Като тънка игличка съм само,
глава свела на твоето рамо.
Стискаш с длани моето тяло
и пробождам те лекичко вляво.
Със усърдие кърпя старите рани. ...

Всичко е толкова лесно,
мислиш си: като детска игра.
Но играеш си всеки ден, общо взето,
с една наранена жена.
Не ти ли стигнаха всичките сълзи? ...

Когато сълзите безспир се леят
и всички други тревоги в очите ми бледнеят,
през погледа на тъгата света ми бе представен,
усещането за радост мит бе забравен...
Като гръм от ясно небе ми се яви провидение, ...

Разстоянието между нашите сънища

(сънено писмо)
00:30 - 6:00
23.03.2007год. ...

§ § §
На Ивет
Нашта внучка ни сканира...
Вперва поглед в нас и гледа...
Може би във мен намира ...

ЖАДУВАНЕ
Какво ли искам във чертите да открия?
От твойте устни виртуално пих!...
Нима и образът ти – истинска магия,
се би събрал послушно в този стих?... ...

А Дяволът и Ангелът,прегърнати,
похъркват в някой ъгъл тихо…
Свещенодействието кротичко въздъхва…
Палитрата – длъжник посмъртен, -
като заченала жена, лежи блажено… ...

Къде си ти, когато вечер тиха
прозореца ми със звезди подпира,
когато мрак на стълбите ми глухи
молби и разкаяния събира?
Къде си, щом луната начертае ...

Кавалери...

Като глядам другите мъже се чудя само моя ли е такъв смотаняк, та ме е срам да го покажа пред хората. Колкото мъже познавам, всичките са галантни кавалери, ведри, усмихнати... Направо ми иде на моя да му туря ед ...

Всичко аз на тебе дадох! И любов, и щастие, и власт! Вървях по пътя и не падах, но, уви, умирах час по час! С нищо ти не ми отвърна! Ни любов, ни щастие, ни власт! Използва ме и бързо тръгна, и в сърцето зейна адска паст! А това, което аз ти давах... И любов, и щастие, и власт... Ти превърна дръзко ...

Страст.
Допирам топла ръка
до студеното стъкло
и дъхът ми секва,
пронизан от леда. ...

Събудих духа си
и намерих любовта си -
лежи на Злочестата Земя:
потъпкана,
изморена, ...

Ти надничаш в моя саркофаг
да разкриеш тайната ми - на душата,
иска ти се да узнаеш как
болката със времето тик-така.
Но ти казвам: “Спри, недей! ...

Щастлив съм, че с усмивка ме събуди утрото, целуна ме и слънцето, а съм момче, и после дълго време на терасата говорех си със всички ветрове. Щастлив съм, и че пяхме под дъжда с глутница бездомни кучета, а сетне, скрити под дъгата, си говорехме за някакви момичета. Щастлив съм, че в парка цъфнали са ...

Нюанси
Кукуряк и родопско лале
са зелено в зеленото, цвят
и надежда са скрити в треви
сред листака на млада гора. ...

Постелята ми е от горски листа - хербарийно препарирани спомени, от снимки ме гледат познати лица, случайно от албума отронени. Бюрото ми е пиадестал - как трудно се катеря до него! Всяка мечта покривам с кристал, а после полирам я нежно. Нощната лампа е слънце добро, грижовно притъмнява лъчите и го ...

Събудих се от тишината. Странно, нали? Вкъщи винаги нещо жужи, бучи, щрака, а тук - тишина, с нож да я режеш. От време на време излае някое куче по закъснял "развеселен" от алкохола минувач и пак тишина.
Часовникът отсреща показва 4:30, но не ми се спи - излизам в другата стая. Малък хор от три щуре ...

Някой бе ранил планината
и вместо кръв потече вода,
спусна се по скалистата плът -
така роди се река.

От душата ми тревожна
капят тъжни сълзи,
като цветове се ронят
от слана измръзнали.
Никога не ще утихне ...

знам,
че не чуваш
знам,
че дори не слушаш
знам, ...

Сънувана песен
понасям се
на гърба на
сълзящите капки
мокротата ме запазва ...

Намерих си сайтче едно -
otrkovenia.com се казваше то.
Исках да споделям думи, слова,
да разголя пред някого мойта душа,
ала нямаше кой мойте мисли да чуе ...

На 26.03. 07г. по телефона ми се обади Тодор Джонев – професор по мениджмънт, Председател на Академичния Съвет на Интердисциплинна Гражданска Академия, Президент на някаква енергийна система в Южна Африка и какъв ли не още организатор….Предположенията ми се оправдаха – канеше ме да участвам в среща ...

/Това се роди за секунди. Едно стихче, рожба на нощта.../ Празно е без твоето "лека нощ". Очите ми затварят се, а сън не идва. Тъмно е без звездното небе. Звездите от тавана свалих и сега държа в ръце. Тъжно е без тяхната светлина. Убих я с пръстите си, защо, без да зная.

Мрачни замъци са в нощите
очите ми!
Полудях от чакане и студ!
Побеляха в болката косите ми!
А съм още, още тук! ...

ПЛЕННИК
Макар, че не обичам злато,
нито пък златните неща,
едно момиче златно ме плени
и грабна моята душа. ...

Пресъхнал кладенец,
кънтящ от падащи камъни
- разочарования.
Падат и затрупват
и малкото вода на дъното, ...

Очи от мъка празни.
Душа с въжета вързана.
Това съм аз сега.
Разпъната на кръст
и плът с ръце разкъсана. ...

Тази любов се роди през зимата и сега през лятото трябва да умре. Вчера плаках, докато издавах присъдата. Точка. Край на последната моя голяма любов. Тя беше единственото покълнало стръкче от много време насам, което не откъснах, когато се появи, гледах с трепет и възхищение, а накрая загрижено поли ...

Транс в аванс,
в миг на ренесанс,
изпуснах поредния си шанс.
Искам си бонуса от живота,
за целия ми труд, положен все без изгода. ...

Как искам времето да върна
и пак да те прегърна.
Всяка нощ до тебе да заспивам
и приказното утро да откривам.
Болката взаимно да споделим, ...

И този ден в размисли отмина,
мисля знаеш точната причина.
За тъгата в очите ми, всеки път...
щом в коридора те размина.
През прозореца празния ми поглед блуждае, ...

Спешно! Търся помощ!
Как в думи да я облека,
как цвят да и придам?!
Велико казват е туй чувство.
Свободен дух е Любовта. ...

Как исках вече да е всичко минало,
дори коктейлът ми ”ракия със сълзи”,
но ти, макар със чувството изстинало
успя и всичко, що е мое, провали.
Омръзна ми от твоето диктаторство, ...

Исках да кажа - Обичам те.
Исках да кажа - красив си.
Исках да гледам в очите ти
Исках да знам, че щастлив си.
Вярвах - излишни са думите. ...

Мисълта ми не търпи изменение.
Проблемите ми за никoй не ща да са
обременение.
Сама вървя по пътеката "прозрение".
Заблудените винаги остават в неведение. ...