Срамувам се от всичкото очакване.
Такава ненаситност е вродена...
Каквото дойде - дебнене за щастие
и делници спокойни, безпроблемни.
А дадено ми е да чувствам болка, ...
Колко дълго я натягах тази пружина,
сякаш съм безсмъртна или поне вечна.
Младост за старост и смърт няма грижа.
Буря е тя духовна, сърдечна, човечна.
Понякога усещах, че нещо поскърцва, ...
Взаимното си взе торбата с яд
и бързичко напусна кораба с мечтите.
Все някъде, из този пъстър свят,
ще го познаете, илѝ пък различите.
То вечно гледа с влюбени очи ...
Ще бъда най-грозния в очите ти...
На всеки друг ще си готова захар да предложиш, а всичката горчилка ще заслужа аз...
Последното обаждане при нужда ще е точно къмто мен - човекът, дръзнал да се меси във мечтите ти...
Защото синонима на мираж е нас.
Нима не мога да съм онзи, ‘дето ще ти укротява демо ...
Не съм грешен.
Само една малка вина стаена в мене издиша.
Без грешки, без намеци, стои с големи празни очи и ме гледа почти като жива.
Почти като гладна...
Никак не ми е виновно за нищо... за никога. ...
Дали да не загърбя днес света,
от чувствата парливи да се скрия,
от мислите досадни и страха
убежище в сърцето да открия?
Без изход ли е безнадеждността, ...
Упорито... Докрай и наужким,
те подреждат света си в играта -
кавалерът на детските ризки
с дамата, дето му носи салата
от листата на трън неизвестен, ...
В живота ни годините изтичат
и своите сезони те чертаят.
На тези в календара ми приличат,
но по веднъж са и не се повтарят...
На младост как ухае пролетта, ...
Не искам дитирамби и възхвали!
Не искам префърцунени слова!
Не искам празни думи и похвали!
Не искам да ме хвалят след смъртта!
Душата ми ще бъде вечно млада, ...
На прашния таван в 1 през нощта,
намерих кутия със стари писма.
Зарових носа си дълбоко във тях -
хиляди спомени покрити със прах.
Плаках и смеех се дълго. ...
Мамо, чакаш ли ме още зад пердето,
взираш ли се още в мракът на нощта.
Няма го, не ще се върне пак момчето,
няма да изстéне пътната врата.
Мамо, още ли онази лампа свети, ...
Да те обичам без да те докосвам дори,
това ли искаш, това ли желаеш ти?!
Да те гледам без да галя твоята коса,
да чувствам само без твоя милувка.
Ръцете вместо вплетени сякаш са една, ...
Чук,чук ,чук... той отдавна не живее тук.
Тъмно е и крушката не свети...
дори не виждат се и силуети!?
Рязко времето се промени...
облак сив небето скри... ...
Наметна аленочервен плащ принцът на полето,
майският вятър го надипли из безкрайната шир.
Черно-бяла птица се рееше в небето,
а далече на хълма водеше стадо пастир.
Във вените на принца бяла кръв течеше, ...
Тялото ни от Земята -
сгрява го Сърце от Огън.
То от Облак (Мозъка) в главата,
с Дъжд от Мисли бива укротено.
А Душата ни, Душата - тя задвижва всички тях. ...
Първата целувка, знайте е безумно сладка!
И не се забравя дълго във живота...
Не е придружена с думи, а с магия кратка,
и е вулкан от чувства с много обороти!
Втората жена е с опит, та без преструвка ...
Бюро. И перо със лист хартия.
Обич неизлята. Седнал мъж.
Самота. Писмо. Тъма - магия.
Рана, но дълбока. Стряскащ дъжд.
И жена. Сълзата - в край далечен. ...
Има неща – трудно се прощават.
Излъганата вяра, гаврата с честта.
Казват, великодушните прощавали
всичко, сила черпели от мъдростта.
Щом Духът е преселен в тяло земно, ...
Ръката ми държиш, очи затварям,
шумът в света далечен е от нас.
Едно момиче тихо ти повтаря:
Обичам те! Без думи и на глас.
В топлия ти глас като дете се сгушвам ...
Горчат до болка мъжките сълзи.
На гърлото пресядат и изгарят
душата! А сърцето ти мълчи.
Във него нова рана те отварят!
Щом не е споделена любовта, ...
Под твоята сянка, аз съм се скрила,
с твоята кръв от греха се умивам,
когато усещам, че нямам вече сила,
при тебе Исусе, аз се отбивам.
От пътя ти когато аз се отклонявам, ...
Какво е като знаеш, че болиш
и си открита рана всеки ден?...
Какво е да си огън и гориш
във тоз, на чувствата попаднал в плен?...
Надниквала ли си в едни очи, ...
Аз не искам. Не мога! Разбираш ли?
Как душите разделят се, знаеш ли?
Щом са се срещали вече...
Ще преглътна ден-два, месец
Още колко? Епохи се чакахме. ...