Потапяш думите небрежно във мастилото.
Рушиш във себе си стените на амнезията.
Успял си да простиш и непростимото.
Под вещата диктовка на поезията.
С ореол от тайни, в мозъка ти впити, ...
Преди да спре сърцето ми да бие,
преди във вечен сън да се стопя.
Тогава може би ти ще разкриеш
какво за мене бил си в любовта!
Тогава може би ще съжаляваш ...
Погребвам много стари страници,
защо ли пък не ги горя?
Нали египтяните бяха казали,
че имало живот и след смъртта!
Ще бъда силна в слабостта си детска! ...
На баба Найда, която много ми липсва
На двора пак е тихо и спокойно...
Да седнем тук, при старите дървета!
Поливаше ги баба всяка вечер,
а ябълките бяха ей...й такива! ...
Като огън от небето две искри изригнаха,
а впоследствие от Ада падна лунна светлина -
не получихме в замяна ние отговор, търсещ истината в нас.
Всички бяха грешници -
озарени от лутащи се сенки. ...
Когато те създавах, се проклинах.
(Дъхът ти ме изгаряше до кости).
Извайвах те от магнетична глина
(а тялото ти молеше за още...).
Създадох те по-равна на богиня ...
Потъна последният фар във очите ми,
по устните само солено е, каменно,
заплетох в косите си мрежите песенни,
прегърнали чуждите вечери пясъчно.
Посрещнах звездата си, бисерно падаща, ...
Да, много са красивите жени!
И всяка поотделно - несравнима.
Но малко са дълбоките очи,
които цял живот ума ти взимат...
Тишина... когато буря чакаха в платната! ...
И днес сама във ъгъла стоя,
и днес пукнатините по тавана тихичко броя.
Всеки е навел унил глава,
бърза да се скрие от дъжда.
А той барабани по ламарината ...
Когато гледам звездите бледи,
аз виждам в тях твоите очи.
Душата ми не спира да крещи,
а сърцето ми те моли "Вземи ме ти".
Дори да си на края на света, ...
На ветровете бурната стихия
преплетох във косите тази вечер.
На ранна пролет дивната магия
поканих във очите пъстроцветни.
Дъха зелен откраднах на горите. ...
Знам, че никога не ще ми простиш за туй, което ти причиних. Знам, че много те нараних. Знам, че съцето ти разбих, но, моля те, прости. Прости ми, че исках да страдаш. Прости ми, че в капана ми сам падна. Прости ми, че не ти казах истината. Прости за всичко. Моля те на колене - не ме мрази. Не ме мра ...
Вдъхновено от едноименния разказ на beti (Бехрин)
Странно нещо е животът. Най-хубавото е, че не знаем какво ще ни предложи в утрешния ден. Не можем да предположим дори как един миг, една случка могат да го тласнат в съвсем друга посока. Моят повратен момент се оказа запознанството ми с Петя.
Всичко ...
Събудени огньове пак във мен надничат.
И от сенките на спомена
във кърваво червено душата ми обличат.
Потърсили ръцете на копнежа,
в очакване се разпиляват. ...