По тъмните пътеки се прибира.
Държи стотинките в ръка,
а в другата държи цигулка.
По страшните пътеки беше бродил,
и белезите му подсказват за това. ...

Тъжна разходка по плажа
При изгрев на тъжна луна
Предлагам понякога
Малък кораб забравя
Да диктува в морето вълни ...

Пожълтяла фотография на самотен плаж
Осветена от сълзите восъчни
На пожълтяла свещ

Спомням си, че там вървеше хилаво момче ...

I.
Непрозрачна мъгла ме прегръща
И двамата влизаме вкъщи
По улиците навън се стичат
Като реки хора в колите си ...

Чувствал ли си се така
сякаш пропадаш...
Чувствал ли си се така
сякаш губиш всичко...
Случвало ли ти се е ...

Ти ме създаде
Звезда съм аз! Високо в небосвода грея,
защото ти ми подари небе!
И птица съм - със влюбен дух се рея,
защото ти ми подари криле! ...

Ако някой ден се върнеш,
при мен любими мой...
най-чудна песен в мен ще звънне.
Ще се закича с Момина сълза
и по росата боса ще изтичам. ...

Да чакам тук сама,
това е моята съдба!
Да плача нощ и ден,
игра това е вече за мен,
но тази игра ще свърши ...

Сега си тук
и те обичам...
Обичам те,
когато си приличаме.
Обичам те, ...

Ако беше извор,
дълго вода
от тебе бих пила.
Ако беше в душата ми стих,
бих ти дала най-чистото име. ...

Ще се срещнем непременно - по сценария сме длъжни.
(той е писан от затворник и подписан е: О’Хенри)
Там ще бъдем много смешни, Там ще бъдем малко тъжни,
над червивите асфалти под неони побелели.
Аз ще съм с букет в хартия, ти- с усмивка на лицето ...

Любовта е най-силното чувство, което човек може да изпита през живота си. Тя води хората към смели постъпки и когато е истинска и силна, оправдава бягството от дома. Много хора в името на любовта напускат родното си място, своите родители, роднини, защото това чувство е по-силно от привързаността. Н ...

(не съм решил за себе си дали да се отпечата!!!)
Читателю мой, защо тази книга взе я?
Какво очакваш да прочетеш тук?
Чувствата мои описах в нея,
но не желая с тях да стигна до тук! ...

...
Душата ранена,
като птица уморена,
сега не лети,
а бавно и тъжно, ...

...
Поглед кратък ,
като миг безкраен –
всичко ли казва
или лъжи ни нашепва? ...

Минало. Зачатие. Живот. Миг. Бъдеще.Тайна. Настояще...
Къде е смисълът? Каква е загадката? Какъв е пътят към истината и познанието, към пълноценното човешко съществуване?
Всъщност всичко това е задача без сигурно и точно решение, една невероятно красива магия- тайнствена и силна, която ни удивлява с ...

Прости ми, че се събуждам,
и погледжам към небето.
Усмихвам се на слънцето,
и трепва мислъта за теб в сърцето...
Не спирам да гледам красивата сянка ...

Още e в сърцето ти,
сянката на тъжния ми
поглед.
В ръцете ми
прегръдките ти ...

Как да побера тази любов
в моя свят, любовта,
колкото грахово зърно.
Настъпи времето да я отгледам
и си избрах една евтина ...

Ева ходеше нервно насам-натам из апартамента си. Поглеждаше часовника на стената и се чудеше как ще успее да се приготви. Дими щеше да дойде вече, а тя още не беше готова. Вратите на гардероба отворени, на леглото имаше дрехи и бельо, комбинирани като комплекти, а тя се разхождаше само по една копри ...

Една едничка вечер само
те моля, нека бъдем двама,
а после, като в мелодрама
ще се превърнеш ти във мама!
Молбата ми е без загадки, ...

Лист отронен във късната есен,
струна пееща припев познат,
лъч в очите и ражда се песен,
и се ражда нечакан, мил свят,
и се събужда пак във мене ...

На запад от Понт, между Истър и Хем
земята е бойна арена.
Развява се буен славянски перчем,
препускат прабългари, проблясва студено
острието на меча, издигнат в закана, ...

Какво ми е? Сякаш в душата ми се надига цялата болка на хиляди и още толкова хора.
Пак се чувствам самичка, а и не искам да съм с някой. Ти пак обърка душата ми. И за какво, защо, как пак стана така? Разумът ми казва да бягам, бягам, а не искам, не искам. Искам пак светът да легне в краката ми, всич ...

Светлината веднъж ми тя показа,
като сърцето и душата ми докосна.
След години тя повтори.
Но този път ме хвана за ръка
И тръгна с мен към светлината.

В друг свят.
Не се търчи, ни бърза,
затуй това и правим:
седим, лежим
или пък се носим, ...

И ний като тревата
мъчим се да растем и оцелеем,
но се намира някой,
да ни подкоси или потъпче.
Тъй си мисля, докат разпускам ...

Всичко е потънало в мъгла. Непрогледна мъгла. Няма значение дали отваряш или
затваряш очи, всичко е в мрак. Няма значение дали плачеш или се смееш, тъмнината
поглъща всичко. Няма значение какво изпитваш... никой не се интересува от
чувствата ти... Иска ти се това да са просто думи, думи празни като
...

Една минута мълчание
И една минута вътрешен спор
Още една минута лъжи

Отвори си очите ...

Когато имаш толкова много,
ти трябва толкова малко -
да прогледнеш
и да го оцениш!

Пътуваме по стръмните пътеки
на днешните копнежи и мечти.
А вчерашните са отминали,
за утрешните рано е, нали...
Посоките се губят сред безкрая - ...