В дълбочината на болката
споделяме виното
от искрящата чаша,
препънала мечтите към перлата,
затоплена от горяща страст, ...

Милорад Павич: ПРИКАЗКА ЗА ХАЗАРСКИЯ КЮП
Един хазарски четец на сънища, който бил още ученик в манастир, поръчал подарък кюп и го сложил в килията си. Вечерта пуснал в него пръстена си, но като го потърсил на сутринта, не го намерил. Колкото и да пъхал ръка, не могъл да достигне дъното.
Тъй като кюп ...

Мъ
жът без
жена е
парче мухлясала пица,
куп неогладени ризи, ...

В сърчицето си ми.
За да те имам,
във нощови омесвам
пълнолунните лъчи
със озарението на детските очи ...

Tи трябва да знаеш!

Всички сме сами на този свят, за лошо или за добро…факт. И се лутаме безкрайно по тесните, тъмни коридорчета на съдбата, устремени към края на тунела, към светлината.Светлина…Светлината от лампата в банята раздразни очите на Хоуп. Тя свали халата, с които бе наметнала голото си тяло и се погледна в ...

Горчиво вино
до чаша първа-
една изстрадала,
изстинала
стена, ...

Уморен съм. Уморен като надеждата.
И сам…
Великден. Вяра Исусова-
за да се изпълни писание-
човек не получава онова, ...

Вятъра разсипа косите ти по плажа,
и се сля с нежността на
тяхното докосване…
Тъгата не разплака очите ти,
но морето се развълнува ...

Благодарих ли ти за избора, любима?
За това, че още тук съм, че ме има?
Благодарих ли ти, че в моята безбрежност,
Ме покори със мила нежност?
Благодарих ли? ...

Шанс!
От съдбата-
като докосване,
като забрава,
че това е мечтата, ...

2дни,
48 часа,
2 минути
и 48 секунди.....
2 дена, за които разтвори дущата. ...

Обади се от някъде далече-
телефона прекъснат е вече,
а спомена в душа гори,
че си забравила езика си дори...
И тази болка ме разкъсва- ...

Там-между Небето и Земята
аз може би ще те открия,
ще дойда,
ще приседна тихо
на облак тъжен, ...

Простена си.
И ти го знаеш.
Простен е твоят стон.
Простена е душата,
самотно счупена, ...

Живот-
птича песен
последно изпята.
Душа,
зареяна между ...

ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ
Сякаш съм мъничка птичка,
в самотно небе
дълго държанa в клетка,
плахо размахвам криле. ...

Имаше някога едно красиво, но много самотно цвете. Беше се попречупило от ударите на живота, но не беше загубило вярата си в неговата красота. В краткия си живот цветето беше видяло много мъка, но въпреки това вярваше, че след всяко злощастно събитие винаги идва нещо по - добро и по - красиво и че с ...

Да! Ще продам душата си на дявола.
И ще горя в казаните на ада.
Ще мразя, ще убивам и ще коля.
И вечно ще пропадам…
Но няма да се моля! ...

Намерена е патицата дива.
Намерена е болката,
която в тялото ,
в душата ми разлива
една изпълнена със мъка празнота… ...

Забравям се,
изгаряйки съня си с горчивия
мирис на кафе.
Музиката бавно прониква
в догаряща свещ. ...

Спряна от твоето мълчание
буца заседна на гърлото…
Задушавах се.
Не исках да отворя очи,
защото сънят, ...

Живот-
птича песен
последно изпята.
Душа,
зареяна между ...

Какво са облаците, ако не извинение за Небето?
Какво е дъждът, ако не сълзи към Земята?
Какво е живота, ако не бягство от Смъртта?....
Болката ражда живот.....
Ликувай Лукави- ...

Пътеката на нашето дете - дъгата,
роди се от дъжда, роди се в цветове ,
сияние от Светлина в Луната,
от сълзи прах на земни ветрове....
“Не си отивай”-каза ти. ...

Случайна среща,
след случайна поща...
Случаен поглед,
след случаен чат....
Изтръпнала ръка гореща- ...

“Обичам те”- прошепна мълчаливо
от лунното мълчание така красива
“Обичам те”- крещя мълчаливо в нощта,
но ми отвръща мълчалива тишина...
Ако те има в мен- от Лунен свят- ...

Сънено отварям очи. Клепачите лепнат. Това е сигурно от целувките. Все още усещам топлината на тялото ти. Обичам те. Споменът ме заля като гореща вълна. И въпреки, че виждах голото ти мокро тяло под душа, все още напрежението растеше. Обичам те. Само при мисълта за теб, земното притегляне губеше сил ...

Любовта е неразбираемо нещо- идва обръща ти стомаха наопаки и уж си отива. Ама не. Не си е тръгнала. Седи в тебе, разяжда те като червей. Превръща се в пашкул от коприна и точно когато не очакваш, излита. Пеперуда, привлечена от лампата. Тогава й изгарят крилата. Тя го знае. И аз го знам. Но привлеч ...

Забрави, че ме няма, нали? Не чувстваш липсата. Само нещо те гложди. В този момент усещаш – да, вчера я нямаше миризмата на ароматното кафе, липсваха и кифлите с шоколад на таблата до леглото. Само синът питаше с кого да си играе на "да се боцкаме с рогца, като весели деца". Може би това е усещането ...

Ти май така и не разбра, че те обичам. Странно е. Да се разминаваме и едновременно с това да се желаем. Странно е. Да се чувствам като ученичка на тези години. И не мога другояче. Все още ме е страх. Неописуем страх от неизбежното. Въпреки това те искам. Нараняваш ме. И аз пак те искам. Отблъскваш м ...

Тя
Не ме търси сред хората, в шепота на думите и смеха на децата. Аз съм другаде - между Небето и Земята. Земята е люлката на моята душа и дъгата, която целува .Морето е пътят, по който можеш да стигнеш до мене. Ще те чакам. Ела. Ти не можеш да чуеш посланията на Небето. Шумът на дъждовните капки за ...

Една нощ превърна пълнолунието в пролетен вятър, който заблъска прозорците. Сгушени в малката стая, не знаеха дали този дим от цигари, плуващ на слоеве между тях прави разговора им толкова откровен или чашата шампанско, която споделяха заедно. Спомени и моменти изплуваха един след друг. Не беше стра ...

Аз мога да летя,
но искам нейните крила.
Аз мога да светя дори в тъмнината,
но се моля за светлината на нейната душа.
Радвам се на песента и всяка дума от нейната уста, ...

Жената
която обичам
е просто жена,

не е само глътка вода ...