Знаете ли, искам да си излея душата, да напиша нещо, а не знам как. Аз не съм поет, не мога да пиша стихове. Не съм художник или композитор, за да изразя чувствата си в цветове или ноти. Аз съм просто обикновен човек и мога единствено да ви разкажа една история.
Става въпрос за едно момче. Това момч ...

Спящо слънце
Слънцето тихо се скрива
зад пурпурно червено небе.
Битката свърши, животът замря.
Много паднаха, малко са прави... ...

Самоуби се
най-смелата лъжа.
И със кръвта си
от съмнения
написа: ...

Един обречен танц на пеперуда,
eдно смразено от любов сърце,
сребристи олеандри във почуда,
звънят звънчета от далечни светове.
Прегръдката на бездна и скалата, ...

Аз мога с думи всичко да извая:
Перо от птица, крехко разлюляно,
от силното дихание на песен.
Самотното, подгънато коляно
на моя ден, в очакване унесен. ...

Заразна е тази болест
и държи ни в горест,
лудост нарича се тя,
лудост - синоним на любовта.
Рисувай ме по платното твое, ...

Къде си Ти сега?
Ела,
чакам те в нощта!
Защо отново пак за Тебе мисля?
Защо те няма? ...

Въплътих се
в трептящото мълчание,
обгърнало пламъка
на ароматната свещ.
Нарушава го само ...

Говорят ли очите,
устните мълчат...
Докоснати, душите
влюбено трептят.
И Космосът пулсира ...

Утро.
Слънцето се втурна
към зениците!

Две по деветнайсет*
Два по деветнайсет спомена смешни
надничат зад лявото рамо,
за лудости детски и пламенни срещи...
Били ли са истински или измама са само? ...

Живот на заем
Живот на заем ти ми даде,
живота, за който някой нехае,
живот на дете, което не знае
как да го живее и опознае. ...

Чух в мъглата
песента на вятъра.
Не съм самотен.

Тръгна си и след теб
остана само спомен, а
около мен e света огромен.
Тръгна си, но не спря сърцето
и не залязоха звездите на ...

Аз знам, че няма да те имам,
защото нямаш ме и ти.
Вървим, рисуваме, мечтаем
и някак все без глас ридаем.
Прегръщам те безмълвно, като сянка. ...

Прости, че те обичах много
и много нощи мъчно не заспивах,
прости, че пазех те в съня ти
и всеки ден съм те закрилял.
Прости, че палих свещи ...

Кръстосвах прашни пътища,
пребродих хиляди места,
из много непознати кътчета
звучеше "Одата на радостта".
Възторга уловил, Бетовен ...

МЕЧТА
Отварям плахо тежката врата
на моята изстрадала душа.
На прага ми е спряла старостта.
Какво пък! Щом си тук: "Добре дошла! ...

Пак инструкторът до мен
е в шофьорския ми ден
и с другари по съдба
във колата ни събра.
Зад волана бавно сядам ...

Изживени удоволствия
Блъскат се в ума ми стари спомени
за отминалите дни.
Вдъхновяват ме за нови подвизи,
но... уви ! ...

РАДОСТ
Аз пак те чакам, моя земна радост,
да дойдеш ти във мойте тъжни дни.
Да върнеш в мен надеждите, които
ме подмладяват, щом сме с теб сами. ...

“Cancel my subscription to the Resurrection
Send my credentials to the house of detention
I got some friends inside” Джим Морисън
Хаос, безредие, дни на японската креативна бетегловност; провеждат се в тиха необезпечена тъга; реят се из блед въздух като подскоци на крилато прасе (същото като пегаса, ...

Слънцето си ляга уморено,
във очите ми се приютява.
Там вълни солени го обливат
и му обещават сън в омая.
Сутрин Слънцето от тях изплува - ...

Любовта не се търси,
тя дори не се губи...
Любовта се случва -
Ей така...
Нечакана - притихва във душата... ...

Бях тръгнала на някъде,
с житейска самота облечена,
с тихата стъпка на болката
и си мислих, че не на любов…
съм обречена. ...

Сол
Преобръщат ме морски вълни и талази...
Единствена следа по кожата ми - сол...
Пришпорвам времето, останала без дъх, в пот обляна...
Единствена следа по кожата ми - сол... ...

Разнищих си душата, разпилях я в мисли,
разтворих я във вакуума от безтегловни пространства –
за да я принудя да заплаче, и да си каже всичко…
Тогава, когато от небето се сипе порой.
Да я поръся със звезден прах – ...

БЛУДНИЦАТА
Лежеше полугола,
свита като псе
в прахта.
В кръв и синини. ...

Приятел на дявола
Късно в нощта седиш сама, безпомощна.
Сълзи на тъга извират от този малък пламък.
Тази гледка ме кара да се чувствам прекрасно,
но разтапя моето сърце от камък. ...

ПЪЛНОЛУНИЕ!!!
Действителността всъщност е реална,
а алчността не спира да твори,
същества невидими, брутални, гадни -
в душата градят развалини! ...

Контрастите са хубаво нещо - карат те да се хилиш на абсурдността, с която някой някога си е позволил да сравнява две еднакво прецакани неща, за да изтъкне по-голямата прецаканост на трето. Хаха, всичко е прецакано. Да живее Владо.
Преписах си съдба.
Сега съм щастлива.
Откраднах си живот.
Доста е ху ...

Щом можеш да се смееш,
значи не си мъртъв...
Щом можеш да живееш,
значи следваш своя път...
(моя мисъл) ...

Мислиш, че живееш... дишаш, обичаш, ходиш...
но идва момент, във който разбираш, че...
си дишал, колкото да живееш...
обичал си само, за да докажеш на себе си,
че все пак не си без чувства... ...

Искам. Тебе. Сега.
Няма те. Самота.
Тръгвам. Близо си.
Времето. Красотата.
Има те. ...

Мисля.
Творя.
Горя.
Така живея.
Така копнея. ...

В кабинета на лекаря
(на акушергинеколозите от 9 ДКЦ)
Пристъпвам плахо в кабинета,
обхваната от ужас и от страх
от прегледа интимен предстоящ ми, ...

Животът е вятърна мелница.
Душите плачат -
няма вятър, дъжд вали.