Ще задушиш ли моята любов,
ще я разкъсаш ли и хвърлиш на парчета?
И няма ли да чуеш моя зов,
в очите мои да погледнеш?
Не те виня аз днеска за това, ...

Как да вярваш в живота и хората -
всеки миг е пълен с горчива тъга?
И в теб идва често умората,
и чувството, че не живееш сега.
Ти знаеш ли, живота е игра ...

Малкото момиче на камъка седеше
и със смъртта разговор редеше:
"Ти коя си, ти каква си? И защо си тук дошла?
"Аз съм твоята закрила, твойта мила и добра сестра."
"Как така закрила, как така сестра? ...

Какво е любовта ?
Да си влюбен е прекрасно. Любовта е най-прекрасното чувство на света. Колко странно, дори и когато страдаме искаме отново да обичаме и да бъдем обичани. Какво ли е това, което ни кара да се чувстваме така? Може би фактът, че Бог ние създал мъж и жена, за да не сме сами на този свят ...

Спи, мое малко дете, сребърен Месечко грее,
за да се чувстваш добре, нежно и Вятърко вее.
Тихо в стъклата шепти зимната вечер и пита
искаш ли да доловиш музика, в сънища скрита...
С обич ти смига звезда, звездна целувка ти праща. ...

Не ме укротявай, днес съм стихия -
безумно голяма вълна, причинена
от разтрепераните земни недра.
Не укротявай сърцето ми...
Имах толкова много звезди ...

Момиче с две лица. Това съм аз.
Ту съм смела и добра.
Ту в душата ми бушуват
мъка и тъга.
Смея се на всеки спомен сив. ...

В душата ми вилнее буря,
очите ми са празен път.
А споменът е като въглен,
във който се таи света.
Обичах те и безнадеждно ...

До тебе вървях, до днес заслепена,
във бурята нежна, от твоята страст,
и салто мортале сляпо направих,
в морето бездънно на чувствата ти аз.
Богиня Диана със лък във ръката, ...

ТРЕВА ПО ПЪТЯ
/една история с вече щастлив край/
Като клоун, избягал от цирка.
Като път, под тревата полегнал.
Аз все чакам последната спирка ...

Тишината ми каза, че лудият вятър
е тръгнал надолу да дири разплата.
Духът от бутилката скита свободен
и слага наляво и дясно окови.
Обръща представи надолу с главата. ...

Рано е,
твърде късно
да се върнем по стария път.
Мига утрото сънено
и снежинки в косите блестят. ...

Колко е тъжно да нямаш живот,
а всички да казват, че жив си!
Колко е страшно да нямаш криле,
когато родил си се птица.
Жестоко е някой да те създаде, ...

Може да съм цвете,
но не съм кокиче.
Аз съм роза със бодли
за всеки, който иска да ме нарани.
Около мен са тръни, ...

Аз съм това, което съм -
понякога зла и нещастна,
понякога мила и добра.
Любовница и съпруга
за бъдеща душа. ...

Може и да съм смешна,
но и да бъда толкова нежна.
Може всеки ден да те псувам,
но и всяка нощ за тебе да бълнувам.
Може да съм зла и демонична, ...

В този син прекрасен ден
колко е красиво!
Ала облакът до мен
е преоблечен в сиво.
Скоро пак ще завали ...

Бавно осъзнаваше се моята душа.
Проглеждаха очите и съзнанието ми обременено.
Това, което писал си ми, е било лъжа,
на друга всичкото било е посветено.
За нея тайно страдал си, нали? ...

Любов?
Уж съм изпитвала,
но не съм сигурна.
Щастие?
Смяла съм се, ...

Стотици лица разминават ме някак,
поглеждат, пресмятат, извръщат глава.
Стотици лица се усмихват и бягат,
еднакви, безлични и с обща съдба.
Хиляди думи, изречени някак, ...

Моливът,
с който пиша,
се скъсява след всяко стихотворение,
чупен от яростни чувства,
острен с новородена надежда. ...

Не пускай тишината да си иде.
Единствено чрез нея ми говориш,
а думите са бисерните миди,
които не поиска да отвориш.
Не знаех, че е толкова прекрасно ...

Събуй нахаканите думи
и влез на пръсти в мисълта ми.
Разкъсай довода разумен
и остани по чувства само.
Свали студената си кожа ...

Разкрий сърцевината на нещата
и сто цветя в едно за мене слей!
Да бъде най-нежно на Земята,
измислено с сърцето и душата!
Ела, със неперфектната любов, ...

Виолисте, със своята виола засвири ми,
събери душа ми разпиляна!
Всички ценности погребала,
от всички низости обсебена!
Виолисте, със своята виола засвири ми, ...

Човечеството, тръгнало на поход...
От памти век върви напред...
Открива своя огън...
Писмо и четмо идват му на помощ...
И все се взира... ...

Вечно млада
Луната ме гледа с големи очи,
затаила във себе си и болка и радост.
Не знае да плаче, не ще да тъжи,
тя пази във себе си вечната младост. ...

Разсълзих се (щото съм ревлива)
ама обещах, ще сълзя с усмивка.
Знам, ще кажете, че съм страхлива,
малко да, далеч съм от преструвка.
И така треперя, чак се притеснявам, ...

Ако можех със стих да те върна обратно,
бих написала толкова много,
ала ти замина си безвъзвратно
и дори не помаха за сбогом...
Ако можех със сълзи да те върна при мене, ...

Усмихвам се, макар да ми се плаче,
макар че болката отвътре ме убива.
Живея тъй, без цел, без цел се будя.
Сърцето ми само заспива в мрака...
И твоят образ вътре в мен се врязва. ...

Колко ще струва от теб да си купя
малко любов, ти как я измерваш?
В грам или в метър, ти как я продаваш?
С пари ли ти плащат, или с какво?
Липсва ми обич, а ти имаш много, ...

От хорските погледи скрита,
тя бърза към гибелен край,
достига го, после отлита
обратно към земния "рай".
Със себе си тя ще повлича ...

За всяко душевно състояние,
намерила си точното послание,
за раждането и смъртта,
за любовта и мъдростта!
С красиви думи вплетени в едно ...

Угасналият пламък
на отнета свобода,
превърнал в леден камък
невинната душа.
Незавършеният полет, ...

Има дни, когато имаш чувството, че за каквото и да се хванеш, се разпада в ръцете ти. Може би единствената аналогия, която ми идва на ум сега, е нелепата смърт на дядо ми. 10 години копа в търсене на кладенец в онзи пущинак, където бягаше от хората. Изкопа го, имаше вода. И един ден се олюлял, падна ...

Със сълзи на очи отново стоя и не знам къде си ти и защо плаче моята душа.
Искам да съм силна, но не мога. Обичта не ми позволява. Не мога да бъда безразлична към това, което се случва и да се правя, че не ми пука. Напротив! Пука ми и то много, но никога вече няма да ти го покажа. Няма да ме видиш д ...

Светът ми се руши
пред моите очи.
А моите ли всъщност са били?
Напред или назад какво ми предстои?
Назад бездушност ...