Приказка, която всъшност е една тъжна
история
Имало едно време едно царство, което не било някъде в планината или на брега на бурното море, а в малка китна равнина. Малкото царство притежавало едно единствено огромно богатство-прекрасна принцеса. Тя имала красива усмивка, обезкуражаваща всичко живо, ...

Спокойствие,пропито със злоба
Вяра,започнала с ненавист
Обич,премахнала любов
Омраза-причина за живот
Искреност-жар на луна ...

Днес е Сряда,
нека сме открити.
Хвърляй картите пред мен.
Ще те гледам смело във очите,
всяка дума ще заключвам в плен. ...

тръгваш вече... мислех, че няма да ме заболи или поне не много.
Но ти вече тръгваш.
отиваш си. Когато ни делеше само дъхът ни, смятах, че си далече, много далече.
А ти сега тръгваш.
И няма да се върнеш. Зная. Не ми каза Довиждане. И здравей не ми каза. ...

По-добре
Омръзнал на себе си за първи път
Отчаян от всичко
Краят настъпи
Омръзнал на всички за пореден път ...

Приятелю, приятелю, защо се лъжем,
че се докосваме невинно, по приятелски?
Страх те е все пак, знам, да не би да се обвържем,
не ми пробутвай, моля те, този поглед монашески.
Та аз не съм дете, по-малко монахиня ...

Светът е място злокобно
на смърт и разруха,
на омраза жестока
прокоба над всички
виси пак тегобно ...

08:40
морето е наблизо
и ми маха
08:41
с грамадната си мокра длан ...

Нямам нужда от ръката ти студена,
когато пропаднала в нищото стоя.
Не търся вече душата ти, от любов лишена,
щом всичко в нея превърнато е в празнина.
... ...

Скитам отново в пустия град...
Навън е тъмно, мокро, студено...
И вали тихичко топлият дъжд пак...
Топло е навън, а в мен е заледено...
Аз крача боса по земята, ...

Казват, времето лекува...
Не, не вярвам във това.
Продължава сърцето спомените да бленува,
копнее да изпита отново любовта...
Казват, всичко се забравя, ...

Петър Моканина си лежеше под сянката на стария орех и се чудеше откъде ще намери сили да прекопае лозето. Беше мнооого горещо, а той беше прехвърлил 50-те – достатъчни нему причини, за да не рискува живота и здравето си в работа.
В този момент той видя селянина – беше едър и одърпан мъж, който едва ...

Не, няма да ти кажа да спираш
и няма да те съветвам стила да сменяш!
Щом ще говорим за истината, нека ти кажа тогава,
как никои не ме разбира и така време си минава...
знам, че вие ще усетите смисъла, ...

Грейнали лица, на малките деца.
Светещи очи, затихнали сега.
Ето идва тя - майката добра,
носеща цяла кошница с яйца...
И ето всички бързо, мама обкражиха ...

Ако леко сменим гледната точка, мръднем с мечта и половина в ляво и загърбим конвенционалността на ежедневието всеки от нас би вникнал в теорията на Гх-Моу за полезните идеи. Той бе родом от една сива планетка, която бе известна преди всичко със стеснителността и доброто възпитание на своите обитате ...

Често из мултивселената се пръкват цивилизации. Или поне съвкупност от индивиди
с едно и също ниво на ограниченост, които са осъзнали, че освен с биологичните
потребности могат да си запълват времето и с други дейности. Подобна занимателна
инициатива е задаването на въпроси от сорта: “А бре ний защо ...

Мили деца, слушайте родителите си!? Не пийте алкохол и не употребявайте
наркотици?!? Насладете се на бясно изтичащия миг на вашата невинност. Пазете с
цената на всичко усещането за безсмъртие и безвремие, което ви е подарено. Пийте
при всяка възможност от извора на чистата и непорочна младост. Знам, ...

Ако имаш плам в душата си не го гаси.
Дори да е една искрица само,
от нея огън запали.
Раздай по въгленче на всеки,
чиито плам е угасил, ...

Спомням си със радост миналото лято,
малкото градче далеч на юг.
Няма да забравя тази сладост,
от срещата с морето - точно тук.
С тебе бяхме най-щастливи, ...

Официална рокля,
малко грим.
Парфюм сладникав,
миг незабравим.
Пред къщата със рози, ...

Почакай,
не докосвай деня,
нека още поспи,
не събуждай зората!
Още скитници бродят ...

Щастлив ли си със нея,както беше с мен?
Изпълва ли със смях и лудост скучния ти ден?
Дете ли е или изтънчена жена?
Или преобразява се и в двете тя,
както аз някога? ...

Проклинам деня, в който те срещнах!
Проклинам часа, в който осъзнах, че те обичам!
Проклинам всяка твоя дума, с която ме нарани!
Проклина чувството, сърцето да боли!
Проклинам това, че напразно ти се вричах! ...

Искам хората да са добри...
Стига толкова злини!
Всеки потънал в търсене
на своя късмет,
наранява, пренебрегва ...

Седим един до друг двама,
гледам те с гаснещи очи.
За ръката искам да те хвана
да целувам твоите устни.
Изпивам те с поглед цяла вечер, ...

Ако можех да погледна света с други очи,
бих променила много неща...
Бих накарала сърцето вече да не скърби,
а хората да не усещат пронизваща студенина...
Ако можех да докосна нечия човешка душа, ...

Тръгна си. Просто така, както и дойде.
Забрави. Просто и лесно, сякаш не ме познаваш.
Ей така. Остави сърцето ми да умре,
Решила съм. За мен само спомен оставаш...
Върви. Не се обръщай, ...

Нищо не ме боли,на нищо не се радвам...
Превърнах се в безчувствен,механичен робот...
Никой и нищо не виждам,и да не виждам се надявам...
Живея в някакъв измислен поток...
Нямам сили за нищо, ...

Душaта тялото напуска,
стремейки се към светлина.
Тя иска да разчупи своите
Окови тленни и да хвръкне
над света. ...

Скърцащи стоманени крачета,
полазили изкуствен портокал.
Изкуствено сърце зададения алгоритъм следва
и ехото на всеки негов удар
пътува в коридори от метал. ...

Като вихър премина през живота ми някога,
устремена, забързана все нейде напред.
Устремила ума си към нещо безименно,
тъпчейки,мачкайки всичко под теб.
Рекушираха в тебе житейските дребни проблеми, ...