Изтръпнала болка в ръцете ми плаче -
клошарят на спомена мил.
Понякога драска и стръвно ме хапе -
пиниз от сълзлив водевил.
Избродва душата ми в тъмни одежди - ...

Изтичам
Изтичам на времето в часовника,
изсипвам се като пясък,
безкрайност в минути рони се
откакто си тръгна с трясък. ...

Тих ромон от капки дъждовни,
тих писък на блудна душа,
откровение... забързани стъпки
по сивата утрин, пак под дъжда.
Усмивки, скрити под влажни ревери, ...

Плача ли? Или това са пръстите на дъжд,
дълбаещи морета по моето лице.
Блъскат се вълните в брега и изведнъж
запяват океани в корито от ръце.
Плача ли? Или това е падаща луна, ...

Душа и тяло
Очите ми,
измити от сълзи,
днес гледат ясно...
В душата ми ...

Уморих се.
Болят ме вече и очите.
Откажи се!
Много са! Къде да си продам сълзите?
Будя се със сълзи на очи и лягам пак така. ...

Учиха ме старите хайдути,
с думите на българските песни:
и във най-опасните минути,
да оставам доблестен и честен!
Пред врага си да не коленича - ...

Слънцето издига се и после пак потъва,
съмва се, а после мрак се спуска пак,
вали водата, после в кал затъва,
а после пеква слънце и става сухо всичко пак.
Луната - цяла свети, после пък я няма, ...

Изгубен. Изтриха стъпките ти картата,
сега там никнат само плевели.
Да бе я нарисувал с въглени,
а не с усмивка, тръгваща със утрото.
Забравен. Пясъчните мигове по пътя ...

Беше един от най-невероятните хора, които познавам. Не съм срещала друг така мил, всеотдаен и страхотен човек като дядо ми. А си отиде от този свят толкова рано... Нямаше възможността да види как порастват и се развиват хората, които толкова много обичаше и за които даваше всичко - неговите внуци. О ...

Гадателка съм!
Ще ти разкажа
какво виждам сега.
Необятна е моята дарба
да предсказвам чрез любовта. ...

Там, високо над полята
води текат, надолу бързат.
Устремени са към низината,
не ще пред нищо те се спрат.
Там, високо над полята, ...

Импресия
Езеро. По Лунната пътека,
тръгвам... и потъвам в хлад.
Кръгове и страх, а мека
е душата му и пълна с глад. ...

Пердето леко потрепваше, когато през балконската врата влетя нещо. Евгени вдигна очи от монитора и погледна към вмъкналия се предмет. Удари един „сейф" на написаното и стана да види отблизо. Беше книжна фунийка. Като дете и той бе изстрелвал подобни с малка метална тръбичка. Взе я и излезе на балкон ...

Искаш да съм твоята жена,
ще ти бъде трудно, помисли, човече!
Ината ми и твърдата глава не ще сломиш
с любов и цвете...
До късно аз обичам да поспивам, от готвене ...

Вдъхновен от IVETO_tattoo (Ивето )
Изплаках си думите.
Останах по сол.
Разкрачена,
съблечена... ...

В ранна сутрин, над морето
бавно слънцето изгрява
и мастилено, небето
постепенно избледнява.
Гларуси и чайки пеят ...

Ти си конекрадец,
призори откраднал
бялата кобила
на моята надежда.
Затова настъпва ...

"След 10 години"
Приятели останахме за цял живот.
Събра ни казармата - нашият университет,
в който бяхме изпратени от народа.
Влязохме различно умни момчета, ...

Не знам, приятелю, дали ще мога
да скрия от очите ти каквото искам.
Изгубвам всички признаци на воля,
докоснеш ли ми същността.
Неистово ...

Ето пак дойде.
Есента е тук.
Толкова разноцветна
и така подтискаща.
Така самотна и студена. ...

Развързах и последната си риза,
предпазвала ме диво, като броня.
Разнищих я. На късове я сгризах,
по-гола, бесовете да прогоня...
Съблякох се и тихо снех вината, ...

Вечно тук ще живееш.
Вътре (си) във мойто сърце.
Образът ти още грее.
Още ясно виждам твойто лице.
Тук винаги, винаги ще бъдеш. Запомни! ...

Хармония
Изведи душата ми навън,
по улици позорни, скъпа горест!
Порязан нека бъда от очите,
жадуващи за мойте рани. ...

Една била мома Стана
в Тракия, от слънце огряна.
Залюбил я Тодор чобанин,
беден човек, от рода Яневи.
Взел му Господ очите, ...

Червеното не ми отива,
когато вечер виното в чашата тежи.
И мислите не ме приспиват,
щом сутрин от тях душата ме боли.
Не. Червеното никога не бе за мен. ...

Чуваш ли, дъхът й спира
и сърцето не тупти.
Виждаш ли я, Тя умира.
Оставя ни завинаги.
Гледаме я безучастно, ...

ЕУФОРИЯ!!!
Душата празна за наслаждения е жадна!
Радостта човешка с изкуствени чувства замества!
И с тях така се слисва, че забравя наистина какво и липсва!
В ,,Еуфорията" мисли, че полита, ...