"Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра"
- Христо Смирненски
Ще умра,
защото ще съм свикнал да живея. ...

Гледам те
и с поглед целувам твоето лице.
И кожата ми нежна
попива всяка сладка ласка.
Искам да ти кажа много, ...

Вали...
Боли...
Ти се раждаш,
и разкъсваш самотни сълзи,
и ме търсиш... ...

Аз, напук на своите предразсъдъци,
Завинаги простила се със свойто Не,
Тепърва ще откривам истини,
Е, защо пък не, и нови брегове…
Опитах се да сложа пръст във раната, ...

Страст, като токата в ре-минор.
Дълбока, тежка и неудържима.
Древна, като класика.
Няма, като пантомима.
Желание. Отричане. ...

Ще помниш ли алеята, в която
ми беше още рано да съм влюбена?
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които се загубих.
Дали ще се намеря в тях внезапно? ...

Понякога обичаме до болка.
Понякога желаем да крещим.
Как да обичаме и колко,
едва ли можем да решим.
Да кажем, че обичаме, не можем, ...

Днес как да ти кажа,
защо е душата ми мъртва,
как болката мина,
а сърцето не бие тъй диво.
Не стене, ...

Животът се оказа твърде ялов.
(Живеенето стана... издихание).
Любовни стъпки следват многомразене
в несбъднати частици от мълчание.
А спомените вече са задраскани - ...

"Стиховете ми искрят с трагизъм, защото те са неосъзнато свързани с моята страст - Театъра. А в него най-красиви за душата са Трагизмът и Драмата"
>>>> Сякаш страшни черни птици
>>>> бавно ми кълват в сърцето.
>>>> Тракат траурни лъжици
>>>> и загребват гнило жито. ...

(Внезапни усещания за предателството...)
Когато те предаде приятел!... Надига се в теб сеизмична активност... Тогава чак забелязваш задрямалия кратер. Но лавата вече те помита без предупреждение. Колко много натежават крилата! Всички цветове загубват блясъка си... Дори не можеш да закрещиш... Грабли ...

Изпратил Си ми Своя вятър,
за да заплача и да го гоня.
И във нежност болките отмяташ,
да не ме прекършат мен пред спомена...
Виж, до бяло светя в изнемога, ...

"Истински живеят влюбените"
или просто сънуват...
Скитат се, така безрасъдни,
по улиците и от нищо не се вълнуват.
Те ще живеят в своите измислици, ...

Простреляхте ми
всичките поети,
от моята гордост...
И да ви питам,
защо го направихте? ...

ТИ! Защо не ме уведоми?
Че замъглени бяха моите очи...
Аз виждах чуден ангел там,
където конвулсираше ламя
и усещах мирис на цветя, ...

Не искам да забравя
твоите целувки...
Не искам да забравя
твоите очи...
Не искам да забравя ...

One Last Time
Is it so hard to believe
Our hearts are made to be broken by love
That in constant dying lies
The beauty of it all ...

Изгрей в очите ми като желание.
Звездите от косите прегърни.
Сънят ми превърни в ухание
и после тихо остани.
Не говори! Не питай нищо! ...

> Улисана
> в делнични грижи,
> бързам
> всичко да свърша.
> Обръщам се ...

„Не искам да пиша повече, не искам, не искам..." Думите сякаш сами се подреждат в редици по листа. Танцуват, играят, смеят се, плачат. Почти мога да видя лицата им. Усмихват ми се и ме гледат. Казват: „Ти ни доведе тук. Ти!" Сочат ме заканително и се мръщят, когато ги трия или поправям.
Нижа безспир ...

Ела, о нощ, очите ми вземи,
че само него виждат и желаят,
сложи ги на небето за звезди,
в страстта си нека нежно засияят!
Да лумне огън побеснял, да изгори ...

Думите ти са пълни с грехове.
Какво означава всичко това?
И се оказва, че всичко, заради което си ме искал, вече го имаш.
Думите и поемите не ми говорят нищо.
Спри това объркване! ...

Играта в мен прелива.
Научих се да съм щастлива!
Едно въже беше
прерязано от остър нож,
държан от справедливото ни общество... ...

Понякога мълча. Гледам встрани, не те целувам, не ти обръщам внимание. Не се сърди, моля те. Такава съм си. На моменти мислите ми спират и чувствам, че съм сама, няма никой. Тогава се изолирам от всичко, не забелязвам какво става около мен. Не знам защо го правя.
Просто имам нужда от тези мои си мом ...

Вечер, щом останеш сам,
ще мислиш за моите устни.
В душата си приютих те,
а ти каза, че не искаш да те пусна.
Сутрин, щом отвориш очи, ...

... ако сега от някъде засвиреше хармоника, тя щеше да е напълно убедена, че не просто е избягала от вкъщи, а просто е попаднала в уестърн.
Вече трети ден вървеше, а магистралата сякаш нямаше край... Америка, какво да се прави. Пътищата са дълги, прашни и празни...
От време на време прелитаха по няк ...

Очаквай ме...
В най-чистия
копнеж ще те намеря,
по нишката
към тебе щом вървя. ...

> Проблясват звездите в небето мастилено,
>
> в индигото тъмно на есенна нощ,
>
> полека градът се отпуска и сънено ...

Когато светът беше много млад и боговете ги нямаше, нито пък богините (да се чуди човек за какво са богини без богове) имаше едно странно-опасно омагьосано-размагьосано създание, което се казваше Спаска и което бе нетипично, себично и егоистично зеленооко чудовище, което след седмата чаша огнен сок ...

Сълзите по лицето ти се стичат,
приятелко, как, кажи ми, да ги спра.
За жалост, ти любим човек загуби,
но знаеш, че е тъжна таз съдба.
От думи, зная, няма смисъл. ...

Постой с мен за час ти,
прегърни за момента,
каквото с теб срещна ни,
не вярвам, че тръгна.
Постой тук минутка, ...

Може би нещо в мене умира
всеки път, когато докосна....
... сълза...
А може би не - беззвучната лира
в душата ми, топла и нежна.... ...

Чудя се - изплъзва ли ни се отново
или този път напук ще вземем да я уловим?
Изглеждa лесно - отваряш си очите и готово,
като трофей безценен на стената ще я окачим!
Къде ли, ами в стаята ни, празна вече - ...

Не прощавай на мен, грешната - непростимото,
че мамех и лъжех твоето сърце.
Не се доверявай на ясните ми очи - коварните,
устните ми ще изрекат поредното не.
Не сгрявай моите ръце - студените, ...

И в скръбта, която сменя друга скръб,
абсурда вкусвах с радост.
Лицето на една реалност бе за друга гръб –
изцяло жива, примесена с горчива сладост.
Откривах свидни стъпки във нощта ...

Лодка от хартия
Пуснах най-красивата си лодка
и я гледах как хартиено се дави.
Исках да е със душа от корк,
въпреки че от хартия бе направена. ...