза смутен, да видиш как аз гола, боса бягам,
съблякла всяка от лъжите, отрекла всяка суета.
Че ти ме искаш друга - идеална, без вина. ...

На М.
- Здравей, мила! Знаеш ли? Много ми се иска да те попитам за нещо, а не зная, как да започна. И от какво. У мен има толкова неизречени пред теб думи. Може би трябва да започна от първата ни среща. Когато те видях за първи път, ти беше в един ъгъл. Въпреки хората наоколо, изглеждаше чужда на те ...

Не послушах сърцето
Да се обичаме си забранихме,
за да не страдаме за любов невъзможна,
обичахме се, но се разделихме,
а да се забравим е много сложно. ...

Призрак на отминала любов
Блясва пламък! Миг и после вечност...
Последен дъх и после само тъмнина...
Леден пламък на позната болест,
стара рана - белег на смъртта... ...

В(ъв) "Кремиковска стомана"
"тъмна Индия" настана!

Златно уиски.
Кехлибарена лава
в стомаха ми.

Казваш, че отчайващо
съм хлъзгава.
Май ще се окажеш
прав.
Твърда съм, ...

Последен лъч корона позлатява,
а първи святка в бистрата вода,
звездата първа – пак изгрява
и утрото сама посреща, пак...
Последен лъч, ...

Различна обич има по земята,
но майчината обич е една.
Децата я усещат със сърцата...
Няма обич само за война.
Какво не бих направил, за да мога ...

Подритна трупа на младо момче, докато кръвта му се стичаше по стъпалата на стадиона. Сетне се появи сълзотворният газ и всички с крясъци, псувни и смъртни закани се затичаха към изхода. Седалките бяха изпочупени, шаловете на „Ливърпул” все още горяха на оградата, а тези които не бяха смъртоносно ран ...

>
>
> Зимна пустош.
>
> От снега поникват ...

Очаквах те...,
но съм заспала.
Прелиствах стихове насън
и в тях целунах нежно мама
и тичах по тревата вън...; ...

Отшелник ням в жесток покой,
в учудване се тровех.
Събрах кураж, попитах:
Кой?
"О, аз ли? Просто орех..." ...

Стоя замислен в моята стая,
втренчен в любимата ни снимка.
Сълза се стича по лицето ми,
опитвам да не се сещам за миналото,
да те забравя... ...

Това е текста на един мой клип от
Мога ли да ти задам един сериозен въпрос?
Къде си ти?
Пред компютърен екран?
В едно тяло? У дома си? ...

Тъга ли е това, което
и нощите и дните ми разяжда
със неуспелите надежди,
с илюзиите жадни, неудачни?
Без край ли е това, което ...

Виждаш ли в очите ми
неродените ни деца?
Премахни сълзите ми,
призовавайки любовта.
Страхуваш се от грешки? ...

Все си тръгвах, когато те нямах
и си взимах за спомен вините.
Те приятелки бяха... оставаха
да ми глождят вечерно в очите.
Заспивах в леглото на прошките ...

Музиката...
Музиката е всичко най-ценно,
слушаш я отново и отново, тъй потребна!
Музиката е в дърветата,
понякога тиха, но вечна и нетленна! ...

Лазерна любов
Кажи ми - моля те,
не ме лъжи - кой вкъщи лазера държи?
Плазмени процесори и полимери -
кой ли пръв ще ги намери? ...

Поделихме си живота - по третина,
останалото все процент
на съдбата гаврещата половина -
брачният й пресметлив агент.
Нямаше ме в материала силна, ...

Музика Асен Масларски, текст Александър Белчев, изп. Милица Божинова и Асен Масларски. Историята, тъжно-смешничка, на създаването на песента при интерес можете да прочетете тук: http://bgestrada.com/news/news060626.htm

Хазната си отвори есента
и взе да ръси по земята злато,
а на небето светло завеща
прекрасно колие от птиче ято.
Раздаде всичко - късните цветя, ...

Една красива нежна сянка
на моето сърце се спря,
аз казах и "Върви! Недей да идваш.",
но тя остана чак до вечерта.
И мислех тя че вече си отиде, ...

Не търся щастие в пари, имоти.
Не очаквам да се случат чудеса.
Не се надявам на безброй животи.
Вярвам в теб и твоята доброта.
Достатъчно ми е, че те познавам, ...