Споменът за миналото лято
докосва като пясък от вълните.
Вятър, носещ нещо непонятно,
целува ме с искра от дълбините.
Слънцето стопява се във залез, ...

Истината е лъжа
Истината е лъжа,
най-сладката целувка е измислица
думите ти, нараняват ме,
а погледът ти вече поглед е на друг, ...

Стана студено
като в сърцето ми.
Сняг заваля -
ледени снежинки от очите ми.
Китка сухи цветя - ...

Съобщение изпратено,
там някъде по вятъра
доставено до точния човек,
във толкоз неочакван миг
объркан стих ...

Усмивка. Спомен. Стар парфюм.
Тъга. Жестокост. Болен Ум.
Нещастие. Печал и скръб.
Незнание. Обърнат гръб.
Писмо. Надежда. Кратък миг. ...

"Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави.". Никак не би било пресилено да кажа, че саможертвата на Ботев и неговите съратници промени съдбата на България. Малко е да се твърди, че Ботев се превърна в нравствен критерий. Той въплъщава величието на българския национален д ...

Ний пак сме двама с чашата в нощта
И догарящият пламък на свещта.
Компания си правим до зори
С коктейлът ми – ракия със сълзи.
...

Не съм измислен образ,
нито спомен,
не съм копнеж по вятъра,
ни блян бездомен,
не - ...

Не пожелавам на никого моето място
И в собствената кожа вече става тясно.
Дори не предполагах,че съм мазохистка,
Да стискам зъби още - много ми се иска.
...

Моята пролет долетя и се сгуши
във букет от цветя до леглото ми.
Запя в сноп светлина по стъклото,
залюля ме със песните на лъчите си.
Поздравих я, тя ми махна със длан. ...

Залезът и изгревът на чувствата
Изгревът запалва любовта ти, а залезът я загася. Ти коя част от деня си?
Изгревът? - когато любовта ти пламва, когато сърцето ти тупти за него, когато душата ти мълви за него, когато в сънят ти стъпва и мислите запълва...
Залезът? - нима любовта е в своя край?!?... Да ...

Войник оловен намери
в огнището на леда разтопен,
сълза с почти невидими размери,
закачена на сак, почти разглобен.
Войникът дълго се взира. ...

Единствената ми мечта е,
да ме погледнеш мило
и нежно да кажеш:
“Всичко, което искам, това си ти,
единствено Ти!” ...

Луна, нощ, звезди,
напиращи спомени,
студ, зима фучи.
***
Слънчево злато, ...

Прости ми и забрави за мен.
Отивам си от теб в този слънчев ден.
Прощавам ти и ти подавам ръка.
Но ти не отговаряш и моята стои сама.
Заминавам си, за да не бъда сама. ...

Вчера едно дете ме погледна с кафевите си очи.
Видях теб в тях. Странно, нали?
Те ми казаха толкова много - всичко почти.
В тях бяхме ние двамата и нашите мечти.
Припомних си дните, изпълнени с топлина. ...

Погледни ме...
Изгуби се в очите ми
Усети ме...
Без докосване, ключът е отляво
Погали ме... ...

Сега съм пак сама. Не исках да тъгувам,
но вятърът очите ми взриви.
Отново с тишината се целувам,
ухая на небе и на треви.
За кой ли път останах неразбрана, ...

Тази вечер видях един непознат.
Беше съвсем обикновен -
като всички.
Учудих се,
защото той ми каза: ...

Захапа зимната луна морето
и тайно се изплези на града.
Остана във очите ми да свети
една добра красавица звезда.
Душата ми и тази нощ тъгува ...

ВЪЗКРЪСНАЛИ ДЕМОНИ
- Довиждане, мамо! - каза къдрокосото усмихнато момиченце. - Исками се днес да ми доведеш някое детенце, с което да си поиграя - продължи то, стоейки до блиндираната врата на апартамента. Усмивката започна да слиза от лицето му и в очите му блеснаха сълзи.
- Добре, мила, ще се пос ...

Размисъл
Не, че ми е студено от снега:
скривам се от еднообразието в живота.
Не, че нe виждам в лепкава мъгла:
очила си слагам, за да прониквам в хорота. ...

Няма истина на истините.
Всеки се нуждае от това ,
което иска.
Но, не всеки може да го вземе,
тъй като понякога, не му стиска. ...

Мечти, мечти, мечти.
Съдби, съдби, съдби.
Глупост, пошлост, суета,
нищета, порочност, "въдица" –
безпътица. ...

Експлозия –
корозия.
Димитър Гал' деветдесет и шест –
в небето манифест.
В перото, превес. ...

Вървя, вървя...
Отново същия въпрос:
Да оцелея
или да си съществувам.
Вървя си като Мечо Пух ...

Докосваш ме и всичко сякаш гори.
Сърцето сякаш ще се пръсне.
Ръцете ти...
Тялото ти...
Всичко е толкова идеално! ...

Безкрайно. Безкрайно ми се спи. Но познатият монотонен шум е непреодолим отново.”Любимата” ми кукувичка е на ход и, за хиляден път, ме вади от унеса...
Къде съм? Кой ме събуди в действителност? Защо съм буден, а продължавам да сънувам?

Нощта сипе тихо звезди
от огрени мечти,
светват като стъклени
очи, сутрешните лъчи.
Светлина нахлува през дверите ...