Видя ли мацката до мен? Беше страхотна! През цялото време ми хвърляше погледи.
- Какво ти става? Тя беше толкова друсана, че едва ли е съзнавала в коя част на земното полукълбо се намира.
- Не ставай тъп, човече. Ако вие двамата не бързахте толкова сигурно щях да се уредя с нещо...
- Освен друсани и ...
Тъжен съм. И днес не те забравих.
И тази вечер мъка е по теб.
Стотици пътища зад себе си остави,
на едно от тях сърцето ми ще спре.
Накъде да тръгна? Търся ли изобщо? ...
Красота ефирна, светеща безплътна
от тайнствена фреска и знаци изконни,
разлистващи се с дървета по пътища
и сенки премятащи се, милно покорни.
А въздухът прави на пух и прах ...
Ти си раздяла, венчавка и брак,
ти си хитрият, умен глупак,
ти си траурната вест в сватбен ден,
ти си топла вълна във залив студен.
Ти си преходен като пътна настилка, ...
Знам, че всичко вече свърши.
Знам, че краят отдавна е факт.
Знам, че няма да се върне нищо.
Знам, че няма щастие за нас.
Но въпреки всичко аз мечтая, ...
Прилив
Обикалям вечер по света, есен пада с лекота.
Прилива усещам, вятъра поглеждам... и чувам любовта.
Във гръдта си нося, със ръце притискам
нещо мое... и това са само две сърца. ...
На покрива няма никого сега,
а някога това беше нашето тайно място...
Там, откъдето наблюдавахме града,
колко малки са всички, а небето...
то беше толкова ясно. ...
Това е война, аз лежа ранен върху зимна земя .
Много ранени пълзят безпомощни наоколо.
На черната снежна земя, опръскана с кръв, седи там кръст обърнат.
Дали сатана не бе завладял света?
Колко мъка, колко страдание ни донесе тази религия? ...
Не съм си струвала. За обичане не съм била.
Не си ме искал – чужда и неверна.
Не съм те молила. Не търси сега за мен слова,
чу ли...? думи не премятай. Отмини ме грешна.
Не съм те обичала на сън. ...
Виждам се във светлина облян,
която ме възнася към небето
и няма болка, страх и срам,
пречистен съм - живея във детето.
Детето, онова, което си играе ...
Беше първият учебен ден. Тя се присъедини към останалите на двора. Беше щастлива, чувстваше се променена, преизпълнена с надежда. Знаеше, че това е първият ден от новия и живот. Силите в нея напираха и преливаха. Чувстваше се даже и мъничко красива. Проправяше си път през множеството. Вървеше с висо ...
Сбогуване с детството (на Мими, с обич!)
Порасна мойта мъничка принцеса
и се превърна в прелестна жена.
Прилежно сгъна детската завеса
и тайничко въздъхна със тъга. ...
Сърцето ми ранено е сега.
И плаче то за малко топлина.
И бие странно, бие със тъга.
Ранено е, ранено е от любовта.
И за любов не ще да чуе то сега. ...
Нещо звънна в тъмнината... Телефонът? Не... не... уви, не беше той. Той
мълчеше тягостно и страшно като все още непогребан мъртвец. Това бе звънът на
моето отчаяние. То беше бясно и черно като последна нощ преди смъртта, злокобно и страшно като сянка на обесен, безкрайно и непонятно като отровена на ...