Животът ми – едно пътуване
Влакът лети.
Колелетата тракат.
Пътувам нанякъде.
Спирки и гари. ...

зад гърба ми говориш,
колко лесна съм била,
колко струвам и
тъй нататъка...
мене с цинизми наричаш, ...

Събирам всички мигове като скъперник...
Откраднатите ласки, нежността...
И приютени в светлото безвремие,
душите ни се сливат в светлина...
И приютени в мрака топъл, ...

Денят ме грабва и обличам дневната си кожа
със остри таралежови бодли...
Нито от дума, нито пък от жест ще може
през този ден да ме боли...
Ала от болка вечер иде ми да вия... ...

Дойде в моя живот и моите мечти
Бързо, изневиделица се появи
Като ураган, дори лавина
Мина през мен и ме опустоши...
За кратко беше огън - изгори ме ...

Нощем, когато си далеч от мен
не светят ли по-ярко звездите?
Слънцето не ти ли се струва,
че грее по-силно от преди?
До сега иламало ли е пролет, ...

Ето какво ме вдъхнови да напиша това стихотворение:
Въженцето със малък клюн опъна,
То вързало бе дънера дебел,
Задърпа силно, ала се препъна,
Но стана, продължи към свойта цел! ...

Щастие
Поглеждам и виждам те,
сънувам те… това си ти.
Жадувам те, копнея да те имам
и гледам твоите очи… ...

Две души в една се слели, а пък моята - линее. Колко още дни, недели тя пред тебе ще немее? Колко още ще те чака млада, буйна женска кръв? Тръгва вече, тръгва влака с порива ми луд и пръв. Колко още сълзи ще се слеят с нощите ми тихи и безсънни? Даже и звездите вече ми се смеят, че те чакам тука с у ...

Аромата твой искам да усещам,
Лек, но и силен,
Екстракт, за друг който не се сещам,
Където да бъда толкова безсилен.
Смисъла в него намирам, ...

Когато...
Когато спя,
сънувам, летя.
Когато летя,
съм сам и бдя. ...

Тази вечер децата оставят
на масичката своите писма,
писали са какво пожелават
да намерят под своята елха.
Отдавна вече те не вярват ...

Остана ми за подаряване: сянка върху лист от мъгла. Остана ми за подаряване: Звук на клон – като черта. Остана ми за подаряване: Тъга. Върху прозореца малък, -къс заскрежено сребро. Най-скъпият подарък, -апликация върху стъкло. Но понеже е топла дланта, а аз неумело поднасям – Уви, Студената красота ...

Питам всеки ден защо?
Защо в живота винаги така се получава,
да страдаш за някой, който дори не го заслужава.
Да го обичаш безмълвно ден след ден
и накрая да разбереш, че от тази измислица си пленен ...

Отиде си, любов, но пак те искам,
загубих се, но пак търся посока,
и вярвам, и тръгвам към тебе,
нежна, добра и наивно жестока...
Отиде си, любов, но още те помня, ...

Началото далечно беше,
беше то къде, къде далечно,
далечно и прекрасно эа две влюбени сърца.
Сърца ли каэах, сбърках,
сбърках, но кой ли не греши, ...

О, Aдино, възпей онази си пагубна любов към Саши!
В горещия месец юни
Саши лежеше на пясъчни дюни
И се печеше...
Печеше се Велик Александър ...

Сред утрото поръсено с усмивка, повито в мъглива пелена, обърканите ми мечти събира и приютява ги в своята синева. И сякаш просто безучастно наблюдава как буди се живота в града, а толкова изгубени мечти спасява от ритъма убийствен на страха. Сред ледените гласове на вятъра, сред тихото ръмжене на к ...

Усмихнати, забързани, студени, с преплетени ръце, с нежни сърца, с лица от есенния хлад поруменели, с бледи устни, с топлещи слова. Целувки скрити, тайни и свенливи, прегръдка на раздяла в здрачина и стъпките, зад ъгъла завили, изгубени сред ранната мъгла. И светофари с погледи сърдечни, и мълчаливи ...

Зелените очи ме гъделичкат, усмихват се гальовно в утринта. Зелените очи ме провокират с бляскава, младежка топлота. И вярвам им. Обичам ги. Желая! И моля ги. Целувам ги. Горя! И страх ме е без тях да не остана. И плаша се от тази самота. Усещам ги и близки и далечни изгубена сред минали неща, захвъ ...

сега съм вътре,
в онази дупка,
в която безжалост
бутна ме,без срам...
стоя със рани, ...

Отиде си от този свят,
незаслужил съдбата си герой.
На знания ти бе богат,
почивай сега в покой.
Ти на работата бе пръв приятел ...

Глас - песен – магия…
Аз – тъжна – щастлива…
Да мечтая…
Да обичам…
Да дръзна ли?... ...

Анна допи поредната бира и включи телевизора. Оттам се чу редовното "Bonsoir meiseur- dames". Пфу. Мразеше проклетия френски и всичката лигава романтика, която излъчваше. Какво не би дала да си е отново в у дома, да се гуши в топлите печки и да се смее с приятелката си! Уви, Хелзинки беше далече, а ...

Моята бяла стихия угасна,
отнесе я сивият вятър в безкрая.
И сивото цвете в мене порасна,
на дим и разруха ухае.
Сухи потопи заливат ме цяла, ...

Вървя из полето,
щастлива, но не.
Сиво е небето
и тъжно е в моето сърце.
Душата ми е празна ...

Всичко започна с приятелство...
Ти сподели ми за нея,
неусетно възникна чувството,
непознато между теб и мен…
Случайно станах ревнива, ...

зима
тъмносиньо небе
чиста снага е протегнало
и на него венера примигва
чак долу ...

Такава искам да си все за мене,
такава никога не си била –
загубила ръцете при летене,
ти вече ме прегръщаше с крила.
Евтим Евтимов ...

Питаш мен, какво ли ще да е това?...
Самотата е като жарава,
която гасне бавно и мъчително във теб.
Тя те завладява, увлича те в един различен,
напално непознат за тебе свят. ...

Този розов цвят
пред очите ми постели,
с теменужен аромат,
насъбраните години.
Насъбраните години ...

Помня първата ни среща, помня още онзи поглед, помня всяка наша целувка, всеки миг на радост и тъга. Още пазя спомените наши, ключът от тайната врата, малкото сърце от бронз и онази капка топлота, която ти ми подари. Къде си в този миг, не знам, дали си сам или със някое момиче, дали си мислиш, дали ...

След болката и тъгата
идва радостта -
очите на мечтателя се
избистрят от свежестта.
Върти се в кръг и ...

- Мило либе, три лета ме няма
дохождам си и си променена,
беше спокойна и все засмяна
сега угрижена си и сломена.
...

Мечтите никога не грешат
Мечтите не са измислица, те съществуват и също мечтаят. Да съществуваш и да мечтаеш са две напълно достатъчни условия, за да се наредиш сред най-висшите неща на тези земя.
Те бленуваха да станат реалност, да се родят в съзнанието на човек, който има силата и волята да ги осъ ...