Аз съм цялата звън - златна струна се скъса, сякаш мракът отрони горяща сълза. Дали всичко бе сън
или просто е късно светлината топяща се да задържа? Тишина от космическа бездна се свлича като дъжд, а земята под него гори. В мойта тайна се врича - да бъда обичана... а нима от любов тъй жестоко боли?

лек полъх от сайта на откровения
започвам без много обяснения
нет нямам... и компютър дори
влизам рядко и чета произведения на неоткрити звезди
на средата на България съм далече от дома ...

Анчо, ще те обичам още много пъти по три!
Три години усмивка нелепа,
тайни прегръдки, устни присвити,
бисерна нежност, пъстри искрици
и любов, любов до насита ...

Бях тъй глупава, наивна,
само болка ми донесе любовта,
страхувах се отново да обикна,
само ти подаде ми ръка.
Другарка вярна ми беше самотата, ...

Трудно се намира добър и верен приятел. Търсенето може да отнеме месеци, а понякога даже и години, но според мен е по-добре бавно и сигурно изграждане на приятелство, вместо множество повърхостни връзки. Хубаво е да имаш човек до себе си, който да бъде с теб във всякакви моменти, било то тъжни или в ...

Когато...
Когато пламне в теб искрата
и усетиш бесния световртеж,
тясна става в миг Земята,
всичко слива се в един копнеж. ...

...
Свилена потръпна от вятъра, който идваше откъм гърба й. Погледна Огнян. Очите му искряха в тъмното, устните изведнъж сякаш пресъхнаха, лепнеха и докато говореше, гласът му излизаше сух.
-По цялото крайбрежие делфините били изтребени. Само тук те се появили след няколко години. Завърнали се, но н ...

...
В една мрачна ноемврийска вечер, наскоро след годежа, Яна застигна Явор, който отиваше към чорбаджи Сирмови. Вече се стъмняваше, хората бързаха да се приберат по домовете си и затуй Явор не обърна внимание на догонващите го стъпки, докато Яна не подръпна ръкава му да го спре. Загърната в някакъв ...

ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ
I
Колко време вече чака покачен на стария явор край чешмата - Яна все не идва и не идва! Вслушва се в различни стъпки, надзърта между клоните да я види издалече, цялото тяло го заболя да се свива между листата, без да мръдне, та момите долу да не го чуят. Напразно! И тая заран не я ви ...

Оставям миналото зад гърба
и скачам в бездната с тъга...
Дано тялото ми разчленено
от теб да бъде посетено!
Дано в сълзи се удавиш ...

ОБЯСНЕНИЕ В долината на шепотен зов, те приканих за две откровения, ти не беше за среща готов, а пък аз за фалшиви смирения. Тишината прозрачна е там, и разлятите багри в покоя, извисяват духа като в храм, и се раждат словата в базброя. Ще завържа особено две, в целофан от сълзливо трептение, и ще с ...

Малко отшелничество
и започваш да се чувстваш.
Минал си предела.
° ° °
Яйцата са като глави - ...

Живеех в свят красив и мой.
Наречен с твойто име.
Без болка, без тъга, красив бе той,
а с тебе бяхме влюбени щастливи!
Но ти си тръгна... ...

НЕЖНА ПЕСЕН
Кой в ноща
сълзите ми изпи?
Кой така сърдечно
ме целуна? ...

Лятото си ти, любими...
Горещо лято с много цветя.
Страстни емоции и мечти красиви,
и най-вече обич в нашите сърца.
Но нека лятото не свършва с нашата любов. ...

Грозно
Несигурно пристъпям в мразовитото утро. Утро ли? Как, по дяволите разбрах, че е утро? В тази скапана страна трудно се ориентирам кога е нощ и кога ден. Все един и същ гаден сив и влажен полумрак. Сякаш някой побъркан алхимик се е опитвал да създаде нещо ново, нещо по-добро от всичко досега. И ...

Малкия
Малкия - студен убиец от черна, оксидирана стомана те чака.
В твоя блок. На стълбите между твоята и горната площадка. Господарят му е развил крушката на етажа и е запушил шпионките на любопитните съседи. И той чака. Точно теб.
Но ти закъсняваш – както винаги. Докато имаше живи приятели, те се ...

"Обичай ме!" - ми казваш всеки ден.
"Oбичам те!" - повтаряш без умора.
Е, по-щастлива има ли от мен?
Аз най-обичаната съм, безспорно!
И мисля си понякога, дали ...

Хайде тръгвай,
защото мразя разделите.
Ако заплача
ще покажа колко съм слаба.
Не плачат ...

"Какво искате", попитах влезлия с глас, изразяващ просто учудване, а не раздразнение или дори страх, тъй като мъжът изглеждаше мек и безобиден. "Нищо", отвърна той и свали шапката си (едва сега забелязах, че е с мека филцова шапка), от което видът му стана почти жалък, "просто искам да поседя на топ ...

Към морето !
(където и да е то)
Мислите ми, като рояк ядосани пчели, нещастно се лутаха между затворените прозорци на колата. Когато се случеше главата ми да застане на пътя им те ядно ме стрелваха в слепочията, промъкваха се в мозъка ми и отровно напускаха до следващо пронизване. По дяволите, защо ...

Въздушни кули - срутват се на пясък...
Без смисъл мисли прогонват се от вятър...
Слепците гледат - очи умират в блясък...
И глухи чуват - подхлъзват се на плясък...
Светци неземни - по дъното се реят, ...

Отлетяха вчера белите лястовици,
но белият гълъб кацна на нашите улици...
Но дали сред хиляди гарвани,
не сме забравили за белия гълъб в нас
Поздрави, Ралица!

Защо ми каза, че ме обичаш,
така беше по-добре.
Поне бях свикнала с болката.
Сега прозрях нещо, което
видях по времето, в което ...

Къпеш се в светлина,която поражда срах.
Живееш живота си.
Ставаш за смях.
Пътят ти пресечен е от ужасния грях.
Смъртта разсъблече те в неясния мрак. ...

НОВОТО ПЪЛНОЛУНИЕ И както се случва в приказките - това село не беше като
останалите. Жителите му си живееха съвсем нормално въпреки тихата си лудост без
въобще да улавят живота извън него. Света не се интересуваше от него, а и селото
от света, сякаш че съществуваха независимо едно от друго, което н ...

В живота ми ти влезе мълчешком
почувствах - света спря да се върти.
От този миг сърцето ми е твоя дом
и с тебе свързани са моите мечти.
...

Протягате ръце...
Усмивки, скрили болката горчива,
изпращате - като стрели - един на друг.
И всеки в погледа на другия открива
неясен присмех... ...

Изпей ми песните, които ми бяха толкова любими, и същите онези песни, оставили ни спомени незабравими. Разкажи ми приказката стара, доброто, във която побеждава, онази приказка, която повтаряше ми до забрава. И онези стихове красиви, които шепнеше ми във ухото, когато бяхме двамата щастливи: припомн ...

Обичах те!
Обичам те!
И пак ще те обичам!
За мен смъртта не е раздяла!
И макар света да бъде вече по-различен ...

София
София е градът, в който съм родена и живея. Тя е столицата на България. Нейното население надхвърля един милион души. Тук има много забележителности като музеи, паркове и паметници.Най-големите и интересни музеи са Природо-научният музей, където можем да видим множество животни и птици и Истор ...