Пролетни нощи - тихи и нежни.
Дървото до късно с листенца шуми.
Вятър гали ги с ласки горещи,
а после развихря се в танц до зори.
Утихнал среща утрото синьо. ...

Събуждам се в късното, слънчево утро на почивния ден. Пия кафе, гларуси крякат, идилия!...
Вадя колелото, мятам се и много скоро съм на велоалеята в близкия парк. Но по нея вече: кретат пенсионери и пенсионерки с бастунчета, вървят прегърнати тийнейджъри, гонят се и крещят малки деца, майки и татков ...

Посолства контролират служби, родино бледа,
кой у нас за морал и за съвест се сеща днес?
Има виновни, но нищо, всеки кефа си гледа,
керванът си върви, лае си уличният пес!

ВОЙНА -
печал/б/на поличба

Светло ли ти е небето?
Има ли много цветя?
Откакто замина все вали.
Казват май, затова.
Аз си мисля, ...

Приказка за къпинчовците, разказана от Додона
Ние, хората, обитаващи Средищната земя или ствола на Дървото на живота, сме като Гъливер – под нас са лилипутите от Долната земя, а над нас – великаните от Горната. А може и да е обратното – горе да са лилипутите, а долу – великаните. Въпросът не е в про ...

Днес е двадесет и четвърти май!!! Денят на буквите. Благодарение на тях създаваме словата. Те образуват смисълът, който наказва, вдъхновява, образова, стимулира, разсмива. Ползвайки думите още от древността писателите създават нашата култура. Сатириците ни разсмиват. Сценаристите правят основата на ...

Присърце е взел навярно, точно мойте грехове,
за секунда да се мярна – бърза кръст да ми кове.
— Слушай ме, ти твар лукава! Ни напред, а ни назад,
с мен – ни дава, ни се дава – щур поет, със собствен ад.
Тук додава, там пък дялка – кръстът крив и туй е то, ...

Тъкмо Док се беше унесъл, когато викове от улицата го стреснаха. Почти замаян, дочу вик, който го поля със студена вода. Скочи като пехотинец при бойна тревога.
– Вдовицата закла Денко! Докторе, ставай! – удряше по вратата бай Танас.
За няколко минути Емануил беше готов. Грабна спешната чанта и изск ...

ТОКАТА И ФУГА НА РАЗДЯЛАТА
Стигнах до пределната си точка
По-нататък следва тишината.
Вярвах и обичах реципрочно –
но останахме си непознати. ...

Besides climbing stairs with pain,
I mix up Iran with Ukraine.
Dementia is bad.
Elections are sad
not knowing who'll lose and who'll gain.

Видях те с крайчеца на окото си и си казах:
-Ангел е!
Скрих се в сенките за да не те притеснявам и те гледах. Наслаждавах се на всяко твое движение.
-Ангел е човече, вярвай ми-тихичко прошепнах в тишината! Ангел е, макар и крилата да не се виждат!
Движеше се толкова спокойно, като лек бриз край брег ...

Знаеш нечие име,
но вече не го произнасяш.
Не го крещиш, не го шептиш,
не го приемаш за някой друг,
от някой друг. ...

Под едно небе
живеят всички хора
под едно небе живеят
злото и добрината
под едно небе ...

На близката ограда, отегчено,
за никого не даващ и петак,
лежи голям и рижав котарак,
обзет от обичайната си леност.
Наоколо – двуноги устремени, ...

Няма никого в къщата,
онемели са стаите,
само залез прозорците пали.
Тя не е вече същата,
от тъга остаряла е, ...

- Е, добре заварила…
- Добре дошла, Пенке! Откога не сме се виждали… Как си, що си?
- Бивам, лельо Маро… Все още работя, не ми се минава на пенсионерска диета…
- А… Извинявай, Пенке, ама да те питам… Ти вече трупна години, но нещо мъж… Деца?
- Спокойно, лельо Маро, аз съм съвременна жена. Моята цел ...

Певците от безлюдните върхари
не са загубили се в нищото туристи,
които са пияни и с китари
измъчват тишината с съвест чиста.
Певците от безлюдните чукари ...

Сънят не докосна очите ми,
нощта ме изпълни с тъга.
И ти не погали косите ми,
избяга от нас любовта.
В различни посоки поехме, ...

Казваш ми, че ме обичаш?
Добре де, добре, вярвам ти...
Но аз съм голямо момиче
и сама си кърпя раните.
Трябва сега да ги промия, ...

на моите родители
У дома се завръщам. Лозниците с грозде надвиснало
ме погалват лениво. Съвсем буренясал е дворът.
Закъснях!... И умирам от глад! Но за мен си помислил -
превъзходен е Твоят сладкиш от смокини и орехи! ...

Исках да съм,като бог Шива Многоръкият!Да имам достатъчно ръце за да те прегръщам, навсякъде-отведнъж!
Но имам само две ръце!
И с тях пак мога да те гушкам навсякъде,но така е по красиво,защото всяко докосване е сладка изненада!
Исках да съм покрит с устни,за да мога да те целувам навсякъде...пак от ...

Дните
Слънцето помощник е пръв на човека - очите чрез.
Гледаш, виждаш, осъзнаваш, действаш.
И "кофата" на деня постепенно пълниш.
Индианският Дух велик - Акбададея - чрез очите ни напътства и помага. ...

My heart's a ruptured dream – its pulse – a scarce event.
My skin grows feathers out of pain, I'm ready to ascend.
This void cannot be filled, these hungers can't be fed.
Immortal hopes preserve the breath that's hanging by a thread.
My clock plays quiet tunes – too shy to say 'Goodbye'. ...

Измамният любовник
***
/По действителен случай./
Когато го срещнах бях едва на двадесет години. Тогава той беше на двадесет и пет. Беше закръглен млад мъж с очила и красиви очи.
Той за мен беше първият . Преди него бях неопитна в любовта , в всяко едно отношение. ...

Между тревата и реката си се спрял.
Побързай, че ще остарееш.
В мен щурците дават ти сигнал.
Риби безмълвни пътуват във нея.
Аз съм тревата, реката е тя. ...

В този град тишината си има реален адрес,
находящ се на сгърбен отрязък от местната карта.
Недостъпен портал между вчера и шумното днес
е вратата на старото гробище с млади чинари.
До оградата, куц надзирател е прашният кръст – ...

Наплака ли се? Вече пресушѝ ли,
сълзѝте си сред уличния прах?
За птиците останали без сили,
не ти ли дожаля поне за тях?
За пиленцата – сгушени в гнездата, ...

Как трудно е от тебе да се скрия,
дори да бягам дълго през нощта.
В гора пътека тайна да открия...
Но утрото ме връща у дома.
Политам към небе с простори сини ...