Аз чувам глас
в невидимото ехо
и виждам светлина
отвъд.
Шепни ми тихо- ...

Вдигни очи!
За мен вдигни очи!
Не питай нищо
само погледни ме
и вярвай, ...

Колко са топли ръцете ти, мамо!
Колко нежни, красиви, добри...
Ти пак си до мен - грижовна,засмяна
и все така млада във мойте очи.
Поднасям ти роза - на празника нека ...

Ще обичам ли?
Празни клетви ти ми даде,
твърде дълго ме боля.
Всичко мое ти предаде,
другаде отнесе любовта. ...

Свободата
Какво е свободата всъщност? Някои знаели какво представлява, освен философите, които имат определение за всичко и то се приема такова, каквото е защото никой не може да измисли или формулира друго. Но тук идва и въпросът за каква свобода ще "говоря" точно - свободата да правиш каквото иска ...

GOOD CHARLOTTE - CHRONICLES OF LIFE AND DEATH
You come in cold,
You're covered in blood.
They're all so happy you've arrived.
The doctor cuts your cord. ...

В тази къща има един господар. Това съм Аз:
Макар Онзи с чистите ръце да си мисли, че е той. Обаче не е. Защото Сияйната само на мен говори с безкрайна нежност, само на мен налива вода, когато съм жаден, и само на мен позволява да целувам нозете й. Онзи сигурно се пука по шевовете от яд. Някой ден щ ...

Там далеч във гъстата гора
се извисява пухкава мъгла
и от малка схлупена къщурка
лек дим бял далеч отива.
А над нея някаква сияйна светлина ...

Обхванати от лунно упоение,
отвикнали от нощна самота,
докосваме се с длани вледенени,
не питаме - защо така?
Изчезнали са днешните тревоги, ...

Не ни остава нищо друго освен да си благодарим взаимно.
Да премълчим, че сме се лъгали и без сбогуване да се отминем.
Ще бъде малко старомодно, тъжно. Бих казала дори – почти нелепо.
Но в крайна сметка никой не е длъжен да брани и предадените крепости.
Времето на рицарите мина... “Приятна вечер”, “Л ...

Поглеждам пак към телефона,
а той безмилостно мълчи.
Понасям ледената ми корона,
но вместо диаманти е с сълзи.
Рисувам с поглед в нищото, ...

Боли, когато те обидят
боли, когато те наранят,
но още повече боли, когато ти изневерят.
Сърцето ме боли, но няма кой да го спаси
и да го плени. ...

В прекъснат миг на болка и мечта,
загубих някого на пътя прашен...
Загубих те, без дори да мога
от болка да извикам скрито в мрака...
Там сънищата и мечтите си изгубих, ...

Алеята със тъжните кипариси
потъва в непрогледна тъмнина.
Вървят по нея
бледи сенки-спомени
и късат дрехите си ...

Не,че без теб не бих живяла
Но знам,че ти не би желал това
Всяка нощ за теб мечтая
Мечтая още от преди и след края
Ако бях до теб сега,какво ли щях да правя? ...

> Дните плахо се редят
> като мъниста на броеница.
> Очите ми отворени, не спят,
> сърцето е ранена птица.
> ...

Попита ме веднъж "Дали Светът обичал е?"
Дали и Той любов усетил е както ние влюбени сме с теб?
Целувки давал ли е Той?
Отвърнах аз,че търси подходящ...
Някой като теб-любящ! ...

Затова, че все ми се караш
За немити ръце преди ядене,
И преследваш ме преди лягане
Да не хапвам от стария гараш,
Че доскоро печеше ми кестени, ...

Имам прекрасна бяла светлина,
която е като топка вътре в мен.
Тя излъчва лъчи на дължина
и прави живота ми прекрасен.
Светлината бавно ме обгръща ...

Създадох те от купчините самота
събирани с години във сърцето.
От тях направих ти душа,
от болката изваях ти лицето.
Окъпах те във бисерни сълзи ...

Ние не пишем своя история,
писецът прекъсва все по средата.
Ние сме герои в чужда история -
на хората, които ни мразят.
Ние нямаме собствен живот- ...

Държа револвер в ръка
стрелям куршум след куршум.
Тече червена река
от застреляния ум.
Оръжието от къде е ...

Да чувстваш, че вятърът те вдига
над тихите поляни зелени,
светлината в тебе се повдига,
капки роса тревата облели.
Без да спреш се молиш на вятъра: ...

ОТВЪД СТЕНИТЕ ПЛАМЪЦИ
новела
от
Калин Кермов
в разказите както следват: ...

> Спомени красиви прелитат над мен.
> Галят мe нежно със своите меки, ефирни крила.
> Толкова радост, но и тъга има в тях,
> копнеж, носталгия по отминали дни.
> И виждам колко щаслива и безгрижна съм била, ...