Гушни ме... като че съм пух.
Притисни ме... близо до сърцето.
Целуни ме... без да се страхуваш.
Искам да се влеем хомогенно.
Плавай в мен! Аз в тебе ще летя. ...
Градът живее в трескаво очакване
за сбъдване на празнични надежди.
Гирлянди са увиснали навсякъде,
като блестящи посребрени вежди.
От светлини са озарени нощите, ...
На собствената си неистинност повярвах,
достигнах до нивото на себичност,
душите им куршумно изцелявах,
не всеки заслужава име “личност".
В двуличие се кръстихте всички, ...
- Добър ден! - си казвам.
- Добър да бъде! - за ответ.
Щастлива съм сега, и завинаги ще е така.
Единствена причина - това е любовта.
Стига толкова сълзи, проляти не веднъж. ...
Навън валеше... Внезапен дъжд. Тя крачеше забързано, една жена, приближаваща средната възраст... Ловко прескачаше локвите, вървеше навела глава, за да пази грима си. "Закъснявам ли или е още рано?" Вървеше със свито сърце, досущ като гимназистка на първа среща... А вече лицето й бе покрито с тънък, ...
Сама
Тя вървеше по заснежения мост, огорчена, изоставена и самотна.Това бе най-ужасният ден в живота ú. Къде отиваше? Не можеше да се прибере у дома, родителите ú казаха повече да не се връща там. При приятеля си? При човека, който уж я обичаше, а днес го хвана да прави секс с друга! Не, никога! При ...
Разядени от сълзи две очи -
две черни дупки сякаш във земята...
Безропотно загинали мълчат!
Не сещат вече студ, ни топлината...
Застинали, нетрепкащи уста ...
Срещнах те веднъж случайно,
неволна беше нашата любов,
промъкна се на пръсти, тайно
в душата ми, през задния и вход.
Разбута нежно сивото ми ежедневие, ...
Честно ли е сутрин да те мразя?
Честно ли е на обяд да те обичам?
Честно ли е вечер от теб да се пазя?
Честно ли е през нощта на теб да приличам?
Любов ли е, ако сърцето ти е ранено? ...
Сърцето ми...
Мълчи!
Ръцете ми, очите и устните помнят.
Сърцето ще забрави. Очите ще заличат твоя образ. Ръцете друга нежност ще срещнат. Устните с дива страст ще се слеят, с нечий други.
Не искам! ...
Седя на прозореца на твоите очи,
вятърът подухва и слънцето блести.
Далече долу тъмно е, там душата ми пълзи.
Върху нея падат, приковават я, солените сълзи.
Студено е, на перваза на твоите очи. ...
Задъхвам се. На пресекулки. И се пръскам по пода. Като мъниста. Като капчици морска вода. Нека остана разлята. На пода. Като копнеж. По Долната земя...
Симпатизирам на стихиите. И на адреналина във кръвта. Харесвам кестените в очите ти. Като кестенявото във моята коса. Разпиляно. Като повик от тъмно ...