Хайде, хайде да тичаме
Разбрах, че имам
седем живота,
във всеки един
съм момиче. ...

Мислите ми отново горят. Дъхът излиза от устата ми като черен гарван, търсещ мъртвата плът на спомена. Очите ми са притворени, но не могат да спрат сълзите, които капят по тънката коприна на чаршафа, от който преди малко стана тя... и върху който ти не легна никога. Леглото никога няма да запази спо ...

Китарен звън край нас звучи.
Реката камъчета глади,
а вятърът в клоните шуми.
Звездите ни посипват с космичен прах.
На светът сме сякаш само Ти и Аз. ...

( Най-трудното нещо в животът на човек, е да осъзнае,
че той и образът в огледалото са една и съща личност)
О, свещена простота!
Най-точно отразена в съвременната суета.
Душата мълчи, а тялото пълзи, ...

Знаеш ли колко си сладък сутрин,
колко силно обичам сънливия ти поглед,
как копнея всеки ден да си до мен
и да бъдеш първото нещо,
което виждат очите ми, ...

Там, където човешката същност вече не достига,
отвъд онова сиво ежедневие, от което отпива,
от моите илюзии вятър и прашинки останаха,
а следите в огледалото към светлината се изгубиха.
Аз знам, че очите на слепците бавно ум ...

ВИЖДАШ ЛИ ВИКАЩИЯ СНЕЖЕН ЧОВЕК?
ЧУВАШ ЛИ БЕЛИТЕ ПЪРТИНИ НА ЗИМАТА?
ТОГАВА ЗНАЧИ СИ ПЕСЕНТА НА СНЕГА,
КОЙТО РИСУВА ВЪРХУ НЕЗРИМОТО.
...В ТОЗИ МОМЕНТ ...

Обичам пролетния дъжд,
прииждащ тромаво и бавно.
Не ни връхлита изведнъж,
а някак леко ни обгражда.
Ухае той различно всеки път ...

Тази вечер
остави вратата на сърцето си
отворена
и ме очаквай... Ще дойда с обич
и ще сваля ...

Омръзна ми да съм една и съща,
омръзна ми да бъда все сама.
Да се завръщам в празната си къща,
да си говоря само със нощта.
Не искам всяка сутрин да ме буди ...

И тази вечер пак ще съм сама
във своята любов безумно страстна.
Приятел ще ми бъде тишината
и ще потръпвам във прегръдките на вятъра.
Луната пак косите ми ще гали, ...

Пистолетът в главата своя допря,
спусъкът дръпна и се сля с вечността...
Майчин писък от неистова печал...
Врагове черни отново мятаха кал.
Заради нас, Приятелю, ти умря, ...

Хей, човече, как си в този ден?
Питаш ли се “Кой ли ще е с мен?”..
Ако искаш винаги да ги си добре
не падай ти на колене...пред 3 неща
- беда, каквато и да е.... ...

Притихнала нежно в своите сънища,
пътувам в каляска от зведни мечти.
водят ме към тебе всичките пътища,
аз съм принцесата,а принцът си ти.
В люлка изтъкана от сребърни нишки, ...

Друго животно като българина няма.
Може да няма, но гордостта му е голяма.
Храним се от парата на чорбата,
и се радваме на звъна на пар`ата.
Винаги ни харесва там където ни няма. ...

Защо времето отлита?
Защо времето не спре?
От незапомнени мигове и нереални сънища,
търсим пътеводна светлина и несъществуващи пътища.
Като пирамида от карти се срутва всичко край нас. ...

С думи ти не би могъл да ме опишеш.
И не по думите разбирам
колко силно ме обичаш.
С думи докрай не можеш да ме разтълкуваш.
Не би могъл на лист хартия, ...

И както всяка година, този март нещата се повториха.
Отново беше сама. И отново всички тези неща да и се струпат. Винаги месец март. Понягока се питаше, дали не е прокълната. Не, че вярваше в такива неща... Но по какъв начин ...

