Студ
Стоя сам през ноща. Скупчен в тясното ъгълче на моята стая. Треперя, зъзна! Единственото нещо, което усещам е студът, който прорязва цялото ми същество. Устните сини като ранното лятно утро, очите почервеняли от безспир ...

ПОМНИШ ЛИ?
Помниш ли, как някога си тръгна?
Помниш ли, как слънцето потъна
в своя кървав ореол,
величествено и безчувствено? ...

БОЛКА
Поиграхме си с теб на съпрузи.
Стига толкова. Стига лъжа!
Любовта в допир с нас се контузи -
да ни стопли, уви, не можа. ...

> Адът, това са другите” - Жан Пол Сартр
>
>
>
> Спри, спри да дишаш - не искам да чувствам горещата струя въздух, която изтласкваш. Мразя тази струя, която докосвайки кожата ми се превръща в малки капки студена пот. Те се стичат по гръбначния ми стълб и стигат чак до кръста ми, където спират за мом ...

-Задачата- Без да се колебая нито миг по-вече слязох в гаража.Тъщата седеше на
едно столче и си клатеше крака заобиколена от чушки ,домати ,картофи и лук.В миг
реших как да се доближа до Нея .Бегача на синчето беше допрян до стената.Взех го
и направих завой така,че дясната ми ръка да премине бавно к ...

Тази нощ отново съм сама.
Ти сигурно си с нея,
ръката й те гали в черната тъма...
Тя отне те...И преставам да се смея.
Косите и целуваш сластно, ...

Сега навън дъждът вали.
Аз отново гледам как се стича
по стъклата. От лъжата ме боли,
но сърцето още теб обича.
Небето плаче с ледени сълзи. ...

Вечер легнал на тревата
гледам звездното небе.
Някак тъжно е в душата
вече май не съм момче...
Някъде край мен ,щурците ...

Усещам те в далечината
Усещам те в безкрая...
Макар и още непозната
Всичко аз за тебе зная.
Вече знам че си красива ...

Мечтите
/На Люси/
Загинат ли мечтите
в човешката душа
започваме да мислим ...

Глас във пустиня...
и сълзи...и страх...
Умира душата ми
в истеричен смях...
Не чувам... ...

Знаеш,че до смърт ме боли,
но все пак
нека сама да си тръгна.
Ноща безпощадно лети,
часовника стелките забърза, ...

* * *
ДАДОХ НА БЛИЖНИЯ своята риза,
както ни учи Христос,
но го видях от “Пежо” да излиза –
не бе нито гол, нито бос. ...

И съм перо,
потапяно в топлата рана на желанието,
в мастилницата на природата дълбоко потапяно,
и ангелска ръка преписва с мен
на всичките ...

В дни като този,
лудостта ми се струва
Божия благословия!
Де да можех зад нея
да се скрия!

Горчи ти хлябът, тате…
Изстина в теб огнището, когато
оказаха се кухи идеалите,
мечтите- снимки с черни ленти,
един живот с откраднат смисъл, ...

Немога без теб да живея,
без теб по-добре да умра,
но ме е страх и не смея,
смъртта едва ли ще ми върне любовта.
Затова ще нося кръста си сама, ...

НЕ ТЪРСИ В ТЕБ ДУШАТА
МИ ПОКОЙ

Мирисът на твоите коси
упойва като отлежало вино. ...

КОМУ Е НУЖНА МОЯТА ПОЕЗИЯ
Кому е нужна моята поезия!?
Не е салам, ни хляб, ни маргарин.
Поредица от частни откровения
на някакъв чудак необясним. ...

Пречупена в квадрати
светлина изостря
обонянието.
Затворено в клетката
пространството издишва ...

АЗ ВЪРВЯ
Нощни улици чакат ме вън.
Мракът в своето царство ме кани.
Топла нощ. Аз вървя като в сън,
под килим от блестящи реклами. ...

Накъде ме водиш?
Спри за миг! Пусни ме!
Нека вдигна поглед,
в очите ти да се огледам.
Обичта неизмерима ...