Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.9K results
Йероглиф на Надеждата
🇧🇬
ЙЕРОГЛИФ НА НАДЕЖДАТА
Като балонче, кацнало на тръни,
вместо да литна с птиците на юг,
на мене все по-често ми се съни,
че някой ден и аз ще кажа: – Пук! ...
Каменно се блъска сърцето , а водата отнася вихъра на болката. Вълни,а душата ми прелива,спорят те, с кои са по-силни....
Нежните ми рамене болят от ударите на думите.Онези думи,които се молят на сълзите,да не потекат,да се усмирят.Ала сълзите са непокорни,спускат се по бузите и се сливат с розовите ...
Колко струва да бъдем добри...
Слънцето вече се бе показало. Птичките почнаха да пеят. Когато чу алармата на телефона си, разбра, че е време да стане и да отиде на работа. Отмести топлото си одеяло на другата страна и стана от леглото си, доволен, че се е наспал добре.
Почна да се облича и отиде в к ...
Най-истинска е неосъществената любов,
онази дето винаги ще чакаш...
Онази дето те събужда посреднощ,
и всичките любови е събрала...
Най-трепетна е неосъществената любов, ...
Понеже скоро пенсия получих
и вече съм стипендиант държавен,
реших, че трябва нещо да се случи
в живота ми, така еднообразен.
Емоции любовни да изпитам, ...
Политически речник: къс времеви хоризонт на планиране – след мен и потоп…
хххх
Знак за азбуката на компютъра - Bg, демек българска. И En - английска. Английска? А може направо американска… Създадена от афроамериканец, пренесена през океана и подарена на римляните при Ромул…
хххх
Народът ни в история ...
У МЕН НОЩУВАТ АНГЕЛИ
Не знае никой пътя на душата –
как идва, как оттук си тръгва, страда ли...
Когато сняг затрупва необята,
аз зная, че у мен нощуват ангели. ...
ЕДИН ДЕН ОТ МОЯ ЖИВОТ
... изпих до дъно светлия си ден
и изпроводих залеза на хълма,
спокоен съм – Бог тихо бди над мен
и всеки миг със кротост ме изпълва, ...
Когато се срещнем след дългата зима
и лято посипе пак златни лъчи,
когато усетя, че тебе те има,
със обич сърцето ми ти докосни!
Ще бъде вълшебно най-синьото лято, ...
Невидимото виждам в теб с любов
за този свят напълно нереална.
За мене тя е повече от зов
и повече от тайнствено астрална.
За този свят напълно нереална ...
Проправя се към вечността път,
никой не е завинаги на Земята,
но не плача, че тъмен е светът,
с болката пречиства се душата!
Не плача, че туй ще стане и с мен, ...
(на моят приятел поета Владислав Недялков)
Сега заспиваш пак отново уморен,
в борбата с болестта, приятелю мой.
Но в теб останала само Тя, Вярата,
твоята единствена добра приятелка. ...
Не знам защо, но особено ме вълнуваха онези ледени висулки под покрива на къщата отсреща и докато чаках автобуса, допусках, че ще паднат косо надолу и ще потрошат паркирания там автомобил. Не че исках това да се случи, просто го очаквах. Преди години подобни висулки се засилиха от някакъв издаден ер ...
Всеки знае че ако една история започва с “имало едно време…” завършва щастливо.
На театралната сцена група деца от началното училище, облечени в костюми, представяха спектакъл за цифрите. Далия беше в ролята на фея с вълшебна пръчица, с която отброяваше хората в публиката. Имаше грееща невинна усмив ...
Ръка завъртя превключвател. Бавно, по посока на часовниковата стрелка. Една шеста от целия оборот. Еквивалента на включен на максимум котлон на готварска печка. Крехка длан, елегантно преминаваща през тънка предмишница и леко разширяваща се след лакътя преди да достигне до рамото. Бледа, кремаво сив ...
Като в мъгла душата ми се лута.
Задушаваща мъгла,сърцето
с мъка е покрито ...тъга ,тъга.
На гърлото ми камък е застанал.
От малък съм самотен аз... ...
Нощ е. Сън укрепващ отново пак не идва
Като сенки картини паметни изникват
Спомени напират, сърцето й се свива…
Болезнените мисли защо не притихват?
Очи затваря. В сън кошмарен се унася. ...
Едно момче изгубило се в мрака,
под тъмните завеси на нощта,
обляно от сълзи стои и чака,
съдбата да му подаде ръка.
Че в късен час зловеща е гората, ...
Стихотворанието получи втора награда
в конкурса на издателство "Лит Дизайн"–
"Забравеният език", който бе отчетен днес.
Когато от заника мървата стеле се леко
и рачи небото звездици да палне в нощта, ...
Капризите на времето ни носят
по стълбата на земния живот.
Душите ни с молитва прошка просят,
въздишат и възпяват своя род.
Животът ни препуска по баира ...
Тъмни облаци галопираха по небето, сякаш табун от необяздани коне. Ставаше все по тъмно и имах усещането, че всеки момент ще завали. Отдавна не се бях прибирала в града и докато пътувах, ме връхлитаха разни спомени, като пчелен кошер жужаха в главата ми. Автобусът превземаше бавно завоите на лъкатуш ...
Седях на една пейка в парка, голям столичен парк, добре ремонтиран, с много места за сядане, с много детски площадки, с дървета, които са от преди повече от петдесет години. Красиви, величествени, а в летните месеци даряващи с хладина всеки, потопил се в техните владения…
Седях в близост до една от ...
- Не зная каква е тази обида на мъжете, разбирам да не общуваш с тях, да правиш секс само със жени, но да кръстиш детето си Гей, защото се е родило момче - е това не го разбирам.И колко трябва да си извратена да го направиш.
Тина гледаше втренчено напред и мълчеше.
- Няма ли да кажеш нещо?Защо, кое ...
Полягат облаците тихо във тревите.
Засадата на времето тежи.
Но зад кълбетата им от слана извити
дали ще ме очакваш още ти...? -
Момичето от спомена небрежен, ...