Така е отредена нам съдбата -
отвред връхлитат завист, суета
и ти напразно чакаш от тълпата
да ти протегнат дружеска ръка.
Широка длан да подържиш ти искаш, ...

Косата белее,
жълтеят листата.
Години и вятър ги брулят.
Сълзите на времето
хранят земята, ...

Потънал в стаята замислен,
усещам - празнотата ме поглъща.
Смисъла опитвам да намеря,
кръвта ми в камък се превръща.
Чувства, спомени бушуват, ...

ТЕЛЕФОН НА ДОВЕРИЕТО
Телефонът на бюрото иззвъня – тревожно, както звъняха телефоните в тази служба. Димитър посегна неохотно към слушалката.
"Само това ми липсваше! – помисли си той с раздразнение. – Някой сега да ми се за ...

-Не от дъжд са мокри косите ми днес,
не от вятър разрошени,
не от гребен разресвани,
не от слънце погалени...
Нито от длан са докосвани, ...

Ти избликаш от камък
и от морската сол,
от бездънните ями
и мрамора гол,
от стъкла и от перли ...

>>> Не искам да гледам,вече в очите ти,
>>>
>>> те ме раняват.
>>>
>>> Не искам да слушам,вече лъжите ти, ...

Прелей ми, от твоята кръв!
От въздуха лек ми прелей,
онзи въздух преминал
през дробовете чисти
на вселената в теб ми прелей! ...

Никога няма да те забравя. Дори да знам, че си далеч и ще останеш за дълго, няма да спра да те чакам и да вярвам в теб. Опитвам да си представя какво правиш във всеки един момент, дали си сам и ти изпращам цялата си нежност. Целувам снимката ти и, макар да я гледам ненаситно с часове, не мога да пре ...

Приятелю...
обичал ли си някога така –
от болката гърдите да изгарят
и самотата да обсебва всеки миг...
и думичка една душата ти руши ...

Веднъж един човек, почивайки край пътя, се загледа в пълзящата в краката му мравка и с почудване помисли: -Мога да смачкам тази мравка, ако пожелая бих могъл да унищожа целият й мравуняк, и тя никога не ще разбере кой и защо е постъпил така с нея. И нима по-същия начин ние хората, пъплейки по земята ...

Война!
-Нима не сте чули новината?
Тази сутрин са обявили война!
Ханс тръшна със замах вратата:
-Хайде всички,хайде на крака! ...

1945
Ханс не се завърна тази пролет.
Дълго чаках да го видя на прага.
Над Сталинград загинал в полет,
а беше такъв мъж, цял юначага! ...

На перона съм,
неочаквано се озовала.
Влакът ми се запиля,
оставил ме е на
незнайна гара. ...

Двулична омраза
изпълва очите
черна проказа
поробва душите
Мълчание ...

След дълъг ден,
когато птиците притихват в мрака
и нещо смътно се заражда в мен,
как иска ми се тихо да поплача,
подобно на зверче, попаднало в плен! ...

Аз видях залеза, който следваше изгрева – като змия захапала опашката си – в неговото сияйно великолепие. Бяхме вперили очите си в него, тя и аз, така, както пушачи на марихуана, неотменно следящи огъня на цигарата – увличащ, хипнотизиращ, разкриващ нови пространства. Меланхолията си беше отишла, а ...

В обляната от пълната луна
студена стая само топлият ти
дъх ме стопля.
Защо ли те сънувам?

Да угасим свещите,
да пием амброзията
от дъха ни,
прелял се с капки от кръвта ни,
с капки пот, мастило, ...

Тук съм, където ме няма,
аз съм тук
сред
несподелените скали
от споделени понятия, ...

От любов към теб,
ще се превърна на река-
бурна,пълноводна и необуздана..
В стихията си всичко живо ще руша,
а после уморена, ...

Кафето горчи по устните влажни,
леглото скърца ритмично под мен...
Любов за "Довиждане" телата събира,
а после всеки у дома се прибира.
Часовника с болка минути отмерва, ...

„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко съще ...

„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко съще ...

ИСКАМ
да те имам
и то само за мен!
да бъда нежен
перфектен ...

На Стефан Кръстев
с най-добри пожелания и от все сърце
През времето на бури и потоп,
на пагубни дихания
и жупел, ...

В началото бе словото. При нас, учениците, не беше изключение. С разликата, че словото ни по време на час не създаваше светове, а ни навличаше гнева на учителските субекти. Известна част от тях решиха да отвърнат на удара с удар и, вместо с респект, ни охлаждаха страстите с високодецибелни звукови в ...