Здравей!..Да повървим,
нали посоката съвпада.
Не ми се мисли
обобщено,но всички
сме на тази права, ...

Когато ни е трудно да сме същите,
остават две ръце, които чакат да простим,
остава и едно сърце да плаче...
И тръгваме след есента сами,
и бавно ни поглъща листопада, ...

Ще дойда окъпан
от лазура,
ще бъда добър,
нежен и тих.
Ще целуна ...

Любовта изгрява
в приказна позлата,
от хоризонта
на сърцето.
Нощ, загърната ...

Ела да те прегърна!
Не, не мога времето назад да върна,
но с теб ще залепим разбитият ти свят.
Ела да те прегърна.
На всекиго се случва любимият ...

Позволи да те обичам.Да те имам за мига.
Позволи ми от тебе да събличам всяка мисъл, нявяваща тъга.
Позволи ми да докосна твоето лице.
Позволи да се огледам в мъжа със детски страхове.
Позволи ми да съм твоя пристан, приютяващ те при буря. ...

На гробището бялата стена
ни разделя.
Вечер ти заспиваш до мъжа си,
аз лежа зад нея.
Ниска е стената, ала няма ...

След последния откъснат цвят на лятото,
след шумната тълпа по плажната алея,
сподиряме със поглед тъжен полета на ятото,
помахали за сбогом.Отново ще се слеем
с разкъсващия шум на булевардите, ...

Сънят се губи
в тъмното не спиш?!
Зениците ти
разширени от умора,
извикват спомени ...

Във вените му течеше благородна кръв - баща му и всички роднини по бащина линия очевидно са били от канадската порода "ню фаундленд". Козината - гъста, гладка и черна, очите - черни и проницателни, муцуната - удължена и волева и накрая опашката - рунтава, извита над гърба - издаваха расовостта на по ...

СИЛАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Това, което ще напиша, е посветено на делото на двамата солунски братя св. св. Константин-Кирил Философ и Методий, които през IX в. създадоха глаголицата, от която произлезе кирилицата, която днес и ...

Смалявам се...Ужасно се смалявам... Светът ми всеки миг се прекроява... Нима за нищо вече аз не ставам? Животът ли червен картон ми дава? Стопиха се приятелите...всички. На мястото им зее празна дупка... Изнесоха се, сякаш, по терлички и всеки се заключи във черупка... Роднините... останаха далече.. ...

- Какво ти е? - пита тя.
- Уморен съм.
Часът е седем. Навън вече е тъмно. В кристалната чернота на прозореца виждам отражението на булеварда. Десетки фарове на коли в едната, десетки задни стопове и габарити в обратната посока плуват безшумно. Достатъчно далече съм от тях, за да не се чува нито звук ...

Отскоро съм във фирмата и не познавам квартала добре. Всъщност и София не познавам добре извън широкия център. На картата видях, че е някъде на юг от Западния парк, малко преди Военното училище. Знаех, че е непрестижен квартал и че нашата куриерска фирма, “Фаст Деливърс”, много рядко има доставки та ...

1. Късен облачен следобед. На килима стои момче и си играе с конструктор... на 35 е. Какво момче? Ако се вгледаш внимателно в пълното му, леко безизразно лице, ще разбереш... За него животът е спрял на 10. Жестоко и горчиво. Без да пита. Случва се понякога... Майка му стои отстрани и сгъва стара тен ...

Не съм планирала точно такова продължение на историята, но то се случи и се чувствам отговорна след като споделих началото, да те осветля как още един път с е сблъсках с необикновен литературен образ в реалния живот. Този път не беше старица, а циганка – гледачка на ръка и на к`вото дадеш или имаш п ...

Говориш ли със призраци понякога,
прескачайки натрупания пясък?
Замисляш ли се с него за Промяната,
подхвърляйки си стихчета наум?
И след това да виждаш русокоси... ...

Не я желая, тази моя глупост,
белязала ме още в крехкостта -
невръстна по душа на всяка възраст -
да бе магия, нещо ще я спре.
А тя не е и дума на орисница ...

Сърцето ми се пръсна на хиляди частици -
тъй, сякаш с болен вик кристална чаша се строши.
По неравната повърхност на земята
останаха и капки кръв - от виното,от болка и лъжи.
Самичка съм, в сянка,от пламъка неосветена. ...

Един, два, три...
Не остават още много дни;
Четири, пет, шест...
Както вчера, плаках и нощес;
Седем, осем, девет... ...

Една душа-
на две от огъня е разделена.
Една сълза-
безсмъртна и окървавена.
Една мечта- ...

Зимен ден.
Вятърът бърза на някъде.
Тъжен ден.
Капчици мокрят навсякъде.
Шумен ден. ...

Любов - защо си тъй жестока?
Защо ме караш пак да се надявам?
И в мислите ми като спомен, защо
ти връщаш се отново,
и отново... ...

Всеки ден гладувам...
Всеки ден...
за да можеш ти всичко да имаш...
Всеки ден си струва...
Всеки ден... ...

Израснах там,
до старото пристанище.
И сядах край реката
често.
И гледах всеки ден ...

Спокойно приемам животът нелек -
умора и тягост, и всички беди,
кому да се сърдя, та аз съм човек,
във грях ме и моята майка роди.
Сама ще се боря - до краен предел, ...

Подавам устни,
ето, ето ги -
опивай с топлина!
Вземи гръдта ми,
твоя, твоя е - ...

Сю,
На този ден преди
години двадесет и три,
командата била е:
“-Строй се! Раввнис! ...

Ще те търся,докато съм жива !
С поглед ще обхождам аз звездите.
Ще питам:"Къде си сине ?
Къде е твойто кътче във Вселената ?"
С очи изпепелени към Слънцето ще гледам. ...

Като виенско колело,животът се върти.
В един миг си горе на върха,
а в другият си паднал низко !
Издигането е вълшебно.
Бавно литваш към небето, ...

Не ми измисляй име.
Аз нямам имена.
За всички непозната,
под знаменателя - Жена.
Но в двете си ръце събрала, ...

Малкият есенен дъжд
почуква
по дългите ламарини
тихо,
невидимо. ...

Към Теб
Погледа насочен
през огледалото на всички сенки на отминалите страсти
През него аз достигам те, повдигам и целувам
Ръцете ги научих да описват твойто тяло ...