[la versione italiana di "Speak Softly Love" (Andy Williams)]
Джани Моранди - Говори ми тихо
[италианската версия на "Тихичко ми говорѝ" (Анди Уилямс)]
(Autori di "Speak Softly Love": Lawrence Kusik & Nino Rota)
[Автори на "Тихичко ми говорѝ": Лорънс Кусик & Нино Рота] ...

За пореден път посягам към огледалото... Не знам дали искам да погледна в него... Страх ме е, че там отново няма да бъде моето отражение, а нейното... на момичето, в което неволно се превърнах, без дори да съм го искала... Вече не познавам себе си, не познавам и нея, онази, която ми открадна живота, ...

Здравей,
Днес успях ли да докосна погледа ти с усмивка или пак пропуснах момента? – не ми казвай, просто безмълвно стаи своят дъх и слушай!
Отнемаш от гърдите ми тихата тъга, когато нощта отвори обятията си и в мрак потънат мислите ми. Взимаш хиляди думи само с една усмивка, а мрачната тишина в гърд ...

Назови ме вятър, клонка от маслина,
избери за мене пролетен парфюм,
запали ми огън в бялата камина,
в бяло да засвети каменния друм,
за да дойде конник в рицарски доспехи, ...

Сълзи за батко
Аз гушнах топлата възглавница
и се опитах да заспя.
Пред мен изникна образът на батко
и в горки сълзи се облях... ...

Река съм
Родих се от извор и тръгнах едва,
а после подскочих и вихрено бликнах
от камък на камък - ах, дива вода!
Със сила проправях си път през скалите... ...

Хребети от глухи обещания
трудно просветляваха във мрака.
Водевил, стъписващ от мълчания,
мнимото съгласие дочака.
Минали, прочетените страници ...

Вечер е. Нощта се е сляла
с трагизма и болката на изтерзани души.
Утре пак, от деня побеляла,
ще носи тя полъх на вяра за по-добри дни...
Сутрин борбата започва наново, ...

1. Малко китно градче,
там всеки чувства се добре!
Пролет, лято, есен, зима,
красотата винаги я има!
2. Екопътеката ни посетете ...

Когато усещах как стенеше,
как нежно ръмжеше до края,
как пламък в очички притихнали
виждах, докато ме галеше.
Когато усетих аз устните, ...

Кога приспахме болните съмнения,
които ни пронизваха без звук!?...
Възкръсвайки в недъгави вълнения,
незрящи нощи, хапещи от студ...
Кога склопихме сухите клепачи, ...

Дъхът ми огнен изографиса...
Смъртта дари ми глътка въздух
и пропука вакуума от черни мисли,
сгушена в златисто-белия ти ореол,
приседнах да се стопля, ...

Погледни ме, толкоз ли е трудно
в погледа ти нежност да личи?
Погледни ме, нищо друго не желая,
само гледай ме с изгарящи очи.
Пожелай ме, нека да усещам как ...

СЕЛОТО
Този ден слънцето процеждаше лъчите си през две отметнати дъски на прогнилия вече покрив. Тази щърба усмивка от ден на ден ставаше все по-голяма и сякаш старата плевня се надсмиваше над времето, макар че то не даваше прошка на никой и по никакъв повод.
Големият куп сено беше разстлал златни к ...

Изваляха се последните жълти капки на листопада. Голотата завърза знамена по клоните. Самотата се просмука в душите със северния вятър. Изцъклените улици - сякаш слепи очи - не виждаха посоки около себе си. Възел от не сбъдване се оплете в сърцето ми.
Ръцетe, като махала на часовник, се клатеха и от ...

Ако знаеш колко трудно е да бъда силна...
и тъгата в очите ми да не личи...
Ако знаеш колко много струва ми
да не ме вижда никой обляна в сълзи...
Ти си толкова далеч, сякаш си на края на света, ...

Звезда
Беше тъмно, късно през нощта,
когато нежно ме хвана за ръце,
ти подари ми най-голямата звезда,
която да топли моето сърце. ...

Съжалявам, че е толкова дълго, дано да имате търпение да го прочетете...
Вървеше момиче в утрин зимна,
мрачно, но с красота завидна.
Към училище само то крачеше,
нито един приятел не изскачаше. ...

Рано или късно всеки си отива,
рано или късно всичко се руши,
но не забравяй, че животът продължава
с нови срещи, с нови дни.
Щом разделяш се със някой, ...

Замълчи! Аз искам тишината ти.
Думите продажни са. Мълчи!
Говори ми със душата си,
говори ми със очи!
Така красиво е, когато го почувстваш, ...

Остана тихо в мене,
след като си тръгна...
настъпи нощ студена...
чакам да се върнеш...
Безкрайно силно те обичах, ...

Ти...
Дали те обичам? - не, вече не мога.
Дали те мразя? - не, вече нямам сили.
Дали изпитвам нещо към теб? - не, вече нямам сърце.
Ти всичко ми отне, ...

Бели, пухкави снежинки
падат от небето.
Колко хубаво танцуват -
мисли си момчето.
Вижте, колко грациозно ...

Застани до мен и свали целия си грим!
Захвърли маските, игрите...
Направи го заради мен!
Разтвори ръце, прегърни ме.
Кажи ми нещо - аз ще ти повярвам, дори тогава, ...

Бях жена - нежна и ранима
вярвах на всяко усмихнато лице,
но това било е грешка непростима,
била съм просто глупаво хлапе.
Обичах силно, раздадох си душата, ...

Аз се връщам сега и се питам:
Провиних ли се с нещо пред теб,
та ме срещаш с тъга във очите?
Посрещни ме с усмивка и хляб,
нахрани ме със своите ласки ...

Автори Jane_d (Деси Инджева), Мili4ka (Мила Нежна) и Романтик (Христо Костов)
Рисувам името си на гърдите ти с целувки,
запаметявам го отсреща и на другите гърди,
обичам да се любя с вас горещо,
със романтични и красиви две жени. ...

Защо ли, болко, си избрала
за свой дом моята душа,
защо се стелиш върху мене
като студена есенна мъгла?
Понякога си тиха и смирена, ...

>> пламъче
>> полюшва се бавно
>> свенливо
>> отдалечава се
>> сякаш ще се скъса ...

Един монитор и клавиатура.
Единствен мой приятел в този миг.
Компютърът и аз - комбина щура.
Компютърът и аз - дует велик.
Аз мисля. Той поема мисълта ми ...

Остави ми всичко - за тебе - ненужно,
остави ми... мене... излишна и чужда.
А аз плаках ли, плаках сама през нощта
и чаках само да кажеш "ела".
Нима днес ми каза, че ме обичаш? ...

Зимна приказка
Зима е. Студ сковава вред,
буря морска, вятър нахлува...
И храсти, дървета обгръща,
мокро, навред тя лудува. ...

Отварям очи. Поглеждам света. Различен е. Нещо се е случило, нещо витае във въздуха. Някакво нежно докосване, някакво ухание, една усмивка, две очи, две звездички.
Твоите очи, твоята усмивка ме гали. Закача се и ме кара да се чувствам щастлив. Витае обичта и нежното й докосване. Сякаш гали с хиляди ...

Вървяхме двама по снега
и оставяхме следи дълбоки,
но после слънцето изгря
и разтопи снега, а с това
и нашите стъпки. ...

Не позволявай, друже,
мастилото в перото да засъхне.
Та в него скрита е една стихия...
Около теб - света,
след тебе пепел ...