Народе???
( из тефтерчето на Апостола)
Народе...
Аз бесилото прегърнах,
защото исках ти да си свободен. ...

Любовта аз чувствам прекалено силно -
не е тайна и пред никого сега,
не ще я ползвам вече за мерило -
не ще я давам! Смело. На часа
ще удавя всеки опит зъл да ме пороби. ...

Все още си мисля...
Нима не ни писна?
С какво ме дари?
Със свобода или лъжа?
Не мисля, че се залъгвам, ...

Родината за него беше свята
и пътя си за нея извървя.
Макар че не дочака свободата,
в душата си отдавна я видя.
В замяна не очакваше награда, ...

Символично
Слънцето изцелява очите,
помръкнали от сивота,
Небето издига мечтите,
заглъхнали под самота! ...

Защото не говорим,
не плачем, не се смеем
и не спорим.
Само със светкавици в очите
предизвикваме душевни бури. ...

Болно е от мисли и от чувства,
боли от мигове неизживяни,
боли от хаос и погнуса,
болят и стари травми, а и нови рани.
Болестни са дните, ...

Една сълза по бузата се стича,
една любов в гърдите им кърви,
една душа продължава все да тича,
един човек към свойта смърт върви...
Гордостта в очите заблестява ...

Не искам да намирам бряг…
Готова съм да плавам безнадеждно…
Да търся слънцето тъй нежно…
Готова съм през ледени води да мина,
но теб, любов, да знам, че ще открия… ...

не живея със
а живея без
имената на тези
които съм обикнал
но никога не сме ...

Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се смъртта.
Ти виждал ли си как се бори диво ...

Изсъхна листото, което кръстих с твоето име,
есенният вятър го пое в косите си нежни.
Леко и тихо като в сън го отвя и скри се,
с него и твоите мили, живи надежди.
Питаш: ...

Помни, когато си сама
и няма повече звезди в нощта,
погледни ти в моето огледало
и светът ще заспи в бяло.
Знай, нощта е още млада ...

За какво са тези рози?
И всичкото това...
Празнуваме ли нещо?
Идва любовта!?
За какво изобщо става дума? ...

Какъв е смисълът на живота? Дали човекът е на този свят с някаква цел или просто е фаза от историята на тази планета? Може ли светът да бъде променен или единственият начин е да се самоунищожи и да си отиде, както много предишни създания по тази земя? Има ли нещо, което ни ръководи и напътства или п ...

Попитах слънцето за синьото небе
как с пръсти да докосна, с двете си ръце,
да го прегърна, нищо, че е толкова голямо,
а то отвърна ми с усмивка само.
Попитах го тогава за звездите, ...

И вървя по улицата съвсем сама. Сложила съм си тъмните очила, за да не видят хората очите ми, дали част от красотата си, плачейки за теб. А навън е облачно. Няма ни грам слънце, но аз съм с очила и то не заради погледите, а обратното - защото искам да се скрия и никой да не ме забелязва. Вървя и сре ...

Проклета де е тази зима!
Проклета да е тази бяла степ!
Цял народ във примката се свива,
в един цървул, в ръждясал плет.
Проклети да са кресналите врани, ...

Мразя този ден толкова, колкото никой, нищо не може да мрази! Проклинам го откакто се помня! Не виждам смисъл в съществуването му. Ако го нямаше щеше да е по-добре не само за мен, но и за всички останали.
Чувствам се излишна като смачкана хартия, захвърлена на улицата. Тя се носи от студения зимен в ...

Сините очи на майка България
Сините очи на майка България - "Да се завърнеш в бащината къща... да те прегърне старата на прага..."
Така и не се завърна, Апостоле!
Така и не видя България свободна и не се зърна родното Карлово отново... Не можа да изтриеш сълзите от сбръчканато лице на родната си май ...

Когато безвъзратно някого изгубиш
А след себе си остави ти пресни следи
Замъглени спомени като през пушек
Потъмняват цветовете в сънищата ти
Когато болката в тебе се съсирва ...

Бъди себе си, лесно е да го кажеш,
но това е невъзможно, ти ще възроптаеш!
Бъди себе си, трябва да се откроиш,
да, но преди това до десет нужно е да преброиш.
Бъди себе си, събери кураж, ...

Когато ти си тръгнеш
много ще боли,
със сълзи ще бъдат пълни моите очи,
и една след друга пътечка ще правят на лицето ми.
Когато ти си тръгнеш, ...

В наше село винаги е пусто.
Но цветна е градината на баба.
В детството играехме до късно
и криехме в дуварите лицата!
В наше село винаги е пусто. ...

Обичам старите филми,
тъжни, наивни и прашни.
Жестоко приличат на мен,
с героини безстрашни...
Сърцата си хванали в двете ръце, ...

Виждам те нощем в сънищата си,
трептиш пред мен, облят от светлина
и мога да те прибера в сърце ми,
без ропот или излишни слова.
Но наяве... Наяве се будя без теб, ...

Две чаши със вино на празната маса.
Едната - отпита почти до средата.
Встрани - пепелникът със няколко фаса.
Захвърлени в ъгъла, съхнат цветята.
Тук някой приседнал - задъхан, забързан. ...

МЕЧТАТА НА ПЕПЕЛЯШКА
Голямата стрелка примигва,
подритва ме и ме кове.
Приличам все на тиква
в полунощните ми часове. ...

Страстна нощ... Две преплетени тела...
Ти и аз... в тази лунна тишина,
устните, мълвящи: "Моля те, ела!"...
и след туй внезапна тишина!
Следва грешка, а след нея и съмнение. ...

Не искам твоят скъп подарък!
С парфюми, дрехи и бижута,
да ме превръщаш в своя навик,
а любовта ми - във поредна скука.
Защо са ми подаръците скъпи, ...

Жълтее на двора старата дюля
и ронят се лист подир лист.
Студеният вятър ги яростно брули,
отнася из въздуха чист.
Небето е мрачно, надвиснало ниско, ...

Ежедневието те убива... всеки ден започва и свършва по един и същ начин, времето лети, а ти все така чакаш нещо да се промени.
Така или иначе промяната не идва... защо? Поглеждайки се в огледалото, виждаш ли човека, който би искал да бъдеш? Търсиш ли промяната в себе си?
Пълноценен ли е животът ти н ...

Измий лицето си с мръсотия,
ще се почувстваш по-добре,
докато всичкото това не те нарани.
Ще открадна сънища...
и всичките на теб ще подаря. ...

БЕЗУМНИЦА
Хайде, тръгвай вече, безумнице!
Ти си ничия! Просто сама.
Много мечти във живота си имала,
а сега нямаш даже една. ...

Танц на любовта,
танц на радостта,
в тази зимна нощ -
танцуват две сърца...
Танцът им напомня спомен ...

Искам само да уточня, че написах тези стихове преди известно време като текст за песен за един изпълнител, затова и лирическият герой е мъж. Любопитно ми е какво е мнението ви за написаното :)
Легни до мен, допри глава на мойто рамо.
Красива си, желая те, пак моя да си.
Шепти ми ти, шепти онези греш ...

Душата ми е нощ, обвита в мрачен креп,
сърцето ми е скрито в ковчег от плътен лед,
очите ми са пусти, не виждат те света,
сълзите ми изтекли, сега лежат в прахта,
думите напразни не връщат никой пак, ...

Не бе за теб
Смъртта не е решение,
самоубийство - твоята съдба не е.
От ревност я погуби,
от ревност я уби, ...

Това, което истинско не е било,
то няма и да бъде.
Още ли търсиш истина?
Тя нищо няма да ни върне.
Сега вървя напред, ...