Здравей, приятелю! Ти, който
плахо зад оградата надничаш.
Не се свени! Домът ми е отворен.
Влез вътре. Хлябът ми опитай.
Солен е, да! Понякога горчив е. ...
Когато утринта очи разтърка
и се събуди в мразовит декември.
Сребрист пейзаж студа навън забърква –
ледът е заблестял в искрящи перли.
В небето засиява нежно Слънце ...
И без тебе се на учих да живея,
но още много силно те обичам,
всеки път, когато виждам те с нея,
признавам си, боли ме, не отричам!
Щом е по добра от мен, ...
Когато Магията си тръгне от мене,
даже до вратника не бих я гонила.
Не се и питам тогава що я пропъди,
имам ли вина за надежди изгряващи.
Магията не подлежи на разгадаване. ...
Ти каза, че ме четеш и аз прописах,,,
Ти каза, че ме обичаш и аз запях…
Песните ми дали някой ще ги слуша,
дали в душата на някого ще оставят следа?
И бързам думите си да запиша, ...
Тази вечер съм трезвен!
Не защото жаждата, която събужда във мен
копнежът по теб е спряла да ме мъчи,
а защото искам да усетя всеки миг
в опианяващото ти присъствие ...
На времето в забързания бяг,
в най-важната за всеки дума “Ние”,
се крие онзи тежък впряг,
способен да въздигне, или да убие,
вкуса на избора на страст, ...
Целувай ме след като други ранихме,
целувай ме бяхме далече оттук,
от нашия стрък който с тебе убихме,
дълго бях с друга и ти беше с друг.
Целувай ме тази нощ и ме прегръщай, ...
От зимата по-студена лежа в обятията на самотата.
С мен са Младостта, Тъгата, Тишината...
Чувствам се различно ! Някак странно нетипично.
Не са били с мене до сега, но днес е друго, днес не е така!
Вчера Обичта целува ме, днес ме люби Самотата. ...
Гъстите, сенчестите гори на Делиормана
влюбиха се в златното жито на Добруджа.
Грейне утро, ветрец полъхне, листи милно
шепнат, дъхтят на изток утринна прохлада.
Глъхне гората в лятна омара, авлига запява ...
Зимата настъпи и всичко побеля,
зимата пристъпи към прагове и нивя.
Къщите- цели в преспи сняг,
че хората едвам си влизат в тях.
Комините пушат, камините горят, ...
Сиромахово лято брои на листата фенерите,
като стар гуляйджия, скрил в шепа последен петак.
Всяка слънчева капка познава страха от примереност
и очаква на строгата есен безмълвния знак.
Нероденото утре смалява ръста си с минута, ...
В НЕПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ
Родил съм се в неподходящо време!
И място по-добро не съм избрал!
И този ред не искам за приема!
За мене този свят е тръгнал на провел! ...
Ще съблека очите ти, за да ме видиш.
Ще усетиш огън и жигосване.
И ще почувстваш чак като си ида,
че си горял, дори и без докосване.
Ще си пиян преди да си отпил. ...
Скъпи, Дядо Коледа, прости ми!
Някак си, пораснах много бързо.
Ако можеш, детството върни ми,
за да мога тяло с ум да вържа.
Че сега е много трудно, дядо. ...
На клада любов с пламък езици
въглен горещ ме силно изгаря.
Запалила в мене ти светли искрици,
огън който достига и рая.
Угасват и отново от вехтата пепел, ...
Не беше есен. Някакъв предзимен студ,
където навалял е вече ранен сняг.
Отлитнал безвъзвратно другаде уют
и силно хлопната врата зад сгърчен праг,
зад който изтънява бавно всеки слух ...