Горчив и нежен, топъл. Шоколад!
Топи се върху кожата на лято...
Над тътена на огнен водопад
се вият птиците в любовно ято...
И песен е в сърцето! Красота! ...
Пълзят бавно, сиви и мрачни,
боговете предали им ярост и гняв.
Рисуват фигури нееднозначни
в цвят плашещ – тъмнопепеляв.
Похищават синевата на небето ...
Косите ми отлитат косъм, след косъм
кестеняви, после смесени с бели...
Сега снежни преспи, животе, се носят –
твоите последни несбъднати къдели...
Очите ми, в бъдното зрящи, трептяха ...
Понякога ми казват,
че съм красива като кукла Барби,
а аз виждам себе си грозна и стара.
Къде бъркам тогава?
Най-лошо е, ако се почувствам нежелана, ...
Измислено е мойто съществуване,
а твойта песен е така далечна
С валящите цветя от небосвода дали ще се срещнем?
Измислена е и душата ми – във нея няма никой вече тихо да се врича
и слънцето е само днес със мен, ...
Обичай ме, на пук на всички хора,
които зад гърба ми ти говорят,
че грубиян съм – без финес…
Че искам прост от тебе секс!
Обичай ме, на пук на всички – тия, ...
Следобед ще е. Късен. И очакван.
Не ще дочакаме клишета със вечерята.
Когато те притисна в мен внезапно -
тогава ще дочуеш онзи шепот...
Копнежа ми, събран във топъл дъх, ...
Ела сега във тази нощ велика
Аз целият сега те призовавам,
като крадец ела и ограби ме,
в стаята ми целомъдрена.
Защото знай – тази нощ е само за обичане, ...
Почуква пак със пръстче светлина
една светулка в мрачния прозорец.
Опитва се да гони тъмнина.
Дали не иска тя да и отворя?
Аз вярвам, че надеждата сама ...
Не съм разбрала. Сигурно пияна,
се втурнах да спасявам свобода...
Ти ангеле, ти в цялата си вярност,
кога ли ме научи на това?
Цигулките тогава ме щурмуваха. ...
Пътят на погледа ми
Пътят на погледа ми към хоризонта се скъсява.
Вече той е съвсем близо до краката ми.
Ако прекрача, в него ще се спъна и тогава
ще падна по очи, от болката разплакани. ...
До скъсване напрегнал сухожилия,
аз следвам Слънцето и вече изнемогвам.
То иска там, зад хоризонта, да се скрие,
но аз със сетни сили го догонвам.
Не, няма Слънцето от мене да се скрие! ...
Имало едно време...*
... О, тъй започват приказките значи,
но в краят им не винаги правдив
историите там полупрозрачни
предѝзвестено са със край щастлив... ...
Живей ми казваш, гледайки ме в очите като за последно.
Че съм красива повтаряш, целувайки ме безогледно.
Защо едва сега реши да ме спасяваш
не вчера, нито по-преди?
Защо реши че можеш живот да даваш, кажи? ...
Под езика си имам гъдел,
непрекъснато човъркане...
Ще изплюя нещо, което не трябва,
ще ти кажа какво в теб ме грабва...
Онова чувство да си под чехъл, ...
Заключих и последните надежди, загубени в премръзналия спомен... Студено ми е...
Забравих топлината ти...
А сякаш вчера беше...
Като огнище малко, но уютно, при тебе, скитаща се, спирах за минута...
и после не исках да си тръгвам... ...