Това ми каза Снежният човек:
" Когато аз се разтопя... тогава
и тя ще се завърне - че за Век
тук зимата студена не остава!
Когато аз се разтопя... тогава ...

Не искай от мене звездите големи,
изгубих и слово и дар!
Не искай от мене напразни надежди,
с любов докосни ме и с жар!
Не искай да бъда такава каквато, ...

Лятото свърши, зима дойде.
Дърва ще купувам, но знам откъде.
Коня изкарах от своя ,,гараж"
и към ,,Топливо" потеглих с кураж.
Дървата купувам и ми е гот, ...

Край, Любов...
Открих те вътре в себе си веднъж, и вече ...
Не ще да има вън от мен любов....
Не ще допусна и любов от мене и към мене вече,
желаеща сърцето нечие за себе си да присвои в прилепчивост и страх от илюзорната раздяла, не осъзнавайки, че таз любов не е любов, а е химера, ...

Мъжка ревност
Няма как да не си спомням понякога един случай, който щеше да ми коства живота.
Оттогава са минали 30 години, но сякаш беше вчера.
Бях на 36 и се занимавах със собствен бизнес.
Отглеждах и продавах цветя. Бях свободен и правех това, което ми се искаше. Имах вече една издадена стихосбир ...

Спокойствие…
Тишина…
И едно умиротворение, каквото никога не бе изпитвал..
Никога…
Кога? ...

– Тъй, тъй! Виждам, че пак сме на коня, тоест – пред компютъра. Пишеш ли, сладурче, пишеш ли? Пиши, пиши, че имаш каши за оправяне!
Алибей Симън внимателно, почти любовно затвори вратата, облицована с мебелно фолио, имитация на тъмнорозово парагвайско дърво кокоболо и надникна любопитно зад гърба на ...

Съдбата винаги досега ме е отвеждала да живея до вода. Дали в това има нещо, което да предвещава случващите се събития, или е налудничаво обяснение на тези неща – дори не се опитвам да науча. Не съм търсил обяснение за себе си какво е било и защо съм направил тези избори. Вероятно случайност на несл ...

Мисля, мисля, мисля
постоянно скрита в моята глава.
Боли ме за вчера.
Страх ме е за утре.
И губя момента- сега. ...

"Човекът няма гражданство родно,
защо тогава ние да го защитаваме?
Българското не ми е скъпо, милно,
такава ли "промяна" продължаваме!?
Какво е това безхаберие в 21 век, ...

Преди броени дни реших да се разнообразя и посетих столичен киносалон, за да гледам нашумелия американски филм "Вавилон" на режисьора Деймиън Шазел - филм, за който се очаква да грабне Оскар през 2023г. Да си призная честно пристъпих със свито сърце прага на киносалона, защото сред имената на основн ...

Върви и сплита с нежните си пръсти,
на плитки оголели дървеса,
нощта. Те никак весели не са,
а вятърът пред църквата се кръсти.
Дали е зима? Кална. За кого са ...

ЧОРБА ЗА ДВАМА
... и – нали, по-сам от куче – тикам тъпата съдба,
с морковче, картоф и лучец ти сварих една чорба,
и забърках триста грама топчета – менте кайма,
истинска чорба за двама, ако дойдеш у дома, ...

Присъщо ми е вечер, знам,
да се завърна тихо в свойта къща.
Тя беше бащиният храм.
И там отгледан бях с насъщния.
Но някой мрачен Аладин ...

ПЕРО И ЛИСТ
... със първите виделини,
които моят ден ми носи,
катеря се по планини
от хлътнали във мен въпроси. ...

ЕК наказва държавите, несъгласни с хрумванията на чиновниците там. От никого неизлбирани чиновници, но чувстващи се царчета…
При СИВ и Варшавският договор беше почти така, вярно. Само дето знаехме, че сме под властта на пролетарската диктатура, а сега ни твърдят за някаква си евроатлантическа демокр ...

ГОСПОДИ, ПРАТЍ МИ ПРОЛЕТ!
Варна. Кучи студ. Неони.
Булевард с един бакшиш.
Псето кучката подгони,
но едва ли към Париж. ...

ТЪЛКУВАНЕ НА ТИШИНАТА
Сглобена съм накриво и без снадки,
разпадам се – когато завали.
Да бъда твърда случва ми се рядко.
И всеки изгрев дълго в мен боли. ...

Върнах се след седмица, използвана за отдих и гледане на една кучка. Няколко месечен френски булдог, можещ да убие човек с облизване.
Без телевизор, с много четене – до умора.
И гледам отзиви: „Георги, по логиката Ви и Опълчението на България през 1876- та е терористична организация.“
Не, грешка! Из ...

Да ти кажа аз сбогом, не мога,
искам само да бъда със тебе,
във ръцете си слънце да нося,
да забравя за спрялото време.
Само ти си в сърцето ми още ...

Някой пееше до скоро,
някой пее и сега,
но отчаян и с умора
се задъхва в песента.
Той със песента си само ...

За Вонегът прочетох и реших да пиша.
В шест реда рима аз да се опиша.
Но душа дълбока, кладенец опасен.
От къде да почна? Пътят не е ясен.
Затова, напред с рогата, скачам във средата. ...

Като крилца на лястовичка се поклащаха на вятъра крайчетата на забрадката ѝ.
Свечеряваше. За миг меките отблясъци на залеза я заслепиха и тя направи с длан заслон пред очите си. Забърза по нанагорнището към помашката махала.
Тази вечер колата на Бурхан не я чакаше на спирката както обикновено. От дн ...

Тихата утрин ме събужда и ме гали по косата. Спирам алармата, а студът навън, ме заразява с открита воля.
Нежните ми длани търсят кафеварката из кухнята. Глъч от светната лампа, съседът вика кучето. Напразен шум, непотребни думи от досада.Мирис от ароматно кафе, ме досъбужда от унеса, кара ме да зат ...

ДА ИЗМЕТЕМ ЗАВИНАГИ БОКЛУКА
Системата до ужас е порочна.
Системата без жалост ни убива.
Голямото надлъгване започна.
България е празна крива нива. ...