Реших!
> Къде в житейския си път изгубих своята наивност?
>
> Защо си мисля, че съвсем останах без добра сетивност?
> ...

Едно недооценено дете,
едно недооценено сърце...
Една недооценена душа,
една недооценена любов!
Едно дете ...

Във сянката на времето живеем,
задъхвайки се в неговия бяг,
събираме по пътя си надежда
и търсиме по-сигурния бряг.
Откриваме праистини човешки, ...

Никой вече не идваше да посети този старец. Беше забравен от всички. Никой не можеше да стои при него. Мислеха го за луд. И в най-студената зима, и в най-горещото лято на него му беше студено. Пускаше парното, печката. Но продължаваше да му е студено. Завиваше се с дебели юргани. Но още му беше студ ...

Любов от ничие сърце
не можеш да откраднеш,
ако в него тя гори за друг.
Излишно е любов да просиш -
за любовта са нужни двама, ...

Обичах Те! И още те обичам...
За Теб са мислите ми - до зори,
дори и да отричам - пред всички и пред себе си дори.
Ти идваш в съня ми неспокоен, тъй ясно виждам ТЕ сега.
Пред мен Си все така - красива, стройна... ...

Студени сълзи.
Момиченце малко плаче в гората.
Мъртвец след нея върви.
Дълбока, студена - през гората минава река.
Хиляди вътре, трупове на малки деца. ...

... Беше толкова красиво с теб, летях в небесата. Ти беше моят принц, а аз твоята принцеса. Обичахме се така силно и повтаряхме пред всички, че никоя сила на този свят не би могла да ни раздели. Спомни ли си? За тези думи? За клетвите? За сълзите? Аз си спомних... Но какво да си спомням? След като а ...

хайку
бездънни очи
на морна самодива
търсят щастие...

Искам да изстина в ръцете ти.
Искам да видиш бледото ми лице, кървавите следи от сълзи...
Искам да усетиш последния удар на сърцето - сърцето, което ти уби.
Искам да чуеш последните ми думи - думи, които не изрекох преди...
Искам да те заболи, да усетя горещите ти сълзи и душата ти как крещи - "Върн ...

До теб
Ела, любов, да те прегърна,
че още малко ще сме двама,
от този свят аз ще си тръгна,
но и тогава до теб ще остана. ...

А колко много те обичах...
без теб и птичките ридаха,
без теб и моя смях е поза,
без теб откъсната бях роза,
без теб не смеех да мечтая, ...

Гражданино на планетата Земя,
защо загуби обичта си към Луната,
а тя те вика Жадна за теб в нощта,
отпила от Звездите глътка любов в тишината...

Не ме търси там, където...
Не ме търси там, където отдавна ме няма...
Там... където ме изостави преди време,
там, където устните се сливаха,
а душите преплитаха... ...

Върви тя, върви, без да спира.
Мълчи, продължава по пътя сама.
Сякаш търси нещо, някой, но не го намира.
Всичко е потънало в непрогледната тъма.
Така тихо е, само шепотът на вятъра се чува. ...

Ти си човекът, който ме докосна със своето сърце,
взе ми ума и душата ми превзе.
Научи ме да обичам, да се боря и простя,
показа ми, че съществува любов
и дори че няма вечно самота. ...

Риших аз днеска сутринта
да туря край на лошуту си наструение
И бърже, бърже с ликута
уставих фсякакво предубиждение.
Грацилно си надянах новътъ ми блузка, ...

Стиска бялата ръчица
черен, островръх молив.
Ниже букви в броеница,
върху белия, изгладен лист:
Мили Дядо, аз съм Мими. ...

АКО УМРА, ПРЕДИ ДА СЕ СЪБУДЯ
- Боли ли те?
- Не.
- Какво те боли?
- Нали ти казах, че не ме боли? ...

Подари, подари ми за коледа празна кутия.
Подари тишина, окована в картонен затвор.
Не ми давай надежда да пия,
не засаждай усмивки в проклетия двор.
Отдавна преварнах се в камък ...

Когато майка й се разболя, Мария беше седемгодишна. Не разбираше какво точно стана в онзи ден, когато дойде линейката и отведоха мама в болницата, но когато замръкна в чужда къща, се изплаши не на шега. Чувстваше се като животинче, което насила са отделили от майката и в сънищата си виждаше само тяс ...

Крещиш безгласно,
бродиш в пустиня!
Усмихваш се гримасно,
не искаш милостиня!
Не желаеш помощ, ...

Думи неизказани... безброй мигове без спомен... думи скрити, навътре в душата...
Не разбра ли, че така нищо не променяш? Мълчиш и в себе си чувствата криеш... защо? Искаш в един миг да избухнеш, да прелеят чувствата?... Какво е животът без слова?
Защо да казваш "няма значение", а после да плачеш на ...

С шепот тих
моливът изписва ред подир ред.
И получава се стих -
благозвучен, сладък като мед.
Спира за малко ...

Watching Over Me ( The Angel Guarding Me)
I had a friend many years ago
One tragic night he died
The saddest time of my life
For weeks and weeks I cried ...

Сълза след сълза, една по една -
за всяка твоя лъжа!
Сълза след сълза, ранена душа,
наказана в самота. Любов лъжа!

12.12.2007
Един мъж обичам от години.
Този мъж - това си Ти!
Но сега те моля аз: „Прости ми!",
щом смяташ чувствата ми за недостатъчни... ...

ЛАТЕРНАТА
Не го помня. Тя винаги го рисуваше, говореше за него, размахваше с ръчички оживено, когато станеше дума за балерини и принцеси. А дори не знаех как да й обясня, че те не живеят в морето...
Ще трябва да призная, че малко ме е страх. Очаквах къщата да върне спомени; нещо повече - точно затов ...

Каквото ти казах, все истина беше.
В такава любов няма място лъжата.
От щастие цялото тяло болеше.
Несвикнал на обич - това дотежа ти.
Измисли си своите вятърни мелници. ...

За теб, любов, бих вървяла в тъмнина
през черното мрачно небе.
Бих сътворила за теб светлина
с влюбена усмивка, изписана на моето лице!
За теб, любов, аз с целия си глас ще пея ...

За да посрещнеш с усмивка деня
е нужно да отхвърлиш най-тъжния
спомен,
докоснал сърцето в миг самота
и да забравиш за мъничко болката. ...

В мен либидото умря.
Секс ли? Не, благодаря!
Ни ми трябва да се моля,
нито да се главоболя!
Като има интернет - ...

Привикнах
да ме милваш с очите си,
да пия бистра, от извор, вода.
Привикнах
да съм част от живота ти, ...

Остана само шепа със мълчание.
Последни думи, няма садистичност.
По устните ми дебне възклицание
с познатата до болка поетичност.
Остана само тихото признание. ...