Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.8K results
Край
🇧🇬
Забрави ме! Нямам място вече
в твоя свят на хиляди измами.
Излъжи ме! Искам да повярвам,
че и ти си като всички други.
Замълчи! Не ми прошепвай нищо, ...
Причинявам се с твоята болка,
значима в беззвездната вечер,
ще те чакам - не знам още колко,
ще съм тук, но и някак далече.
Прохождам с изболяни разстояния, ...
Казват, като бродиш с приятели в гората
и се загубиш и останеш сам,
не те мъчи страха, а самотата,
не заради звяра голям,
а защото никой не е с теб в тъмнината. ...
Ароматни пури и кубински ром.
Деликатен гъдел, завладяващ привкус.
Приглушена глъчка във препълнен дом
и крайбрежен полъх на сандал и мускус.
Топла тъмна захар. Палми... Хладина. ...
Аз помня още ресторанта стар
с провесени рибарски мрежи,
с черупки мидени и въздух застоял,
с моряшките лули и морски таралежи.
Тук хора идваха какви ли не ...
Гледам как розите почти ще изсъхнат,
напомнят ми, че времето безмилостно лети,
а сълзите в очите ми никога не ще пресъхнат,
защото всичко ми напомня за него - дори и ти.
Да не забравя времето - моят вечен враг, ...
Взех моя четиригодишен син от детската.
- Тати, ще ми купиш ли една пръчка и кибрит и като я запаля, тя да гръмне? – невинно ме попита той.
Младият пироман отново беше гледал образователни анимационни филмчета на Уолт Дисни. Доста се обезпокоих. Утехата ми бе, че все пак желанието му не беше толкова ...
В теб съм притихнала, нежно съм сгушена.
Сърцето нашепва - усещам го в мрака.
Обичта си без думи към мене редиш,
стопяват се моите... Колко те чаках!
От любов съм искряща и светя в нощта. ...
Някой душове поставил е в моите очи
и да затвори кранчето забравил и сега вода шурти.
Не знам отде се взе солта, но и тя е в изобилие.
Ей така ще си рева... победена от безсилие.
Лицето ми е наводнено, обилни вади се стичат встрани. ...
Научих се от птиците как да обичам,
с крила от нежност да летя,
но не научих, че раздяла следва
и иде време за тъга...
Когато учех на сбогуване душата си ...
Предколедно е. Тихи християнски дни.
Дни на милост, светлина, причастие.
И звездите във небето са свещи,
запалени от Бог за мир в душите.
Гори с любов и моята свещичка ...
Насред тълпа от хиляди лица,
самотно в себе си потъвам.
Душата ми живее в ничия земя
и бавно със живота се сбогувам.
Есен във сърцето ми отдавна диша ...
О, не! Аз треперя...
Искам да заплача и по един дълъг път да поема...
Искам да заспя, да не се събудя.
Това искаш и ти, нали?
Да погубиш моите мечти. ...
Нима отново слънцето не ще да грее?
И пясъкът в часовника ще спре ли да тече?
Обгърнат, може би от някакво безвремие?!
Но... вярвай!
Днес. И... нищо, че вали. ...
Измислям те бавно, черта по черта,
съчинявам всеки поглед и жест.
Слагам в очите любовна тъга,
сътворявам те мой да си днес.
Поставям в устните ти мойто име, ...
Като корабен дневник опърпана
е душата ми. Старите страници
(от безброй хищни пръсти раздърпани)
са покрити със думи - пиявици.
Като счупен компас е сърцето ми ...
Беще преди 3 години, когато я видях за първи път. Красива двадесетгодишна девойка. Очите й бяха поразително сини, косите й с огромни къдрици, падащи като вълни под кръста й, сияеха на яркото слънце, бузите й розови, бели като сняг зъби и леко мургав тен. Беше толкова идеална. До нея крачеше красиво ...