Мъжът е "микрокосмос",
в него са заключени всички възможности.
Той може да стане само това, което е.
От жената можеш да направиш всичко,
каквото поискаш, докато на мъжа можеш ...

СЛУЧАЙНА СРЕЩА
Не може всичко пак да се повтори,
тъй както във онези дни.
Аз да съм момчето твое,
а ти - момичето на моите мечти. ...

* * *
Сънувам,
че сънувам.
Сънят ми винаги
е изморен. ...

Падаме.
Ставаме.
Но на крака ли се изправяме?
Продължаваме
да се опълчваме на живота. ...

Беше тя като самотен лебед
в езеро пропито от тъга.
Всеки ден се молеше без глас,
някой да и подаде ръка.
Този накой появи се ...

Обичам дъжда...
Той измива следите
от тъжни лъжи,
от неочаквана злоба,
от пропуснати срещи, ...

Наричаш ме крадла...
на твоите усмивки,
на твоите цветя,
на твоите трепети,
на любовта, ...

***
Със всички ларви избуя денят...
Превърна се нощта ми в стичане...
Излюпени... проядоха стиха...
едва се съхраних... до сричане... ...

Без глътка въздух да поеме,
в утроба майчина - ковчег,
отиваше си не навреме - Ти, мъничък почти човек!
Да си ми щерка или син, не мога да ти купя дрешки,
щом акушерка ти е СМЪРТА! ...

Разбрах, че съм различна,
когато казах "Не"!
Пречупих се порядъчно, пластична.
Не оставих никой обиден да се прибере!
Не те предадох! ...

Смъртности. От старости.
Прохождащи умират,
освирепели
срещу мизерните си пенсии.

Стихия силна, сърцето съсипано.
Страх, самота, суета, сивота.
Студена сянка спира, със сигурност,
сам си със себе си, сам със смъртта.
. ...

Живеем си спокойно, ден за ден -
приятели, семейство, интернет –
живот спокоен, скучно уреден,
живот банален, жарък като лед,
живот, във който днес е като вчера, ...

Свят, човек и личност,
всеки търси някаква публичност.
Място за изявата една
за възкресение на старата душа.
Родиш ли се и имаш цел, ...

Всяка сутрин се будя
с надеждата,
че ще ме гушнеш нежно.
Ставаш да правиш кафе,
надеждата остава. ...

Китара без струни
Няма смисъл от лъжите вече.
Не те обичам аз, човече!
С одеялото на спомените те покрих,
от съзнанието ми те заличих, ...

Бездомно слънце едва свети в небето,
търсейки любов и топлина…
Има пъстри очи като на детето,
мъчи се със своята съдба!
Сломени спомени от лъчите му се спускат, ...

Чаках те толкова дълго, за обятията на друг не мечтах.
Пясъчният часовник многократно обръщтах,
но Тебе те нямаше пак и пак...
А сега ти си тук - жив и здрав, невредим.
Не се престраши толкова време, ...

Бяла магия. Бяла въздишка.
Бяла душа като сняг.
За бяла принцеса бяла приказка,
пръснала бяло добро по света.
Бяла нежност във бели одежди. ...

Недей да търсиш моето лице,
(изгуби се в безкрайната тълпа).
Не протягай към мен двете си ръце,
(отсякох ги да не изпитват самота).
Не очаквай да чуеш моят глас, ...

Пред очите ми е
като червило на проститутка
ярко и размазано
крача си по улицата
и се усмихвам ...

Движение и Свобода
С делата си Ботев и Левски
и всичките спътници редом със тях,
вървиме бодро и пееме песни
и мечтаем за техния свят! ...

Обичам те както цветята обичат слънцето,
Прегръщам те като полето – земята.
Жадувам те като тревата – капки роса.
И всеки миг с теб е ценен, защото от погледа ти съм пленен.
Как да ти го обясня, ...

"ЦВЕТЕ ЗА МОЕТО ЦВЕТЕ"
-------------------------------------------------
Откъснах роза от градината на боговете,
тъй дивна, с аромат опияняващ,
откъснах аз за тебе туй красиво цвете, ...

Отказвам ги...
Изнасям се на пръсти, да догарят.
На утрешна и вчерашна тераса
изгреви и залези до дъно парят.
Отказвам ги. Последно вдишвам, ...

Посветено на...
Уморих се от борбата с тебе,
с пословичната твоя суета,
да преглъщам думи незаслужени...
уморих се да съм винаги добра. ...

Пия за тебе и защото те няма.
Сега си далече. Всичко ни дели.
Не те искам близо. Поне съм пряма.
Не изричам думи, от които да боли.
Казваш, че съм ти всичко на земята... ...

Ах, какъв добър баща
Днес сме с татко на разходка
в езерото с нашта лодка.
Тук са чаплите красиви,
патиците тъй игриви. ...

Как можеш да не ме обичаш?
Без мене да отлитат дните ти,
без моят смях да те залива,
без моят глас да те опива,
без моят поглед да те гали, ...

Може би... не ме обичаш вече ти?!
Може би... замина надалеч любовта ти...
Може би... край с нас, край вече с мен...
Може би... в мечтите отново ще бъда с теб?!
Ахх... Дано! Така ми липсваш вече ти... ...

Животът си поведох към далечното.
Далечни птици, облаци, небе,
преплитат се със хора и събития,
езици чужди и високи сгради.
Когато тръгнах, се обърнах плахо - ...

Пролетта е вече тук.
Птиците се върнаха от юг.
Почват те гнездата да оправят.
А там, навътре във гората,
мечката се буди със зората. ...

Ти толкоз пестелив на думи си.
И тайничко заничам аз във тях,
да схвана скрития им смисъл,
в душата да надникна, в твоя свят...
Потайността е някога омайна. ...

"В онази нощ беше тъмно. Единствено луната осветяваше пътя ни, който и без това бе тесен и трънлив. Чуваха се само безизразните гласове на нощните птици, чиито очи светеха в мрачната прегръдка на нощта. Дърветата бяха високи и на вид съвсем обикновени, дори скучни, но всъщност не беше така. Клоните ...

За теб, любима,
пътека аз открих.
По нея минах в
свят красив.
Една розова градина, ...

Боли ме зъб, колежке, и се чудя къде съм.
Не мога да спя, а от зъболекар ме е страх.
Вече забравих какво е ден, какво е сън,
а аптеркарката редува прах след прах.
Бил зъбът, казват, близо до мозъка и затова ...