Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.3K results
Изкувството актриса
🇧🇬
Ето на сцената си и вече си различна..
Тъжна,но някак си оптимистична..
Забавляваш публиката сива
с твоита персона талантлива..
Усмихваш се,а вътре те боли ...
Едно глухарче май ми проговори!
Смутена зърнах насълзените му очи.
Протегнах длан и сбрах простора,
по-ясен и от шепа сняг в тежки дни.
Дарих му го с цялото свое доверие, ...
Зад една красива външност: душа от огън, чувства нежни Докосвайки те аз разбирам, че без твойта топлина в студ умирам Седя самотен, от студ скован аз пиша иметоти в снега Сълзи се ронят, седя и чакам Миг полъх от твоята душа Аз те чакам, а ти не идваш Едва ли сълзите ми ще те върнат...
ПРЕДИ
БЯХ КАТО ВСИЧКИ И ОБИЧАХ ДА УСЕЩАМ слънцето и дъжда
с кожата си и вятъра в косите си, ДА СЛУШАМ песента
на птичи хор в лятно утро и ромон на буйни поточета,
ДА ГЛЕДАМ бурята, морето и полет на птица, ...
Бях унил и самотен, бях намразил света, и в гърдите ми тлееше тъмна жарава... Всеки ден бе за мен къс оглозгана мърша. И крещях отвратен; “Суета, суета, по-добре да ме няма, да отмина в забрава, не безсмислици жалки да върша!” Но тогава намерих красиви слова, подарих си от тяхната “тиха магия” и пот ...
Пред всички ти си един, а в себе си друг...
трябва да бъдеш актьор мним,
а искаш да викаш напук!
Искаш всички да чуят твоя стон.
Да им говориш на висок тон! ...
Угаснала камина е сърцето ми...
Сърцето ми - угаснала и ледена камина,
сред съчките от спомени в забрава тля,
ръцете днес прегърнаха студа на тая зима,
а в погледа ми сняг смълчано заваля... ...
Заспаха тежък сън цветята, небето сбърчи свойте черти, пронизващ вятър разлюля листата, изсъхнали във своите висини Приседна първата снежинка, морна, на стръкче жилава трева и свеждайки очи, покорна, светът погълна в белота. Не след дълго крачеше бодро загърнат в кожи, като звяр през преспите със св ...
ПОДАРИ МИ...
Подари ми очите си, да ме гледат със плам,
да са с мен, уморен щом заспя.
И в най-черната нощ, и във буря, да знам –
две звездици за мене блестят. ...
Нима е възможно някде да съществуваш?
Лице за мене нямаш в този свят.
Звездите пак към мен се приближават
и ми шептят с твоя глас.
Притихвам и дъхът в гърдите спира, ...
Кой ще повдигне земята от сърцата ни светли?
Къде е опорната точка?
Мечтите ни бяха сламени лостове,
волята - въже на обесения.
Сняг, градушка и отново празни ...
Мисъл, ( от погледите чужди скрита)
във нея - очакване, надежда и копнеж,
след тях - съмнение, въздишка,
миг - спомен, болка, нов стремеж.
Мечта - гореща ласка, нежни устни, ...
В спомени прерязваш ме с усмивка,
смелостта ти се превръща в прах,
че думите ти чувам във отровна нишка
по телефона, а не в очите ми - от страх.
Единствено научи сърцето ми да страда, ...