Орисвам те с калинка.
Тя по ръба на чашата върви
и там от гдето си отпивал,
разбулва твоите мечти.
Орисвам те с мечти. ...

Ланселот вървеше бавно, навел глава и без да бърза за никъде, косите му се спускаха от двете ѝ страни и криеха лицето му от улицата. Не поглеждаше към онези, с които се разминаваше, дори не забелязваше хората, които някога бяха моделите му – тогава обичаше да ги разглежда и вникваше в живота им, пон ...

Много са овцете в този грешен свят,
но пък и кандидатите за вълци също!
Без жертвите никой вълк не е богат,
но овцете сами вълците прегръщат!
Например пирамиди нявга имаше, ...

Щастлива бях, когато бях дете
и тичах като луда през полята.
Попивах всичко, дето се чете,
така пораснах умна и сърцата.
Щастлива бях и в младостта си аз, ...

До онзи, който идва в съня ми
Аз съм като въздуха в гърдите ти, вдишваш ме, усещаш ме, нужна съм ти - за да се усмихваш, за да чувстваш, да живееш. Друга като мен не можеш да срещнеш, единствена съм и ти си единствен за мен! Знаех, че си моето момче преди още да те срещна. Клиширано звучи нали? Но в ...

Затворих миналото в клетка
и в настоящето се спрях.
Потиснах с вик страдална гледка
и към простора полетях.
Разбрах, не всичко е възможно ...

Във тъжните си нощи пия дъжд!
Изплакан от небето, до безкрайност...
И в синкавата тишина надлъж,
превръзвам стихове издрани.
Мълчи дъжда! И аз мълча! ...

Твърде късно е- да сбъркаш пътя.
Твърде млад си-да улучиш.
Прозрачна е Росата сутрин.
Бъбрива е-тъй вярва на тревата.
Ала е достатъчно, ...

УРОК ПО ОБНОСКИ
Срещу чужденеца Чарли мълчаливо
тръгна, но звънеца чу и колебливо
спря се до дивана тихо той, без вопъл.
Майка им покани всекиго на кокал, ...

Понякога си тъй незрима,
поезия на моите мечти!
Понякога си с образ на
тъмнокосото момче,
а понякога до ...

За твоята вечеря Боже закъснях,
с часовника на времето подведен.
Затуй и празна маса аз видях,
тъй гладен и от бремето наведен.
Гладът накара ме огризки да сбера, ...

Българийо наша родино,
красива,безстрашна войска
с труд поведохме наште
българи към свобода .
Когато я гледам безмълвно , ...

Съм Този, който и ти бе
и сам съм с много,
под едно небе.
За да имам име,
нарекоха ме скромен, ...

Прокъсаните пряпорци кървят,
белеят кости по полета чужди
и нямаш сънародник, нито брат,
сред дребните си ежедневни нужди.
Купуват и продават на кило, ...

Изгубиш ли се някъде, където
е тъмнина за твоите мечти -
ще ти изпратя обич от сърцето
и в светлина ще се пробудиш ти.
Ще ти изпратя обич от сърцето ...

МОЛИТВА ЗА ДОБРОТАТА
До днес едно не смогнах да реша, как да превърна този свят във къща,
че да му вдъхна шепичка душа? – пред моя Господ Бог единосъща,
ключето под черджето призори за някой друмник с обич да подпъхна,
ако е мръзнал нейде вдън гори? – да се загърне с дрехата ми връхна, ...

Тупнах във скута на тихия ден
/ябълка печена с вкус на канела/.
Беше вкусът ми от вятър смразен -
в полет на мисли съм - дръзка и смела!
Сега съм ухание в брачен чертог. ...

Един ден ще се слеят светове,
души на мъртви с живи ще се срещнат,
и обичта една - без брегове
при шеста раса хора ще прилегне.
Време на мир, любов и красота. ...

Когато се разделяш с любовта,
умира и последната надежда
И само жълти падащи листа…
И пътят все към нея те отвежда.
Когато се разделяш с любовта ...

/сериен хорър/
Ядосан много,
избих ù зъб –
о т р е п к а
бил съм, ...

