Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.8K results
"НАС" го няма
🇧🇬
И беше лято... едно незабравимо лято!
И теб те имаше, точно както и сега те има,
и мен ме имаше и пак ме има - също като теб,
но "НАС" изгуби се по пътя.
Остана в дълбините на душите ни и там се скри. ...
Искам в черно да бъда облечена.
Искам сълзите да бъдат от кръв.
Искам ръцете ми да са ледени,
за да късам от устните плът.
Искам да разбия сърцето си, ...
Това съм аз -
потънала в гамите на сивото
някъде из черно-белия си свят.
"Зло с леки доброкачествени изменения";
Добро, объркано сред липсата на предизвикателства, ...
Ще ми се да напиша нещо за едно момиче, което винаги е било до мен... и това е братовчедка ми. Тя ми е като сестра! Когато съм имала нужда от нея, тя винаги е била насреща. Карали сме се много, но винаги сме се сдобрявали. Преживели сме много заедно... преодоляли сме всички спънки по пътя ЗАЕДНО. Не ...
Понеделник се събуждам с мисълта за теб, моя любов.
Вторник броя звездите и всяка, която угасне, е част от теб и мен, част от изгарящата ми любов и от мига, в който копнея да те целуна.
Чакам с нетърпение срядата да те докосна, да погаля твоите устни, да ми разкриеш любовта!
Четвъртък отминава с мис ...
Аз съм търговец на любов,
диря слепите и глухите за грехове
и ги карам да чуват и виждат,
но любовта не е това, което те
си мислят и на влюбените завиждат. ...
Любов ли е, когато искаш, а не даваш,
когато чукаш на залостена врата?
От ревност сам на клада да изгаряш
и криеш се зад чуждата вина?
Любов ли е, когато сълзи рониш, ...
Пия сутрешното си кафе.
О, не, пак ли ме занимаваш със себе си? Още е едва началото на деня. Не ми се говори с теб. Принуждаваш ме да те изпия набързо.
Знаете колко е досадно кафето, понякога просто не млъква!
Хайде, говори си, нали това искаш? Постоянно си търсиш слушатели.
Пак започна с глупавите ...
Живях без теб - нали съм инатлива,
но липсата ръждясваше в сърцето ми
и се напуквах, порцеланово чуплива,
залепвах се с годините в ръцете ми.
Любов, повиках те при мен по име, ...
Толкова бързо минаха дните, след като той й каза, че ще заминава.
Първоначално тя не взе на сериозно думите му, мислеше, че е поредната приумица, на болния му мозък... но въпреки това плака цяла нощ, само при мисълта за това.
Не можеше да си го представи дори.
Да се събужда без този човек, който е с ...
Не ще дочакаш шепота на калдъръма,
утеха скрил в обърканите думи,
видение във мокрите очи на здрача,
затънал сред разкаляните друми.
Ще ме познаеш в непознати стъпки. ...
От живота уморен, подирих в теб утеха!
Тръпнеща снага превил сред твоите нозе
ти, кротък залив сред бушуващо море,
нежните ти длани скитника с любов приеха...
Предизвиквам тишинатa
Неподредено е дълбокото ми чувство...
Отварям се небрежно, после се разплисквам...
И в мен се борят: "трябва" - "искам"...
Понякога нехая и се смея, ...
Не ме обричай в скучното си ежедневие.
Във делника ти неочаквано ще те връхлитам.
Разхвърлена в очите ти без срам и примирение,
в откраднат миг, по мъничко ще те обичам.
Не ме изричай в закъснели обещания. ...
Да те жадувам
Растеше в лазура сянка жадувана,
в пламнали зеници, мечта несънувана.
Донесе ми живота, пролетта,
с длани въздушни откри нежността... ...
Тежко е когато след дълго отсъствие се завърнеш в родния град. Така, както стана с мен... Всъщност, нека първо ви се представя - казвам се Нели, а историята която ще ви разкажа се случи преди десетина години, когато нямаше все още нито мобилни, нито компютри, и когато най-често срещаните коли по път ...
И ТАНГРА МУ СЕ ВЪЗХИТИ
Да си призная тази история със „сакралното" убийство на Кан Крум ме занимаваше доста дълго време. Споделих идеята си с баща ми, той, естествено, я възприе, но ме посъветва да изговоря тези неща с чичо Георги Казанджиев. И беше прав - кой друг, ако не той е „най-на ти" с Истори ...
Аз зная как родило се е утрото горещо
след нощната целувка на бялата луна.
Дали наяве? А може би в съня те срещнах.
Ръката ми не иска пак сама.
... ...
Архангелова Задушница
- Диий! - Гено замахна леко с камшика към воловете. Те ускориха крачка по буренясалия коларски път. Товарната талига заскрибуца малко по-учестено.
- Хайде, батювите, че и връщане ни чака! А още не знаем къде сме... - мъжът започваше да се тревожи. Уж беше минавал от тук, а мест ...
Болката прекалено много си личи и прозира през пръстите, по лицата и по очите на хората, които крачат из самотните улици и няма кой да ги прибере, няма кой да ги сгъне и утеши, да зашие раните им, защото кръчмите отдавна са препълнени с техните приятели, а очакванията им за Деня – отлетели в топлите ...