Едно дете се хлъзна във водата,
докато си играеше край Сена.
Но бдеше бог над детската съдба
и то се вкопчи във една върба.
Докато се удържаше за клона ...
Защо разби сърцето на парчета?!
Защо превърна душата ми в гроб?!
Нима се различавам от другите момчета?!
Защо ми е да чуя твоя зов?
Достатъчно присъстваше в моите мечти, ...
Отиваш си, не мога да те спра!
Ръката си протягам аз безсилно.
Опитвам се да тичам, но стоя.
Мълча, а искам да извикам силно.
Зад ъгъла се скриваш ти и в миг ...
Далече беше. Ледената кралица. Недостъпна и безбожно желана. Лунно красиво цвете.
Бе усмихната... но в чистите и сини очи мъждееше някаква тъга. Неизплакани сълзи, недостойни за нейния красив свят. Тя плачеше в съня си, той ...
След загубата на човек или предмет,
в душата ни открива се голяма рана.
Изпълнени с омраза кам всичко живо и познато,
изгубваме надеждата да продължим,
дори и собствените си дела ...
Красива песен прозвуча в нощта,
гласчето нежно тихо отзвучава.
Подир това отрони се сълза,
по кожата се спусна, мътна стана.
Засвири вятъра във сухите листа, ...
И когато слънцето залезе
нека снегът започне да вали,
да покрие и изчисти мръсотията по града,
оставена от всичките зли и лицемерни хора
стъпили и опорочили чистата напръхнала от студа земя. ...
Ако имахте възможност да поправите грешките си , бихте ли го направили?
Не, не питам дали бихте желали, а бихте ли успели?
Всъщност питам и дали бихте желали.
Ако знаете края на една история, ще искате ли да промените нейното съдържание?
Всъщност не е толкова сложно. ...
Частната държава и образованието ... *
Пари, пари ... и пак пари. Да си го кажем направо – няма защо да се правим на идеалисти. Откъдето и да се погледнем сме материалисти. Честно казано няма нищо лошо в това да си материалист. Лошо става, когато не можеш да управляваш материалните активи ефективно. ...
Мисли подскачат в мъглива тъмнина,
думи се стрелват навън към дъжда,
сърцето се блъска в спомените глухи,
сълзите капят, но очите си остават сухи.
Бягат мечтания мътни, ...
Когато тъмна вечерта настъпи
безплътна сянка в мрака се стаявам.
Ти идваш и едва пристъпил,
към теб душата ми се устремява.
В мен взираш се нетърпеливо ...