Всеки истински вярващ е щастлив. Щастлив е, защото е избавен от множеството парадокси, които неизбежно възникват, ако предположим, че Бог съществува.
Знаменитият мислител Николай Кузански /1401 - 1464/ дефинира Бог като кръг, центърът на който е навсякъде, а окръжността никъде. Той стига до редица д ...

Никога не са ми казвали „Обичам те, момче любимо“.
Никога не са ме водили на пикник или градско кино.
Тъжно е – не съм видял красивата за вас чужбина.
Никога не съм живял в спокойна и добра година.
Никога не съм съзрял какво е светло да обичаш. ...

Тъгуват, боли ги.
И не знаят защо ги боли.
И не знаят защо тъгуват.
Константин Павлов
Силните хора… Невъзможно е да се предпазят от гръмотевични бури или от порой от лоши мисли. Но дори дарени с живот, орисан да усеща и улавя болката, те винаги, сега и занапред, са и ще бъдат стърчащи над посредстве ...

Не мога аз с приятел да се боря.
Не мога пред лъжите да мълча.
Обичам най-реално да говоря –
това ми е записано в кръвта.
Опитвам се да бъда емпатичен ...

Търся те, път към безкрая всевечен.
Търся те ден подир ден.
Чувствам те - в мен си, а тъй си далечен,
с утринен лъч озарен.
Линия, точка и светла посока ...

От вглеждане във видимото
и невидимото
полека ослепяваше
сърцето ми.
И ето го ...

Скапано време. Соникакво. А казваха, че ще вали сняг. Винаги уточняват, че в планините ще се изсипе, я после намекват, че и в низините може да падне. Ще натрупа там и онам.
Бабини деветини. Прехвърчяха няколко снежинки. Даже и един пръст не натрупа. Затова пък имало оранжев код и цели петнайсет тежк ...

Кръстопътища за ветрове
Не съм от онези момичета силни.
Понякога в ъгълче душата си свивам
и дните ми стават студени и сиви…
Не мога пред друг, себе си да разкривам. ...

Явно нещо ме човърка,
към целта щом се отправя.
И във всичко ми се бърка,
строгостта ми подчинява.
И тестото ми какво е – ...

Тишина.
Мълчание.
А някога се обичахме и ние?
Сега любовта , що е?
Просто прах, или магия?! ...

Колядары.
Сидят старики у побуревшего забора, на истлевающей давнишней лаве сидят, не те простоватые в конопляных протёртых штанах мужики, что говорят об урожайной кошенине, о непомерных налогах пришлой власти, о тягловой силе волов, лошадей; а люди все осовремененные, начитанные, совершенно грамотн ...

Епилог на една молитва
днес ще ви изкажа.
В сън красив, като да беше вчера,
гръм сърдит
раздра последната завеса. ...

И снегът заваля, заваля,
стана бяло,
сякаш нежни цветчета
по лицето ме галят.
И подскачам, подскачам ...

Уморих се от разни интриги!
Уморих се от подмолия разни!
Уморих се от думи излишни!
Уморих се от гаранции празни!
Уморих се, а малко ни трябва! ...

Доспехите ми, отесняха тез същите
който ми даряваха покой... тез дето
пазеха ми ревностно сърцето отъняха,
избледняха, протъркани от вой.
Уморих се да вярвам на думи ...

Смърт... само ти си способна да ни затвориш устите
и пред теб мълчаливо да сведем глава!
Само, когато ти дойдеш разбираме, че нищо не струват земните блага!
Осъзнаваме колко голям дар е животът,
едва когато върху близките си хвърляме пръстта... ...

Предупредиха го да стои далеч от нея. Убеждаваха го, че дори мисълта за самодивата е опасна. Разказваха му страшни случки, а той слушаше безизразно. Продължи да упорства, сякаш съзнанието му беше помръкнало. Магия ли беше или неговият инат му изигра лоша шега, никой не разбра. Но когато тя изчезна в ...

Отново е вечер,задушна,немечтана,свадлива,безпространствено суха,удря в гърдите,свива очите за кратко макар, за да остане до сутринта,когато мечтата идва и криле от нежна душевност се рее в косите на вятъра..
Едно детско гласче събужда заспалата съвест на жената до дивана,а от устните и се отронва т ...