По 7 катетъра проституират
в главите на червените учители по живот.
Учените изядоха своето откритие
и решиха, че лудостта е полезен подход.
Въпросите и отговорите размножаваха ...

Преди да ти кажа как се събрахме трябва да знаеш едно. Когата бяхме заедно с нея имахме един обичай, така да се каже. Винаги, каквото и щеше да става, независимо къде си ,какво правиш, можеш ли, не можеш ли, винаги си прозвънявахме точно в 00:00 часа полунощ на GSM-ите. Някак си с това символично си ...

Сламено - чупливо,
до лудост невротично,
болезнено – игриво,
диаболично!
До безнадеждна пустота ...

Сън за пролетта
В горчивината на живота си аз се сънувах в красиво някак лъчисто цвете. То разтвори чашката си и ме приюти...
"Само съм от както съществувам..."
"В мен се бият две сили, от както съм...."
"Обичам живота - не го познавам!" ...

Както и да е ,
вече няма смисъл да обяснявам,
няма на кого –
онези на които трябва, не ги интересува,
онези на които не трябва - няма защо. ...

Забавно е да си сам,
да пиеш за това,
да вдигаш наздравици с призраци -
някои от тях са живи и да,
това е най - забавното ...

***
Защо се получи така,
че станах хирург на миналото си?
Нямам нужда от анестезия:
безболезнен съм. ...

Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло №3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди.
- Защо ме викате?
- Боли ме, сестричке.
Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз.
- Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! ...

МАЙОРЪТ
Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По ...

Няма да ме вържеш тук
като бездомно псе.
Не,няма да я бъде тая!
Остави ме Дявола те взел,
остави ме поне да помечтая... ...

Здравей, живот!
Къде ли се срещнахме?
Дали не беше
в ония кривите улички,
капани на завоите сложил? ...

Като черна дупка ти поглъщаш
всичко хубаво и светло.
Само злото ти познаваш,
черно е за тебе всичко земно.
Ти полетя с разперени криле, ...

Когато те срещнах,
видях през очите ти
целия свят.
Когато си тръгвах
целият свят беше изчезнал.

Решавам да си тръгна
и да те забравя,
не ще се сбогувам,
просто те оставям.
Забравям всичко, което ни свързва, ...

Полепват устните по ситноперлената синева
и с топъл дъх насищат до прозрачност вечерта.
Косите букли са на огнедишащите ни слова,
а мислограмите са драконови щрихи в любовта.
Разресани са светлодумията на очи в очите ...

Безбариерно и хаотично падат звездите,
мигновенно без звук се стопяват:
черни са вече крилете на ангелите...
За шепа искрени сълзи с кръвта си плащат!
Летят тъжно над влажната земя, ...

Дните се разтварят като порти на параклис,
към тях пристъпвам с цялата си красота.
Върху стените инкрустираният светъл надпис
молитва тиха е, изписана във древността.
Преди да тръгна, на прага тихичко се спирам ...

А аз крещях на Бог,
повтаряйки отчаяно името ти ...
Опитвах се да те изтръгна от него
и да те скрия ... за себе си ...
За всички онези, ...

Пролет, лято, есен, зима,
година след година.
Времето отлита,
без за миг да спира.
"Закъсняваш ли?"- ...

Дъждът се стича върху нас
и прикрива този плач.
Този плач породен,
когато любовта си тръгва.
Тръгваме.Последна целувка, ...

Обичам трескаво да ме душиш,
със жартиери!
Да крещиш, да светят твоите очи,
фенери.
Да ги насочваш със глава, ...

Следвам всяка нейна следа.
Тя не го знае.
Щом украся коледната си елха,
ще я поканя да сложи звездичката...

Пак ме викат в себе си,
уплашени, дебели,
усмивки на безчестни паралели.
Влакът празничен.
Аз клатя сляпо вятъра. ...

Родих се - сълза от очите ти.
Почувствах се - трепет в гърдите ти.
Изплаках като първата твоя целувка.
Нацупих се - редовната детска преструвка.
Усмихнах се - гъдел по тялото твое. ...

Откакто съществува човекът
съществува и загадката любов
и крилете й, на които политаме -
независимо от време, събития и съдби.
Защото любовта е в душите още от раждането ни, ...

Любов от първа среща, припламнала за двама!
Като огън страст гореща разкри в душата рана.
Пред Бог дори се заричам, докато съм жив на тая земя,
единствено нея да обичам - каквото и да струва това.

Когато не си до мен,
този свят е мрачен и студен.
Дните отлитат бавно в нощта,
щом се обичат две влюбени сърца.

Как бих могъл да те обичам,
щом си тъй далеч от мен!
Не мога и не искам аз да те обичам,
но любовта по-силна е от мен!
Искам но не мога аз да те намразя, ...

Кога сгреших, какво направих,
с какво се промених, че реши да го направиш?
До тебе бях и винаги ще бъда! Но ти реши така!
Време е да си вървиш, аз няма да си тръгна!
Кажи ми време за раздяла щом дошло e, нека си вървим! ...

Виждам сянка в тъмнината,
но дали това си ти,
ще запее ли душата
или кротко ще си замълчи!?!
Чувам глас в тишината, ...

Искам и "а" и "б" и "в"
искам да бъда аз всичко,
искам и "г" и "д" и "е",
искам да бъда аз нищо
и какво е всичко сред нищото, ...

Брегът на морето и вълните се люшкаха
и сълза се отронваше от незнайно око,
и сълзата пропадаше странно към пясъка,
там, където те гушкам нежно сега!
А тъмата прозява се странно далечна, ...

Не вярваш и не знаеш
дали това е тя,
понякога ще мислиш,
ще молиш и ще плачеш,
но винаги ще бягаш ...

Когато теб те няма,
когато си далеч,
аз чувствам в мене рана,
когато си далеч!
Когато си до мене, ...

Тази нощ сънувах много странен сън. Някой ме открадна бясно, тъй внезапно в тъмното навън.
Демон страшен беше! С две големи,парещи ръце. Гласът ужасен беше, глас разцепваш синьото небе.
Щом съвзех се - бях във ада. Плувах аз във езеро от кръв. Над мен седеше и кама голяма, отнемаща животи с голям и ...

Трак....трак...трак. Какъв е този шум?...трак..Къде съм?...Така, таван, доста голям, черен и празен, крушка, която се мята насам - натам, прозорец, аха в стая съм.
Чувствам се странно, като след дълго пробуждане... Уффф и тая светлина...ще ослепея.
То явно сега се събуждам, ама нищо не помня,...нищо ...

Грейнали са думите по листите,
разкриват нежно всеки звук на обичта ни.
Изтичат буквите мастилени от пръстите -
като реки широки - извор тих на любовта ни.
А редовете се нанизват през съня ми, ...

И така внезапно в полет неумел, завчаска хвръкнахме нагоре към луната. И в миг забравих всичко лошо в този ден,усетих нова тръпка непозната. Затворих аз очи и истински се впуснах в един безкраен лунен ден. И бях щастлива,чувствах те до мен,усещах близост и любов във този ден. В едната си ръка държах ...