I woke up it was seven
I waited 'till eleven
Just to figure out that no one would call
I think I've got a lot of friends but
I don't hear from them ...

Justin Timberlake - My Love
Ако ти напиша симфония,
С която просто да ти кажа, колко много ми липсваш
Какво ли би направила?
Ако ти кажа, че си красива ...

Извади от кобура
пистолета и стреля...
с мъничко вода.
Не беше истински,
а детски, то правеше си ...

Под скъсаните одеяла
стариците
се взират
в шупналия като баница
таван. ...

Макар да знам, че ме обичаш,
почувствах се от теб неоценена;
След месец заминавам надалече,
а във месеците преди този бях за теб второстепенна...
Усмивката ти търсих - ...

Всеки стих има смисъл ...
всеки стон е някакъв зов
и макар да не е оценена
за творбата се иска любов.
А какво е творба ще ме питаш ...

Ела... Eла...
побързай, моля те...
ела... от Индия, от Азия,
от океана и небето,
от синевата утринна, ...

Виждам те като искрящо злато. Като Слънце в тъмна нощ. Като звезда, повела ме по пътя стръмен, нагоре към по-нов, светъл небосвод.
За мене - ти си като глътка вино. Като бучка захар в моето кафе. За мене няма по-красиви от твоите очи, от тъмно кадифе.
До мене - ти си като слънчев лъч, светещ в моя м ...

в намерени истини
от лъжите
порутени
в руини
от изминали дни ...

Ще помоля луната и аз да прекрача,
този свят и това тъжно небе...
Тук, моя обич, ти все така си далече,
искам близо да бъда до тебе!
Слънце ще бъдеш, аз - облаче бяло, ...

пред очите
на здрача
с тихи сълзи
ще плача
слепотата ...

Защо, съдба, си толкова жестока?
Защо открадна моето дете?
Защо погуби щастливите ми дни
и крилете на мечтите от раз изтръгна ти?
Защо избра ти точно мене? ...

На склон съм поставил
душата ...
Л.А.Сенека
Той няма нищо
в лявата, ...

Вървях по житейския път,
но се препънах в камъче малко,
паднах и си ударих кракът
и това забави хода ми - жалко.
Но мина се време ...

Никога не бях казвала "извинявай",
защото нямаше причина:
думи като "прощавай"
ми се струваха посредствена картина.
Но изведнъж прозрях ...

Обичам те!....Тези думи теб те плашат,
когато неподплатени са с дела,
но как ли иначе да изкажа
това, което е в моята душа.
Единствено твоите ръце ...

Отново съм на кръстопът и не разбирам
червено или жълто свети светофар..
Автомобила ми бучи неспирен
и сблъсках се със задната кола.
Насрещната се чукна в челен удар, ...

- Тогава страдах,
помниш ли?
Когато падах
в тъмна пропаст
и тъжен вятър ...

Ще ме намериш
...някой ден...
Светът ти
ще е малко уморен.
И малко есенно ...

Молих се на Бог, на Светата Дева се надявах,
че ще пазят те, моето единстенно дете.
От тях не исках аз пари, имоти,
на колене живот и здраве за сина си просих.
Десетте заповеди на Бога изпълнявах, ...

Защо се раждаме, живеем?
Не може ли да се родим,
а после просто да умрем?
Защо измъчват ни годините?
Защо са, ...

Замълчи! Искам да ти кажа, че още те обичам, че искам с мене да мечтаеш, че се моля на уста със твоето име. Почакай! Нека твоят празник, бъде изгрев без заник и дълголетие, и обич, ти желая от сърце. Кажи! Не е ли вярно - по очите ти личи, че и ти ме обичаш... 25.12.2002

Ти не си мираж-
мое Слънце през зимата,
огряло душата ми,
стоплило тялото ми в студа.
Ти не си измама- ...

Ти си минало-
за добро или за зло.
Ти си спомен блед,
в моето и неговото сърце,
ти си грешка- ...

Заради теб изписах
много листи.
Да те възпея... Исках...
И безмилостно,
със двете си ръце - ...

Преминавайки през плътна тъмнина,
когато виждам единствено самота,
само ти можеш да ме изведеш,
през мойте очи истината да прозреш,
в твоето сърце да ме прибереш. ...

Тъмно облачно небе, обширни поля
в далечината виждам планина.
Листата по дърветата вече пожълтели,
разлюлявани от лекия и приятен вятър.
Надеждата, спокойствието и самотата ...

Беше един от онези дни за които мечтае всеки любител на спокойният аскетичен живот сред природата - парещ понеделник в края на лятото и претъпкан до болка трамвай в дежурноно обедно задръстване на големия град. Всевъзможни миризми, една от друга по-неповторими се извиваха с отчайваща жестокост за да ...

От този момент намразих дните и се влюбих лудо в нощите. През нощта, двамата с Божидар, препускахме яростно към едно мъничко тайнство и излизахме пречистени оттам на сутринта. С всяка изминала нощ копнежът на телата ни ставаше все по-силен и все повече ни отдалечаваше от реалността. Вече нямахме нуж ...

Срещнах го на едно разгорещено студентско събрание. Бях едва първи курс студентка в Историческия факултет, а вече знаех за него, повече отколкото за всеки друг от колегите ми. Всички го описваха като чаровен и пленителен, почти божествен. Беше се превърнал в легенда. Казваше се Божидар.