А ме няма... в твоите безсъници.
А ме няма в кошмарните ти истини.
И мислите ми отново връз твоите кръстопътища,
препускат - подивели, в крисливи писъци.
И ме има, там срещу вятъра застанала, ...
Не ме търси. От теб ще съм се скрила,
забравила завинаги за твоя дом.
Не - шепа хапчета не съм изпила.
Аз просто винаги си тръгвам мълчешком.
Не ме моли. Аз няма да се върна. ...
Точно този мъж не съм го виждала
да се чуди накъде да тръгне.
Все напряко ми пресича зимите,
за да може лятото да върне.
Точно този мъж не ме е имал. ...
Липсата ти ме изличава! Нали ме разбираш? Не задавам въпроси. Ти също. Не губя време в словесни излияния. Ти също. Умирам и се раждам всеки път. Ти също. Мисля, че се влюбвам. Ти вероятно също. Понякога не те разбирам. Ти също. Понякога те мразя. Ти също.
Еднаквост. До болка различна еднаквост. Поло ...
Предизвикано от стихотворенията "Да поговориме тогава за жени..." на megans
и "Да поговорим малко за мъже..." на изречена
И тъй… да поговорим и за секс?
Защо така - жени, мъже, отделно?
За чуждата жена е твоят мъж жребец, ...
Там, където има ''нас''!
Преди да падне мрак и луната в сърп да се извие - ела при мен!
Ела под залеза смутен, да видиш как аз гола, боса бягам,
съблякла всяка от лъжите, отрекла всяка суета.
Че ти ме искаш друга - идеална, без вина. ...
Искаш ли, мила? (изповед на един роден грешник)
🇧🇬
На М.
- Здравей, мила! Знаеш ли? Много ми се иска да те попитам за нещо, а не зная, как да започна. И от какво. У мен има толкова неизречени пред теб думи. Може би трябва да започна от първата ни среща. Когато те видях за първи път, ти беше в един ъгъл. Въпреки хората наоколо, изглеждаше чужда на те ...
Не послушах сърцето
Да се обичаме си забранихме,
за да не страдаме за любов невъзможна,
обичахме се, но се разделихме,
а да се забравим е много сложно. ...
Призрак на отминала любов
Блясва пламък! Миг и после вечност...
Последен дъх и после само тъмнина...
Леден пламък на позната болест,
стара рана - белег на смъртта... ...
Подритна трупа на младо момче, докато кръвта му се стичаше по стъпалата на стадиона. Сетне се появи сълзотворният газ и всички с крясъци, псувни и смъртни закани се затичаха към изхода. Седалките бяха изпочупени, шаловете на „Ливърпул” все още горяха на оградата, а тези които не бяха смъртоносно ран ...
Все си тръгвах, когато те нямах
и си взимах за спомен вините.
Те приятелки бяха... оставаха
да ми глождят вечерно в очите.
Заспивах в леглото на прошките ...