В този ден, в този час, в този миг
с цвете нежно дарявам ти щастие.
В твоя ден, в твоя час, в твоя миг
в мен бушуват безумните страсти.
Стъпките мои покри с белотата си, ...

Какво да търся повече от тебе ?
Нали на друг душата си дарих.
Нали викът ми, вече непотребен,
за тебе си остана просто вик?
Но всъщност той ти носеше събрани ...

Приветствията се свличат от устните
като развързани обувки,
мислите скачат по локвите
и търсят нещо във косите...
Прекрасно е - ...

Виж есента навън
бавно си отива.
Виж я. Усети я,
колко е красива.
...

Тази нощ отново сърцето си срязах,
просто да видя дали още кървя...
А после сред звездите излязох.
И дълго чаках да дойдеш в съня...

За теб съм
онази
мъничка снежинка,
която ...
се разтапя с обич ...

Образ на жена. Излъчване. Безмълвност. Красота.
Сияние. И необхватност. Разгърнати ухания.
Мистичен ключов знак от дълъг нотопис за любовта.
Излята същност. Съвършенство и хармония...
Магия тайнствена. Акорд. И ... трепет на ...

Сияеш ти като луната,
високо свила се в небесата,
най - красива си ти на земята,
и разбиваш на мъжете сърцата.
Красива си ти като горски поток, ...

Само теб…
Защо когато слънцето погледна
мисля си единствено за теб,
за твойта чиста, искрена усмивка,
грееща и стигаща навред. ...

Свободни в клетки.
Седя на онзи под.
Седя под задника на съседа отгоре.
Седя над главата на друг
В този призрачен блок! ...

Толкова ли бях красива
във своя си каприз,
че ми подари
жарта на
заспалия пуловер, ...

Вярваш ли,
че всеки който някога те е обичал,
ще си събира монети, за да купи
частичка прашинка от твоите мигли
и със ъгълчето на езика ...

Ти ще бъдеш моя наркотик,
само ти ще ме караш да потръпвам,
да усещам странно чувство в мене да гори
и да бушуваш в мислите и в кръвта ми.
От тебе бавно ще отпивам, ...

Усмивка лъчезарна просто покажи..
Очите сини към мене устреми
и устните си чувствени с прегръдка нежна
до моите за дълго..дълго долепи.
И тогава..О, тогава в живота ми ...

До преливане се взирам в очите ти
До напиване вдишам от кожата ти
До изгубване те целувам навсякъде
До премала не излизаш от главата ми
До напълване – не спирам да те желая ...

След тази нощ, безлунна тиха
когато тишината броди вън
и прозорците безлико гаснат
заспивайки в поредния си сън.
Една надежда истинска поглежда, ...

Часът е 11, нещо в мен трепти. Някаква странна празнота ме изпълва и кара да се
оглеждам стреснато. Да, наистина е 11 и все пак нещо не е както трябва, нещо
липсва, нещо .... "Час като час", говори логиката и разумът в мен. Да, но все
пак, нещо не е както трябва, погледът ми инстинктивно търси телеф ...

Живееше някога малко момиченце. Когато се роди майка му пожела необичайно име. Кръстиха го Артемида. То беше щастливо със своите родители, които му даваха цялата обич на света. Когато порасна се научи да чете. По цял ден седеше до прозореца, кафевите й къдрици се спускаха по раменете й, докато четеш ...

Тегли ме към себе си
онази топла пясъчна пустиня,
в която шепите -
са стомни,
препълнени с кристално чиста ...

Казват...
Казват, че животът продължава.
Но какъв живот е той без теб,
живот обречен на забрава,
живот, течащ назад, а не напред. ...

Има дни в които всичко е възможно. Има дни в които сутрин се събуждаш и
разбираш, че днес не е като вчера, че днес можеш да направиш всичко, ама настина
всичко. Вчера прочетох една мисъл ”Животът е гаден..., а после умираш...”. Не
знам защо, винаги органически съм се съпротивлявала на идеята за гаде ...