Месецът води блестящите звезди -
по небето бродят безброй светлини.
Леките облаци вече спят.
Цветенцата нежни затварят очи
и тихо дъждецът приятно ръми. ...

Много често хората около мен са задавали въпроса “Защо се ядосваш, когато тези ритнитопковци губят? Дреме им на тях за твоите нерви, те нали си взимат заплатите всеки месец...” или “Защо се радваш толкова много, все едно ти играеш или ти печелиш”... Как да обясня какво е “солидарност към нещо любимо ...

Раздяла
Потънала в мрака,
мечти забравила,
ходеща без цел.
Това съм аз! ...

На Хр.
Завръщам се, мое мило градче,
завръщам се плачеща, нищожна.
Много дни не дишах с теб,
повярвай, беше невъзможно ...

Искам да си нежен вятър,
пилеещ косите ми, игрив.
Искам да си цветен стрък
ароматен, истински и жив.
Искам да си хладен дъжд, ...

Свързва ни мрежата
невидима на мислите.
И зная, че ако ти си тук,
в следващия миг
и аз пристигам. ...

Паркът “Скобелев”, герои и любовници Спи светът, спи градът, спи езикът, спи и поетът Йосиф Бродски – и сънува, сънува как сънува лондончанинът Джон Дън Дори и циганите на Бала Баир сънуват и спят, спят и сънуват тъгите ни – пука им... Спи “Майка България” – монумент от гранит. Спи права, забила ръц ...

ОБРЕЧЕНОСТ
Пред тебе като в черква коленича.
Богиня си и знам, ще разбереш,
че неведнъж в живота съм обичал,
но не с такава жар и с тоз` кипеж ...

Денят
понякога дълъг, понякога къс,
не винаги хубав, често и зъл.
Понякога мъки, страдания,
друг път мигове добри - ...

НА НЕЯ
Една сълза по бузата се стича ,
скрила в себе си от болка океан.
Споменът небрежно се съблича ,
останал в тъмнината с нея сам. ...

Тръгвам през черната угар на спомена.
Пред мене е голо, студено поле.
Небето оглежда отблясъци доменни
и тъмните сенки на черни криле.
Браздите разкрачени, чакат сеячите... ...

Къде си…
Къде си мое вдъхновение?
Къде да те търся, кажи?
Стоя със писалка в ръка,
а отвътре гласът ми мълчи. ...

Да си искрица от отминал блясък...
Да бъдеш ехо от заглъхнал крясък...
Да си звезда в безкраен небосклон...
Да бъдеш птица вечно без подслон...
Да си последният от твоя род, потомък... ...

В безутешна безучастност,
в скука, в самота
изгарях в своето щастие,
да бъда влюбена жена.
Да се измъчвам с време, ...

Преминава тя
Огън гори вътре в мен.
Насладете се на топлината.
Запелете частица от мен:
следвайте светлината ...

Мразя теб!
Мразя стъпката назад!
Мразя старите слова!
Не искам между чувствата и
разума да се разкъсвам, ...

Обичам
Обичам твоят поглед мил,изпълнен с нежност,
обичам да виждам усмивката ти,когато приближавам,
обичам устните,с които нежно ме целуваш,
обичам и ръцете,които с трепет ме прегръщат, ...

Колко мечти скрила е във тъмнината
Колко погледи останали са-гледащи звездите
Колко въздишки попили са във самотата
Колко сърца туптели са,бродещи във сенките
Колко думи,останали във шепот ...

Желко Йоксимович - Сърне мое
(Eurovision 2004)
(Евровизия 2004)
Lane moje
kada na te pomislim ...

Знанието е сила
"Стремете се да знаете и имайте смелост да знаете!”
Жажда! Жажда за живот, енергия и борба. Живот на един дъх, енергия за цял живот и борба за вечността. Жива съм ... усещам във всяка своя клетка кипежа и буш ...

В далечната 1996 г. цяла Япония отбелязваше една тъжна година след опустошителното земетресение в Кобе, когато на остров Хоккайдо се случи нещо ужасяващо.
Един тунел се срути, докато през него минавали междуградски автобус и лека кола. Всички телевизии моментално разпространиха новината, а на мястот ...

РАЗМИСЛИ РАЗНИ МИСЛИ РАЗМИТИ...
По много начини започвах следния текст... и всяка дума ми изглеждаше проста, семпла, кратка и даже цинична. И многото думи не ми помогнаха да опиша цялото... все бяха недостатъчни, а недостатъ ...

Всичко, което си има начало, си има и край. Евентуално. Някъде около шест без
десет (central laolin time), една полуудушена опасно свежо-зелена жаба показа
срамежлив признак на живот. Тя раздвижи задните си крака, изпъна ги подобаващо,
разкърши се и пое пътя на стадния жабешки инстинкт. Пейзажът, из ...

Крайностите като че ли са ни необходими за да усетим, че живеем.
Неосъзнали комплексността и разнообразието на тъй нареченото ежедневие, ние
бързаме да изпаднем в състоянието на галеща егото ни екзалтация, породено от, по
собственото ни мнение, окончателното тотализиране на даден аспект от
заобикаля ...

ДОВОЛНА
Доволна съм, че мога да живея
във твоят дом и твоето сърце.
Щастлива ще съм, ако съумея
да си остана в роля на дете. ...

Всеки ден
Всеки ден те виждам - в даскало, дори навън,
всеки ден ми се усмихваш с почти невинната приятелска усмивка,
всеки ден ме заговаряш с дежурното ,,здравей" и отминаваш,
всеки ден мечтая да те имам, да те прегърна и целуна, ...

Ката факторът в стил хайку
ХАНАШИКАТА (начин на говорене)
1. За жени
Чело в земята
Безшумно удряй ти ...

Ин-версия
Как тази пролет, странно,
небето се обърна на земя.
Луната похлупак ни стана,
а слънцето от гняв позеленя. ...

/гражданска позиция - по истински случай/
Искаш за мене да пишеш...
Пиши. Драскачите с мен си
изкарвате хляба.
Какво искаш да знаеш... ...

Заучените положения са съставната част на изпълнената с влажни звуци и
препъващи лиани джунгла, наречена междуличностни отношения. Спонтанността остава
някъде на заден план, откровеното мнение е обяздено от треторазряден хумор, а
учудването е прегазено от сапунения мехур на необоснованата горделивос ...

Ти дойде и отмина
в моя живот - като сън.
Като звън на камбана отекна
твоят смях и потъна във мен.
Долетя, като прелетна птица ...